Спомени за цигулковия виртуоз Васко Абаджиев

На 14 януари се навършват 100 г. от рождението на цигуларя Васко Абаджиев - една истинска легенда.

Васко Абаджиев е музикант от световна величина, дарен с изключителен талант, гений, признат от професионалната гилдия в Европа, сравняван с Паганини и Менухин. В София, когато той изнася своите концерти в зала "България", публиката се реди за билети на опашка още от предишната вечер в очакване сутринта касата да започне продажбата. Напливът за скъпоценните билети е толкова голям, че се стига до счупени стъкла на залата и въдворяване на ред с конна милиция - нещо, което днес е трудно да си представим като интерес към културно събитие в българските условия.

Едновременно с това Васил Абаджиев, както е рожденото му име, е човек с необикновена и трагична съдба. Васко, както всички го наричат до края на живота му и както изписват името му на афишите у нас и по света, е роден в София в семейство на изявени професионални музиканти. Баща му, проф. Никола Абаджиев, е преподавател по цигулка в Държавната музикална академия, а майка му, Лала Пиперова-Абаджиева е пианистка. Много рано, още на 2-годишна възраст, родителите откриват таланта на своя син. Започват заниманията по цигулка, които са твърде интензивни за крехкото му здраве, дори жестоки - нещо, което оставя своя отпечатък върху психиката му завинаги.

Васко Абаджиев израства като дете-чудо. Завършва Музикалната академия в София в класа на баща си само на 9 г., а на 12 - Брюкселската консерватория със златен медал. Печели специална награда на международния конкурс "Йожен Изаи" в Белгия, на който се явява далеч под възрастовата граница. Прави изключително впечатление. Поканен е на лична аудиенция с крал Леополд III, който му предлага да стане белгийки поданик, но Васко отказва тази привилегия. "Няма начин, Ваше величество, ние сме българи", отговаря Васко на предложението.

След конкурсите "Изаи" и "Крайслер" Васко Абаджиев прави концерти из цяла Европа с огромен успех. Гостува на реномирани оркестри, дирижирани от светила като Вилхелм Фуртвенглер, Карл Бьом и Дьорд Шолти. Говори немски, френски, италиански, английски и унгарски език. По време на втората световна война живее в Германия, учи във Висшето училище по музика в Берлин - специалности "Композиция", "Контрапункт" и "Пиано", и отказва предложение да замине за САЩ.

Завръща се в България и в годините от 1952 до 1956 г. концертира с триумфален успех из страната ни. Солира на Софийската филхармония, а в камерните концерти му партнира самият Панчо Владигеров на пианото. За странностите му също се носят легенди. В България Васко Абаджиев получава Димитровска награда, но и забрана да концертира в западноевропейските държави. След блясъка идват трудните времена. Той заминава за Германия и е обявен за невъзвращенец с всички последствия от това - включително забрана да бъде споменавано името му и да не бъдат излъчвани записите му.

Васко Абаджиев губи своите житейски опори - първо своя баща, а после и майка си, което го прави изцяло непригоден за живота и справянето с ежедневните задължения. Последните 30 години от живота си той прекарва в Германия, в Хамбург, където живее в мизерия. Свири по кръчми и за него се грижи възрастна германка. Умира на 14 декември 1978 г., намерен в изоставен вагон на влакова композиция. Гробът му е неизвестен.

Така завършва житейския си път един феноменален музикант, легендата за който живее далеч след смъртта му. За Васко Абаджиев вече са написани няколко книги, в София е създаден международен цигулков конкурс на негово име, наименувана е и улица. Но най-важното - остават част от записите му, в които можем да усетим божествената искра, която той е носел в себе си.

Спомени за него са запазени в Златния фонд на БНР: на цигуларите проф. Ангел Станков и проф. Владимир Аврамов, на фолклориста с класическо образование проф. Стоян Джуджев, на звукорежисьорите в Радио София Иван Хаджийски и Стефан Владков. Чуйте в звуковия файл.