От деня

Интервю

Стою Стоев: Идеята на мнозинство е да гласуваме изцяло на хартиени бюлетини и кошмарите, които сме виждали на изборите, да се повторят

Проф. Калинов: Проблемът с честния вот се решава извън избирателните секции

Той смята, че нямаме шанс да преминем към 100% машинно гласуване

четвъртък, 15 януари 2026, 15:35

Проф. Красимир Калинов

Проф. Красимир Калинов

СНИМКА: Стефан Кунчев

Размер на шрифта

"Ние концентрирахме разгора върху техниката на гласуване. Проблемът с честния вот се решава извън избирателните секции".

Това заяви пред БНР проф. Красимир Калинов, университетски преподавател и бивш член на ЦИК.

"Нито машина, нито десет скенера не могат да преодолеят корпоративния вот, семейния вот, т.нар. купен вот".

Проф. Калинов обясни още, че сканирането не е машина, а просто начин на отчитане на гласовете.

"Не е нов тип машина. Това е едно нелошо решение, само че към момента не е възможно.

Скенерът е много чувствителен. Трябва някой да подготви хартията и да научи хората как да задраскват избора си. С чавката и кръстчето е възможно да се получат по-неприятни ситуации, отколкото само с хартиени бюлетини, когато обявяваме за недействителни такива, които реално са действителни".

Бившият член на ЦИК смята, че няма време за въвеждането на подобни машини. Той напомни, че Венецианската комисия препоръчва поне една година преди изборите да не се пипа Изборния кодекс.

Когато става въпрос за техника, никога нямаме 100% гаранция, че ще заработи както трябва, отбеляза проф. Калинов и посочи, че смята сегашните машини за компрометирани.

"Но не затова, че ще дадат един или друг резултат. Попадали сме на такива, при които разписките в кутията не съответстват на това, което е в паметта на машината. Попадали сме и на загубени флашки.

В момента имаме 12 хиляди машини, които са с изтекъл срок на гаранция. На миналите избори някъде 30-40 машини гръмнаха. Сега може би ще бъдат десет пъти повече".

Той смята, че нямаме шанс да преминем към 100% машинно гласуване и без никакви хартии.

"Представете си, че спре токът, какво правим?! Машината да се развали-абсолютно възможно“.

Към момента няма правилно решение, обобщи бившият член на ЦИК.

„Нашите политици отново се направиха на много знаещи и велики – без изключение. Не се посъветваха с колеги и специалисти, които разбират.

По-малките партии имат една причина – не им достигат хора за секционните избирателни комисии. Те искат да компенсират с машини. Техният електорат е съсредотен предимно в големите градове и за тях това е добро решение".

Стою Стоев, юрист, зам.-председател на парламентарната група на ПП-ДБ и зам.- председател на Комисията по конституционни и правни въпроси, също смята, че не е удачно да се въведе промяна в гласуването в този момент.  

"Да сменяме метода на гласуване с изцяло нов два месеца преди изборите е абсурдно. Това са машини, които са непознати за българския избиратели, ще доведат до стрес и в изборната администрация. Няма да е както се обявява, че просто ще гласуваме на хартиени бюлетини, които ще се сканират. И самата хартиена бюлетина трябва да се промени. Самият метод на гласуване с два печата отново се предлага да се промени. Предлага се да няма сертификат на машините по начина, по който сега се сертифицират".

Стоев мисли, че всичко това ще доведе до опорочаване на изборите.

"Единственото правилно решение е да се върнем към един изпитан метод, който сме гласували, видяли сме, че се намаляват изборните нарушения“, обясни той, визирайки 100% машинен вот".  

Проблемът е в човешкия фактор, машините не са компрометирани, заяви той.

За днес е планирано извънредно заседание на Комисията по правни въпроси, съобщи още Стоев в предаването "12+3".

"Цели се да се въведе новият метод на гласуване с тези машини. Но е ясно – няма как да се проведе обществена поръчка, няма как да бъдат въведени и да вдъхнат доверие за изборите. Идеята на мнозинство е да гласуваме изцяло на хартиени бюлетини и кошмарите, които сме виждали на изборите, да се повторят".

Цялото интервю на Стефан Кунчев със Стою Стоев и проф. Красимир Калинов може да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Мария Сивкова-Илиева