Как престоят на Антарктика се отразяват върху здравето на човека?

Два научни проекта  изследват как дългото пътуване и престоят в условията на Антарктика се отразяват върху здравето на човека. Фокусът на тези изследвания е насочен към адаптацията на организма към екстремна среда – ниски температури, силни ветрове и повишено ултравиолетово лъчение. Това са фактори, които поставят човешкото тяло под сериозно физиологично натоварване и изискват мобилизация на всички адаптивни механизми.

Целта на проектите е в реални условия да се проследи как тези въздействия се отразяват върху участниците в антарктическата експедиция и как организмът реагира във времето.

По проектите работят проф. д-р Албена Александрова и доц. д-р Карен Мануелян.

За да разберем какви промени настъпват в човешкия организъм под влияние на тази екстремна среда, разказва биохимикът и ръководител на Центъра за научна и приложна дейност в спорта към Национална спортна академия „Васил Левски“ – проф. д-р Албена Александрова. Тя изследва функционалното състояние на организма и нивата на оксидативен стрес по време на експедицията, като проследява физиологичните промени при участниците.

Още един научен проект, насочва вниманието към другo ключовo въздействия на полярната среда – повишеното ултравиолетово лъчение. Изследването е фокусирано върху микроморфологията на кожата и нейната способност да се адаптира към суровите климатични условия на Антарктика. Проектът на терен се реализира от дерматолога доц. д-р Карен Мануелян – лекар с международен клиничен опит и активна научна дейност.

В практиката си той съчетава работата с пациенти с изследователска и преподавателска дейност, като интересите му са насочени към влиянието на екстремната среда върху кожата като първа защитна бариера на човешкия организъм.

Заедно с изследванията на проф. д-р Албена Александрова тези два научни проекта насочват вниманието към адаптацията на човешкия организъм към екстремната среда на Ледения континент.

Те допълват представата за Антарктика като място, в което се търсят и отговори с практическо значение, свързани с човешкото здраве и функциониране в крайни условия.

Доц. Карен Мануелян завършва медицина през 2007 г. в МУ София, след което специализира Кожни и венерически болести в Александровска болница, където защитава дисертация на тема "Автоимунни булозни дерматози". След придобиване на специалност, в последните 10 години работи като клиничен дерматолог в системата на здравеопазване на Обединеното кралство. Част е от екипа на университетската клиника по кожни болести в Стара Загора и преподава на студенти по медицина в Бургас и Стара Загора. Стипендиант на Американската академия и Европейската академия по дерматология. Има повече от 60 публикации в научни журнали и 150 участия на местни, национални и международни дерматологични форуми, включително Световен конгрес по дерматология, Европейски конгреси и Азиатски дерматологични дни.

Проф. Албена Александрова завършва Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ специалност „Обща биология“. От 1988 г. работи в Институт по невробиология (преди Институт по физиология) на БАН в лаборатория „Свободно радикални процеси“. Разработва и защитава дисертационен труд в Коменски Университет – Братислава, Словакия. От 2013 г. работи в НСА „Васил Левски“ като професор по биохимия. Понастоящем е ръководител на Център за научна и приложна дейност към НСА. Центърът разполага с няколко лаборатории: Антропометрична, Функционална, Биохимична, Биомеханична и Психологична. Ръководството на НСА е постоянно ангажирано с осигуряване на най-модерна апаратура, позволяваща извършване на научни изследвания в съответствие със световните тенденции в областта на спортната наука, медицината и здравеопазването. Проф. Александрова има множество публикации във водещи международни научни списания. Нейните трудове са широко цитирани от български и чуждестранни учени. Била е гост преподавател в Шуменски университет „Константин Преславски“ и Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Ръководител и участник е в множество проекти, финансирани от Фонд Научни изследвания.

Още в интервюто на Марина Великова с проф. Албена Александрова и доц. Карен Мануелян в рубриката на БНР "Антарктическите хора". 

За да разберем какви промени настъпват в човешкия организъм под влияние на тази екстремна среда, разказва биохимикът и ръководител на Центъра за научна и приложна дейност в спорта към Национална спортна академия „Васил Левски“ – проф. д-р Албена Александрова. Тя изследва функционалното състояние на организма и нивата на оксидативен стрес по време на експедицията, като проследява физиологичните промени при участниците.

Още един научен проект, насочва вниманието към другo ключовo въздействия на полярната среда – повишеното ултравиолетово лъчение. Изследването е фокусирано върху микроморфологията на кожата и нейната способност да се адаптира към суровите климатични условия на Антарктика. Проектът на терен се реализира от дерматолога доц. д-р Карен Мануелян – лекар с международен клиничен опит и активна научна дейност.

В практиката си той съчетава работата с пациенти с изследователска и преподавателска дейност, като интересите му са насочени към влиянието на екстремната среда върху кожата като първа защитна бариера на човешкия организъм.

Заедно с изследванията на проф. д-р Албена Александрова тези два научни проекта насочват вниманието към адаптацията на човешкия организъм към екстремната среда на Ледения континент.

Те допълват представата за Антарктика като място, в което се търсят и отговори с практическо значение, свързани с човешкото здраве и функциониране в крайни условия.

Доц. Карен Мануелян завършва медицина през 2007 г. в МУ София, след което специализира Кожни и венерически болести в Александровска болница, където защитава дисертация на тема "Автоимунни булозни дерматози". След придобиване на специалност, в последните 10 години работи като клиничен дерматолог в системата на здравеопазване на Обединеното кралство. Част е от екипа на университетската клиника по кожни болести в Стара Загора и преподава на студенти по медицина в Бургас и Стара Загора. Стипендиант на Американската академия и Европейската академия по дерматология. Има повече от 60 публикации в научни журнали и 150 участия на местни, национални и международни дерматологични форуми, включително Световен конгрес по дерматология, Европейски конгреси и Азиатски дерматологични дни.

Проф. Албена Александрова завършва Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ специалност „Обща биология“. От 1988 г. работи в Институт по невробиология (преди Институт по физиология) на БАН в лаборатория „Свободно радикални процеси“. Разработва и защитава дисертационен труд в Коменски Университет – Братислава, Словакия. От 2013 г. работи в НСА „Васил Левски“ като професор по биохимия. Понастоящем е ръководител на Център за научна и приложна дейност към НСА. Центърът разполага с няколко лаборатории: Антропометрична, Функционална, Биохимична, Биомеханична и Психологична. Ръководството на НСА е постоянно ангажирано с осигуряване на най-модерна апаратура, позволяваща извършване на научни изследвания в съответствие със световните тенденции в областта на спортната наука, медицината и здравеопазването. Проф. Александрова има множество публикации във водещи международни научни списания. Нейните трудове са широко цитирани от български и чуждестранни учени. Била е гост преподавател в Шуменски университет „Константин Преславски“ и Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Ръководител и участник е в множество проекти, финансирани от Фонд Научни изследвания.

Още в интервюто на Марина Великова с проф. Албена Александрова и доц. Карен Мануелян в рубриката на БНР "Антарктическите хора".