Цвета Николаева се хвърля със сърце и душа в работата си

Когато хората са в криза, най-добре показват същността си. Мъжкото момиче на район „Красно село“ е кметът Цвета Николаева, която със собствените си ръце тръгна да събира боклука по време на кризата с боклука.

- Кризата с боклука беше едно изпитание, през което трябваше да се премине, и в крайна сметка, въпреки че съм кмет, това не означава, че не трябва да дам пример. И още повече – аз съм деен човек и считам, че когато започнеш да правиш нещо, повличаш крак и така намираш още повече съмишленици. И затова активно участвах.

- А тази криза с боклука най-много на районния кмет ли се отразява, или на хората?

- Определено на хората, но първият институционален сблъсък на хората е с районния кмет и след това минава по веригата. Със сигурност и на нас много ни се отрази, защото най-малкото нещо, което искаме, е районът да се намира в лошо състояние или непочистен, какъвто го виждахме доста дълго време. И до момента не е съвършено оправена системата как да работи, което също ни тревожи. Ежедневно полагаме усилия, водим хиляди разговори на седмица – как да подобрим нещата, как да се комбинираме, кой какво да свърши, така че нещо да се получи, защото тази дейност е изключително трудоемка.

- Не ви беше страх да поискате помощ от министъра на правосъдието?

- Мен лично не ме беше страх да поискам помощ от когото и да било, който може да ни помогне. В крайна сметка държавата, когато има проблем, тя трябва да е майка, не мащеха, и аз това го съзнавам напълно и смятам, че е така. Първо поисках помощ от министъра на правосъдието, след което изложих и моята теза относно проблема пред министър-председателя, т.е. по никакъв начин не съм спестявала информация. И в крайна сметка, ако има по-добри механизми, чрез които може да се помогне, трябва да се опитваме да ги използваме.

- Какви други проблеми, освен със сметосъбирането, имате в район „Красно село“?

- Проблемите са ежедневни. За съжаление районната институция се сблъсква много по-често с проблеми, отколкото с хубави събития. Основните проблеми, които имаме в момента, са най-вече със строителствата, с оглед късно влезлия бюджет, провеждането на процедури, съответно започването на работа, избор на изпълнители. Понякога и не случваме на изпълнители, което не е от зависещи от нас обстоятелства. И съответно, когато си работил една година за един проект и после се опитваш да го реализираш, а то не става заради недостатъчно добри изпълнители, със сигурност е много сериозен проблем и аз лично изключително тежко приемам тези неща.

- Винаги ли кметът на района е виновен?

- Винаги кметът на района е виновен, независимо от неговите отговорности и правомощия – това хората не ги вълнува. В крайна сметка има разбирането, че кметът е този, който трябва да оперира с всички проблеми на хората. Но може би това идва и от факта, че ние сме най-достъпни от всички институции. Много по-лесно е да дойдеш при кмета на района, отколкото при кмета на общината или пък при министър. Затова хората много често се обръщат именно към нас.

- Как Цвета Николаева реши да тръгне по пътя на политиката?

- Много трудно решение. По принцип изобщо не възнамерявах да влизам в политиката и не е била някаква самоцел или желание. По-скоро беше пак с оглед да помогна по време на кампанията, когато се оказа, че район „Красно село“ не може да намери своя добър кандидат. Реално трябваше да се предприемат действия и да се избере човек, който би се ангажирал с това. Реално аз бях последният избран районен кмет към екипа тогава, когато се явихме на изборите – буквално дни преди представянето на всички кандидатури за София.

- Подозирахте ли, че ще бъдете избрана за кмет?

- Реално в началото очаквах съвсем други политически опоненти да бъдат поставени от политическите партии. Но когато видях крайния списък с кандидати, още на първата седмица аз работех много активно по време на кампанията. И сега не бих казала, че съм намалила темпото на работа, но комуникирах изключително много с гражданите. Влязох в 1600 домове да се представя, звънейки по звънците, от врата на врата. Отделно съм имала абсолютно всеки ден отворени приемни. Обикаляла съм самия район и съм се запознавала с местни граждани, а и отделно от това съм живяла доста дълги години в района. Имам много познати, което също е доста голям плюс. И реално в средата на кампанията вече бях почти сигурна, че ще спечеля.

- Защо избрахте „Спаси София“?

- Заради свободата. Заради това, че никой не ме ограничава, че няма наложени правила, които са като рамка. И за това, че моят глас и моето мнение е абсолютно винаги изслушано, взето предвид и никога не ми се налагат решения.

- Въпреки негативите към партията, знаете ли ги?

- Естествено, че ги знам негативите, но аз смятам, че в България, в тези политически времена, които са днес, няма позитивни партии, тъй като всеки търси лошото. Психологията на българина като цяло е винаги да гледа негативизма. Но „Спаси София“ е една работеща партия, която работи за София. Тук няма някакъв политически кариеризъм или гонене на високи цели. Тук наистина всички хора, които са в тази партия, искаме по-добра среда, в която да живеем, и по-благоприятна – такава, каквато сме виждали в чужбина. Тъй като повечето хора от партията сме учили или по някакъв начин сме живели в чужбина и съответно виждаме, че може да се случи. И вярвам, че когато се работи качествено, с ясни приоритети, нещата наистина стават.

- Негативното отношение към „Спаси София“ отразява ли ви се в работата?

- Понякога се отразява, но по-скоро зависи в каква насока. Аз вярвам, че хората работят с хора и досега не съм имала проблем. Това, че съм от определена политическа партия, не е водело до конфронтация. Но има и всякакви ситуации, сега не мога да кажа, но по-скоро не съм имала драма от тази гледна точка – от това, че съм политически представител на „Спаси София“.

- Извън политиката коя е Цвета?

- Съпруга, майка на две деца – едно на 14 години, едно на 7. Абсолютно нормален човек, който влиза в магазина да си пазарува, да си готви на децата, да ги облича, да ги води, да ги прибира, да ходи по родителски срещи. Преди всичко това е моята роля в живота в момента.

- Привилегии имате ли за това, че сте районен кмет?

- Не, не се възползвам от никакви привилегии. Дори се возя сама, никога не съм спекулирала с поста и не смятам, че е редно.

- Учили ли сте в чужбина?

- Работила съм в чужбина, иначе учих в Софийския университет, но родителите ми от 30 години живеят в чужбина. И съм имала възможността многократно да отида и да живея там. Отделно със съпруга ми живяхме година и половина в Ирландия, в Дъблин. Това беше поводът, поради който не исках да остана да живея в чужбина. Исках да се върна и да вярвам, че тук ще се променят нещата към по-добро.

- Какво учихте в Софийския университет?

-Завършила съм магистър „Право“ в Софийския университет. Десет години работих в администрацията като юрисконсулт.

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Най-вече обичам да прекарвам време с децата си, защото смятам, че в последните две години доста им липсвам. И другото нещо, което изключително много ме разтоварва, е да спортувам и да слушам книги. Когато правя нещо, просто си пускам книга, защото нямам време реално да седна и да прочета една книга. И по този начин разпускам.

- Обичате ли да пътувате?

- Обичам да пътувам, но с оглед позицията, която заемам, по-редки са моите пътувания и са за по-кратък период. Но обичам да обикалям и в България, и извън България.

- Кои са любимите ви места, на които винаги искате да се връщате?

- Родопите, село Момчиловци. Моята свекърва е оттам и там с голямо удоволствие се връщам всяка година, ако може – по няколко пъти. Извън България обичам Овиедо в Испания, защото родителите ми са там.
 

- На какво искате да научите вашите деца? 

- На ред и дисциплина и на това, че когато си отдаден човек, нещата се получават. Трябва да си целенасочен и отдаден на целта, която имаш. Да полагаш усилия – и няма как това да не даде резултат. Може да е трудно, но няма как да не се случи, ако вярваш в тези неща. Защото и аз самата съм вярвала в това.

- Как искате да ви запомнят жителите на района, в който сте кмет?

- Най-искреното ми желание е да остане отпечатъкът, че съм работила със сърце и душа, защото аз го правя ежедневно. Хвърлям се наистина с всичките си сили в различни каузи. Не винаги резултатите идват, но вярвам, че ако продължава да се работи по този начин, ще се случват нещата.

- Кои са каузите на сърцето ви?

- Най-вече инфраструктурните каузи, защото смятам, че това потиска изключително много гражданите на София. Прекалено дълги години живеем в недобра заобикаляща среда, и то най-вече инфраструктурно. Затова работим по огромно количество тротоари за ремонти, проекти за улици. Това са неща, които ежедневно ползваме. И другото, което е база за образование – училища и детски градини.

- Кое е най-лошото нещо, което сте чували за вас?
 

- Че съм лъжкиня – може би това най-много ме е наранявало, защото може да съм всичко друго, но лъжкиня никога не съм била и няма да бъда в този живот.

- А кое е най-хубавото нещо, което сте чували?

- Че съм помогнала на човешка съдба, и то не една. Когато ми кажат: „Благодарение на вас в момента водя нормален начин на живот“, това са най-хубавите думи.

- Срещали сте хора в крайна нужда, които се нуждаят от общинско жилище, за да има къде да живеят? Как продължавате напред, когато нямате възможност да помогнете?

- Това са най-сложните казуси – когато се срещаш с човешки съдби. Това ни е ежедневие, даже в приемен ден. Почти винаги един от два казуса е свързан с липсата на общинско жилище. Всички хора, които аз съм срещала и са идвали за общинско жилище, са с тежки съдби. На една част успяваме да помогнем, на друга поне ги насочваме как евентуално могат да намерят изход и решение. Не винаги можем да помогнем, но абсолютно винаги се опитваме да насочим хората. Ако знаем, че при нас няма шанс, им даваме друга насока – да потърсят възможност в резерва на Столична община. Има и други методи, защото ние не разполагаме с безброй жилища. Даже бих казала, че от районите имаме доста малко – под 300 жилища. Повечето райони са над 600. В момента, в който имаме възможност да настаним някого, абсолютно винаги го правим. Аз съм запозната с всички чакащи в списък. Лично съм прегледала досиетата, т.е. няма загадки там. Въпросът е просто да имаме какво да предоставим.

- Кога не спите спокойно?

- Когато има сериозен казус. Примерно около боклука – първите две седмици със сигурност не спях спокойно. Когато виждам, че някой проект се забавя, го изживявам изключително тежко, защото се чувствам отговорна. И то не е само защото съм поела или съм подписала документите, а защото в крайна сметка целта не е постигната. И това ме кара да се чувствам неудовлетворена. За съжаление съм от хората, които като видят постигната цел, бързо забравят позитива и продължават към негативите, които все още не са се реализирали. Но просто такъв ми е натюрелът. И така гледам на нещата.

- Какво искате да промените в себе си?

- Искам една идея по-абстрактно да гледам на нещата. Прекалено лично ги приемам, което не е редно и не е полезно за мен.

- А какво никога не бихте променили?

- Не бих променила човека, който съм, защото съм честна, искрена и добронамерена.