Европа между два огъня – Украйна и Гренландия

"Това, от което се опасявахме близо четири години, е вече реалност в Украйна. Интензивни бомбардировки унищожават жизненоважните системи за електро-, водо- и топлоснабдяване при минусови температури ... Милиони семейства в цялата страна са без отопление по цели дни. Децата и близките им се борят за оцеляване. Хипотермията е едно от нещата, от които се опасяваме при новородените, защото капацитетът на родилните домове и другите лечебни заведения е на ръба си. Настъпи криза насред кризата.“

"Атаките по топлопреносната и енергийната инфраструктура оставят хората без най-важните услуги в най-студеното време през годината. Непредсказуемите спирания на тока прекъсват и водоснабдяването, и здравните грижи, и обществения транспорт, и комуникациите. В Киев вече цяла седмица около 200 хиляди души, в това число и аз, сме без парно и ток, а температурите падат до минус 18 градуса нощем. В подобни условия се намират още много градове в страната. Без отопление хората са изложени на голям риск от измръзване и респираторни заболявания.“

Чухте свидетелството на Мунир Мамадзаде – представител на УНИЦЕФ за Украйна, и на Джейми Уа – заместник-ръководител на делегацията на Международната федерация на Червения кръст в страната - за последиците от руските бомбардировки в Украйна.

Говорителят на Владимир Путин – Дмитрий Песков, също коментира ситуацията в Украйна. По думите му време било Зеленски да вземе нужните решения, защото положението му се влошавало с всеки изминал ден.

На този фон американски и европейски дипломати се мъчат да намерят формула, която ще позволи, ако не мир още утре, то поне увереност, че още една, пета поред военна зима, няма да има. На 6 януари представители на десетки държави се събраха в Париж и се разбраха най-общо затова как трябва да изглеждат гаранциите за сигурност на Украйна. Едновременно с това президентът на Франция и премиерът на Италия заговориха, че Европа трябва да се намеси в мирните преговори, които до този момент се водят изключително между американци и руснаци.

"Мисля, че дойде време Европа също да говори с Русия. Защото се опасявам, че ако Европа реши да участва в тази фаза на преговорите като разговаря само с една от замесените страни, позитивното, което ще можем да постигнем накрая, няма да е много,“ обясни Джорджа Мелони.

Реакцията на руския външен министър Сергей Лавров бе да обвини Европа, че продължава да се готви за война: „Онези, които казват като европейците, че сега най-важното е да сключим примирие за 60 дни или за постоянно. Всичко това, разбира се, е несериозно. Когато те казват, че всичко освен прекратяване на огъня е от второстепенно значение, ние разбираме, че те искат да спечелят още веднъж още малко време на Киевския режим, зад а съхранят неговата същност.“

Но вчера от Кремъл зададоха друга линия. "В Париж, Рим и Берлин подкрепят идеята, че за стабилност в Европа е нужно да се преговаря с руснаците - това напълно съответства на нашата позиция," отбеляза със задоволство говорителят на Путин Дмитрий Песков. Но отбеляза, че Великобритания, която сметна идеята за преговори с Москва като ненавременна, запазвала своята "радикална" и "деструктивна" позиция.

Рискът от допълнително разцепление сред европейците по украинския въпрос се засилва – на това се надяват не само в Кремъл, но и някои в Белия дом.

Отношението към Русия и агресията ѝ в Украйна в различни части на Европейския съюз е твърде разнопосочно. Ако в Полша и Прибалтика разглеждат руските действия като непосредствена заплаха, то в Берлин федералният канцлер се изказа тази седмица за необходимостта от "баланс" в отношенията, а управляващите в Будапеща и Братислава са винаги готови да се прегърнат с Путин.

При това положение всякакви опити за преговори с Москва крият рискове, предупреждава Яна Кобзова, бивш съветник на предишния словашки президент Зузана Чапутова

"Аз бих попитала първо не дали ние трябва да преговаряме с руснаците, а дали руснаците биха искали да преговарят с нас. Предполагам, че те ще предпочетат да разговарят с отделни европейски страни и то по икономически въпроси - за възобновяване на бизнеса отпреди войната. Те не искат да приемат Европа като играч по въпросите на сигурността. както и да потръгнат преговорите, ако бъдат засегнати въпроси, по които няма съгласие в Европа, руснаците ще го използват, за да внесат още повече разделение сред европейците.

Това не означава, че не бива да имаме контакти с Москва по военни или разузнавателни канали за избягване на бъдещи конфликти. Има нужда от такава комуникация, защото руснаците стават все по-агресивни в подривните си действия. Трябва да им дадем да разберат, че ако продължават по същия начин ще си берат последиците. Но в същото време трябва да внимаваме, за да не допуснем да ни противопоставят един на друг.“

Европейците често са обвинявани, че не търсят диалог с Москва, където ги клеймяха, поне доскоро, като "партия на войната". Проблемът, според Кобзова, е, че Москва трудно може да бъде накарана да преговаря по същество.

"Проблемът не е в това, че нямаме козове. Проблемът е, че Москва не желае да преговаря с нас. Путин предпочита да преговаря с американците. Това пасва на виждането му, че глобалните проблеми се решават от малък брой велики сили, всяка от които със своя сфера на влияние. Тръмп днес потвърждава този възглед, като обявява цялото Западно полукълбо за своя сфера на влияние. Значи въпросът е как да накараме Москва да преговаря.“

Като една от главните пречки пред диалога се очертава въпросът за многонационалните сили, които Великобритания и Франция обещаха да изпратят в Украйна с Парижката декларация от 6 януари. Декларацията даде повод на Москва да повтори още няколко пъти, че въпросните сили ще се превърнат в "легитимна цел" за нейните войски.

"Не искам да подценявам тази заплаха. Но тя се вписва в поредицата от сигнали, които Кремъл изпраща вече доста дълго време докато се мъчи да ограничи помощта на Запада за Киев. Руснаците наговориха куп такива заплахи в миналото. Ще ви дам пример със Словакия. През пролетта на 2022 година Словакия стана първата държава, която достави на Украйна система за противовъздушна отбрана. Тогава Москва пак говореше за "легитимни" мишени.“

"Ако се стигне до прекратяване на огъня, от друга страна, многонационалните сили ще са незаменим фактор от украинска гледна точка. Но още не сме стигнали до там. Руснаците не дават никакъв знак, че ще се съгласят с европейските предложения за промени в руско-американския план (от октомври).“

"Приказките днес за подсигуряващи сили не означават, че те ще бъдат разположени в Украйна още утре. С (декларацията от Париж) европейците отправят сигнал не към руснаците, а към американците. Американците поискаха от нас да направим повече за прекратяване на войната на европейска земя и сега ние им показваме, че сме готови да направим повече. Изключиха ни от преговорите с Москва, но обещаха, че ще издействат прекратяване на огъня. Сега следва да изпълнят това обещание.“

В заключение на съвещанията си в Париж Коалицията на желаещите подчерта още веднъж, че многонационални сили могат да бъдат изпратени в Украйна едва след прекратяване на огъня по споразумение с Руската федерация. От заявленията на Москва излиза, че такива сили само ще разпалят конфликта още повече. Ако някой може да скъса този омагьосан кръг, то това е само Вашингтон, сочи Филип Беднарчик, директор на варшавския офис на Германския фонд "Маршал".

"Американската подкрепа е много важна на този етап от преговорите, за да бъдат убедени руснаците. Москва изчаква, и може би с основание, обществеността в Европа да се умори от тази война. Европейците имат достатъчно силни карти, за да я склонят на компромис, но не всички желаят да ги изиграят. Дебатите в Европа по въпроса за гаранциите за сигурност тепърва предстоят и няма да са лесни.“

За да бъдат осъществени, намеренията на френските, британските и испанските политици за изпращане на поддържащи войски в Украйна следва да бъдат подкрепени от националните парламенти на техните страни. Предполага се, че дебатите ще бъдат главно върху разходите на средствата на данъкоплатците и върху рисковете от пряк сблъсък с една от ядрените суперсили. Уточнението, което президентът Еманюел Макрон побърза да направи, е, че френските войници няма да бъдат пращани на фронта.

"Трябва да уточним, че става дума не за мироопазващи сили - мироопазващите сили разделят две воюващи страни. Става дума за малък брой подсигуряващи сили, разположени далеч от контактната линия, която ще бъде обезопасена с мониторингов механизъм, обещан от САЩ. Такъв контингент едва ли ще изисква от Франция и Великобритания огромно увеличение на средствата, които вече харчат за военни мисии в чужбина,“ предполага Яна Кобзова.

"Предполагам, че във френския случай въпросът няма да опре толкова до разходите за евентуална мисия в Украйна. Не забравяйте, че ако Украйна остане на наша страна, в общия европейски пазар, възможностите за бизнеса ще са големи,“ добавя Филип Беднарчик. „Не твърдя, че ще бъде лесно, но сегашната ситуация предоставя шанс за европейските лидери да направят нещо в името на общото добруване. Особено при поведението на Съединените щати, които днес не са най-лесният партньор в поддържането на международната сигурност. Французите и техните приятели в Лондон могат да наложат правилата според собствените си възгледи.“

Европейските армии, също като украинската, изпитват недостиг на подготвени войнишки и командни кадри. При това ограничение следващият въпрос, на който политиците ще трябва да отговорят, е няма ли изпращането на европейски сили в Украйна да направи още по-уязвими други гранични или географски близки до Руската федерация държави като Полша, Словакия, България.

"Вече четири години руската армия не е в състояние да превземе Донбас, така че съм скептична към твърденията, че утре ще прегази половин Европа,“ отговаря Яна Кобзова.

"Засега - докато руската армия е заета в Украйна, опасността за другите европейски държави се изразява най-вече в саботажни и подривни действия. Русия води информационна и икономическа война срещу Запада и НАТО. Руснаците искат да си мислим, че са неуязвими, че побеждават. Това, което наблюдаваме днес в Украйна, са разрушения, които далеч надхвърлят границите на Донбас. Мотивирани са от надеждата да прогонят хората от страната и да я дестабилизират отвътре. Но това говори не толкова за руската мощ, колкото за нашата неспособност да предоставим на Украйна повече зенитни системи и повече средства за производството на дронове-прехващачи.“

Ако обществеността в Европа бъде все пак убедена, че рисковете от изпращане на войски в Украйна са поносими, следващият въпрос е ще могат ли наистина въпросните сили да изпълнят приписваната им роля на фактор, възпиращ нова руска агресия. Американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнър увериха в Париж миналата седмица, че президентът Доналд Тръмп е решен да предостави много силна подкрепа на европейците за сигурността на Украйна. Но уверенията остават само на думи. А Тръмп отново смени позицията си с прозрението, че единствената пречка за дипломатическото решение е Зеленски.

"Именно затова европейците и украинците настояват толкова за един вид кодифициране на тези американски обещания чрез законодателно решение на Конгреса. Без такава стъпка на Конгреса тези обещания наистина си остават само думи. Също и без отпускане на финансови средства (за украинските въоръжени сили). Няма да помогнем кой знае колко за възпиране на следващо руско нашествие като пратим 15 хиляди войници в Украйна, ако броят на самата украинска армия и способностите й за далечни удари и средствата й за противовъздушна отбрана бъдат силно ограничени,“ обяснява Яна Кобзова.

"Европа е между чука и наковалнята. Наистина има риск да надценим възможностите си. Следващите месеци ще са критични. Случват се доста неща, засягащи европейската сигурност. Важно е да не изпускаме от фокуса си Украйна и да подкрепяме думите си с дела, защото Москва не показва желание за мир, а администрацията на Тръмп все още се учи колко труден за решаване е украинският въпрос,“ предупреждава Филип Беднарчик. Според него мерките, върху които Европа трябва да работи през следващите месеци, са от финансово и политическо естество:

"Европейците има какво още да направят, за да гарантират дългосрочна материална помощ за Украйна. Могат да бъдат намерени начини за мобилизиране на активите на руската централна банка, замразени в Европа. Може да бъде придвижен процесът на присъединяване на Украйна към Европейския съюз - така че украинците да могат да продължат борбата си за оцеляване, подкрепени не само с военни и икономически средства, но и емоционално. Това няма да е лесно, предвид съпротивата в някои от съседните на Украйна държави, включително в Полша, срещу скорошното й интегриране към Съюза.“

Подкрепата за Украйна следва да бъде съчетана с натиск върху Кремъл, допълва Кобзова:

"За да решат да преговарят истински, руснаците трябва да се сблъскат с много по-големи проблеми на бойното поле. Путин все още е убеден, че времето е на негова страна и че войските му могат да продължат да си пробиват бавно път на фронта докато един ден помощта от Запада секне. Докато вярва в това, той няма да склони на компромиси. Така че първият ни коз, наред с дипломатическата подкрепа, е да продължим оръжейните доставки.

Вторият ни коз е да пресечем механизмите, използвани за заобикаляне на санкциите. Руската икономика няма да се срине утре. Но тя вече прегрява и бюджетните постъпления намаляват. За Путин ще е все по-болезнено да избира между финансирането на войната и разходите за социални нужди и инфраструктура. Европа може да направи този избор още по-болезнен като погне още по-енергично сенчестата флота и помогне на украинските удари по военната логистика и фабриките за дронове и боеприпаси в Русия.

Третият ни коз е да се заемем със замразените активи на руската централна банка и изобщо с руските пари в Европа. Затегнем ли всички тези винтове, за Путин ще стане по-трудно да ни пренебрегва.“

"Войната на изтощение се развива днес много по-добре за Русия, отколкото за Украйна. Няма какво да се лъжем. Виждаме какво се случва с украинската енергийна инфраструктура. Но твърдението, че Москва държи всички козове, е погрешно. Погледнете териториалните придобивки на руските войски за цялата минала година. Те са 0,67 на сто от цялата площ на Украйна. Това придобиха, а на каква цена? Консервативните изчисления за броя на руските жертви за близо 4 години война в Украйна са 16 пъти по-големи от жертвите, които Съветският съюз даде през 9-годишното си нашествие в Афганистан. Украинците наистина са частично зависими от западната помощ. Но и руснаците днес щяха да са в много по-лошо положение без подкрепата на Китай, Иран, Северна Корея и други страни,“ отбелязва анализаторът от Европейския съвет за външна политика. Но възобновените териториалните претенции на американския президент Доналд Тръмп към съюзна Дания могат да изменят съотношението на силите в Украйна много по-скоро в неблагоприятна за европейците посока:

"Ако претенциите на Тръмп се реализират - а това все още е едно голямо "ако" - европейците ще попаднат между два огъня. Единият откъм Русия, а другият - откъм американците. Ако американците присъединят Гренландия без съгласието на датчаните и на самите гренландци, спойката в НАТО ще започне да се разпада. Питам се няма ли по този начин Тръмп да осъществи визията на Москва? Дезинтеграцията на НАТО или, най-малкото, загубата на доверие между съюзниците е нещото, за което Путин мечтае от две десетилетия, ако не и повече.“

Датският и гренландският външен министър пътуваха тази седмица за Вашингтон, но разговорите им с вицепрезидента Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио не произведоха компромис. Противопоставянето между съюзниците около Гренландия носи още един риск за разцепление в Европа. Много източноевропейци ще се запитат "не е ли Украйна по-важна от Гренландия?"

"Ако американците, т.е. Белия дом (защото далеч не всички американци са на неговото мнение) остане решен да придобие Гренландия и не се задоволи с правата и средствата, с които вече разполага там, може да се стигне до разделение в Европа. Европейците трябва да са готови за такъв развой. В момента Дания и гренландците са тези, които водят дипломацията по въпроса от европейска страна. Копенхаген има подкрепата на своите съседи в Северна Европа. Тези страни ще изгубят всякакво доверие във Вашингтон, ако американците посегнат на Гренландия.“

"От ръководството на НАТО обаче мълчат за възможните последици. А в Полша се присъединяваме към декларациите, че натискът върху Гренландия не е полезен. Но въпреки това си мисля, че в нашата част от Европа ще бъдат положени усилия за разделяне на гренландския от украинския въпрос, така че да запазим помощта на американците за Украйна срещу Русия. Така, за съжаление и съвсем ненужно, Европа може да се окаже разединена. Изглежда, че някои в Белия дом се надяват точно на това,“ предполага Филип Беднарчик.

При перспективата от пряка конфронтация заради Гренландия - която датските политици не изключиха след консултациите в Белия дом - под въпрос е какво ще остане от НАТО, според Яна Кобзова:

"Североатлантическият пакт бе създаден за отбрана на териториите на страните-членки от външни заплахи, а не затова една страна-членка да отнема териториите на друга. Някои в Америка действително поставят въпроса така, както Вие го поставихте. Питам се каква би била ползата от такъв съюз?“

Все пак, не бива да се избързва и да се отписват Съединените щати от НАТО. Филип Беднарчик:

Избори в САЩ ще има още тази година - за подновяване на част от Конгреса. Ще видим каква промяна ще настъпи. Независимо какви ги вършат в Белия дом, в Америка има невероятно голяма подкрепа за НАТО. Предвид някои икономически проблеми, акцията във Венецуела и други процеси може да възникне натиск върху Тръмп дори от MAGA базата му. Неоимпериалистическите мераци по отношение на Венецуела и Гренландия не са непременно популярни сред тези избиратели. Те не съответстват съвсем на лозунга "Америка преди всичко!" С една дума - САЩ далеч още не са приключили с НАТО.