Доналд Тръмп - основна фигура в събитията от седмицата

Тази седмица американският президент Доналд Тръмп най-сетне докосна Нобеловата награда за мир. Лидерът на венецуелската опозиция Мария Корина Мачадо му връчи медала към отличието.

Щедрият жест обаче не промени мнението на Белия дом, че засега тя няма ресурса на решаваща фигура и Вашингтон ще продължи да разчита на досегашната власт, въпреки задържането на президента Николас Мадуро.

Тръмп се отказа да атакува Иран заради убитите демонстранти, но запази претенциите си към Гренландия. А руският му колега Владимир Путин отбеляза, че светът е станал опасно място.

17 януари се превърна в историческа дата заради подписването на споразумението на между Евросъюза и страните основателки на Меркосур - Аржентина, Бразилия, Уругвай и Парагвай. Договорът е подготвян 25 години и според привържениците си е добър и за двата блока с общо 700 милиона потребители. Много от земеделските производители обаче се опасяват от нелоялна конкуренция. Сред най-активните бяха френските и ирландските фермери. За гръцките споразумението е един от поводите за недоволство и продължаващите блокади, засегнал и гранични пунктове с България. 

Доналд Тръмп многократно заплаши да се намеси в Иран, за да подкрепи протестиращите след съобщенията, че хиляди хора са били убити при потушаването на протестите срещу управлението. По-късно обаче реши да изчака.

Преди това Иран предупреди съседите си, че ще удари американски военни бази на тяхна територия, ако Вашингтон го нападне.

На заседание на Съвета за сигурност на ООН американският представител отхвърли твърденията на Иран, че протестите са „чуждестранен заговор, целта на който е да даде претекст за военни действия“.

Иран ще се защити „срещу всяка чуждестранна заплаха“, заяви външният министър Абас Арагчи. Той  опроверга съобщенията за екзекуции.

Междувремено от Иран дойдоха съобщения за отслабване на протестите.

Актуална остана през седмицата и темата за придобиването от Вашингтон на Гренландия. Белият дом заяви, че всички варианти са на масата, включително покупка или военни действия. Дания, която притежава полуавтономния и богат на минерали арктически остров, започна да увеличава военното си присъствие във и около Гренландия. Копенхаген постави под въпрос бъдещето на Северноатлантическия пакт, ако продължи "дрънкането на оръжие" от американска страна. Премиерът Мете Фредериксен изрази възмущение от претенциите на отвъдокеанския съюзник.

Гренландия не е за продан, заяви и премиерът й Йенс-Фредерик Нилсен.

Според Тръмп контролът върху острова би се отразил положително, предвид рисковете, които представляват Русия и Китай. От Белия дом подчертаха, че изпращането на европейски войски в Гренландия няма да повлияе на решението.

Дания и САЩ имат фундаментални различия в мненията си относно бъдещето на Гренландия и все още няма решение на спора, заяви датският външен министър Ларс Льоке Расмусен след среща с държавния секретар Марко Рубио и вицепрезидента на Джей Ди Ванс. Вашингтон и Копенхаген все пак са се споразумели да създадат работна група, която да намери решение на противоречията.

Руският президент Владимир Путин не се страхува от Европа - констатацията е на Доналд Тръмп Самият Путин заяви, че международната ситуация се е влошила - дългогодишните конфликти се засилват и възникват нови. Той критикува "онези, които, по правото на силата, смятат за допустимо да налагат волята си, да поучават другите и да издават заповеди" и подчерта, че "Русия е искрено ангажирана с идеалите на многополюсния свят". Във връзка с украинската криза руският президент посочи, че тя е пряко следствие от игнорирането на интересите на Русия и напредването на НАТО към границите й. Увери, е Москва се стреми към дългосрочен мир в Украйна.

Русия е открита за преговори за мир, но е несериозно да се говори за прекратяване на огъня преди окончателно мирно споразумение, заяви външният министър Сергей Лавров.

Украйна е по-малко готова да сключи сделка за мир от Русия - това мнение изрази американският президент. Доналд Тръмп обвини Киев, че Украйна, а не Русия е причина за забавянето на преговорите за мир, а президента Володимир Зеленски нарече "много резервиран".

Зеленски обяви извънредно положение в енергийния сектор, след като стотици хиляди украинци останаха без отопление и електричество заради масирани руски удари и призова съюзниците: Новият министър на енергетиката Денис Шмигал определи общото състояние на енергийната система в като „много трудно“. "Всички искаме мир и затова Украйна трябва да бъде в позиция на сила", заяви председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен относно европейската помощ от 90 милиарда евро за Киев през следващите две години.

Негативно реагира на европейския ангажимент унгарският премиер Виктор Орбан, който отбеляза, че милиардите за Украйна „не растат по дърветата“.

Изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева ще предложи на борда на институцията нов кредит за Украйна от над 8 млрд., беше обявено след изненадващото й посещение в Киев.

Фондът е готов да подкрепи и Венецуела, но е необходимо основните акционери първо да признаят ръководството на страната и тя да отправи искане за помощ.

Георгиева изрази безпокойство от факта, че осем милиона венецуелци са напуснали страната през последните години - по-голям дял от населението, отколкото емиграцията от Украйна поради руската инвазия.

През седмицата американският президент проведе първия си пряк разговор с Делси Родригес, която подкрепи като временен президент след отвеждането в Съединените щати на Николас Мадуро. Усилията на лидера на опозицията Мария Корина Мачадо да се срещне с Тръмп се разглеждат като опит тя да възвърне шансовете си за роля в бъдещето на страната. Тръмп изрази съмнение дали Мачадо има достатъчно влияние, за да заеме лидерска позиция в своята родина и продължителният разговор с нея не е променил това, даде да се разбере говорителката Карълайн Левит.

Същевременно Деси Родригес посочи, че е готова да възстанови отношенията с Вашингтон в годишното обръщение за състоянието на съюза в Каракас, което изнесе от името на сваления от Сединените щати Николас Мадуро. 44-минутната реч в умерен тон контрастираше с дългите тиради на предшествениците й Мадуро и Уго Чавес, пълни с критики към американския империализъм.

С преходно управление беше задействана втората фаза на примирието в Ивицата Газа. Палестинската администрация ще бъде наблюдавана от международен Съвет за мир, ръководен от Доналд Тръмп. Генерален директор е бившият български външен министър Николай Младенов, който по-късно беше и пратеник на ООН за Близкия изток. Сред членовете са американският държавен секретар Марко Рубио, бившият британски премиер Тона Блеър и зетят на Тръмп - Джаред Къшнър Реконструкцията на Газа може да бъде извършена за три години - това заяви назначеният за ръководител на преходната палестинска администрация Али Шаат.

Противоречия продължават да съпътстват американския план за Газа по отношение на разоръжаването на "Хамас". Групировката настоява, че ще го направи едва когато анклавът е под контрола на независима палестинска държава. Израел от своя страна не иска да продължи с изтеглянето от Газа, докато Хамас продължава да е заплаха.  

Южна Корея осъди бившия си президент Юн Сук Йол на пет години затвор по обвинения, свързани с неуспешния му опит да наложи военно положение в страната през декември 2024-а. Той беше признат за виновен, че е мобилизирал президентската служба за сигурност, за да попречи на властите да изпълнят заповед за ареста му. 65-годишният Юн - бивш прокурор - беше признат за виновен и по обвинения, включващи фалшифициране на официални документи и неспазване на правната процедура за обявяване на военно положение, изискваща обсъждане на официално заседание на кабинета. Адвокатите му заявиха, че ще обжалват и видяха в решението политически съображения. „Историята ще ви съди“ - такива плакати издигнаха негови привърженици. Арестът на Юн Сук Йол беше първият в историята на Южна Корея за действащ президент.

Хиляди туристи бяха блокирани във Финландия, след като летище Китиле в Лапландия спря да обслужва полети при мразовито време до минус 37 градуса. Тазгодишният студ, който засегна обширни части от Северна, Централна и Източна Европа, е по-свиреп от предишни години. Обилни снеговалежи, силен вятър и заледени пътища затрудниха пътуването в различни райони на Стария континент. 

 Черната комедия „Битка след битка“ и историята за Уилям Шекспир „Хамнет” триумфираха на 83-те годишни награди „Златен глобус“. „Битка след битка“ на Пол Томас Андерсън спечели и отличията за сценарий и режисура. Теяна Тейлър спечели приза за поддържаща женска роля. Без награда остана Леонардо си Каприо. За най-добър актьор беше обявен Тимъти Шаламе за превъплъщението си във "Върховният Марти". Златните глобуси се раздават в началото на годината и са тест за връчваните през пролетта най-високи награди в света на киното - Оскарите.