Да се стремим към хранителен суверенитет и традиционната българска храна

Моята препоръка е да имаме активна аграрна политика и да се стремим към хранителен суверенитет и традиционната българска храна, каза в интервю пред БНР доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН.

"Няма как да е евтина, направена например от българско мляко, но да има и активна социална политика. Тези, които не могат позволяват хубава родна храна, да им се помогне, това е социална политика", каза още той.

В предаването "Нещо повече" той коментира приетият на първо четене в НС законопроект за тавана на цените на стоките, срещу който българският бизнес реагира остро.

Огнян Боюклиев: Трябва да имаме активна аграрна политика

"Такъв тип законопроект би могло да има за кратък период във връзка с приемането на еврото, но не мисля, че еврото е оказало влияние на цените. Това е тенденция в Европа и цял свят. По-скоро това е политически популизъм с този законопроект. Аз 45 години работя, пенсионирах се миналата седмица, и 43 години от трудовия стаж изследвам търговията и производството на храни. Такъв тип регулиране на пазарна икономика никъде не е имало, в Северна Корея и Куба не сам изследвал", посочи доц. Боюклиев.

Според него контролът на НАП, КЗП и КЗК е свръхактивност, но тя е свързана с въвеждане на еврото:

"Има едно изследване на колега от агенцията на ДКСБТ - това е търговия на едро, обаче от тези храни малко минават през стоковите борси, а ние пазаруваме в търговските вериги, които работят със собствена логистична база, национална и европейска. И се получава комично, съседите казват Иванов обяви че с 1,5 евро е поскъпнала кошницата. Кой потребител пазарува на борсата в Слатина, и на цените на едро,  това са глупости."

Доц. Боюклиев е категоричен, че да се твърди, че в Европа има надценки, административно обусловени за храни е безумие.

За замяната "коли – говеждо" той каза:

"Това е така и това е геополитика, това са търговски войни с САЩ , мита, удари. Що се отнася до храните ние 20 години сме в ЕС и учим нашите фермери как да произвеждат с по-малко торове и химия, говорим за зелена сделка. Има огледални изисквания, споразумение на ЕС с Турция, което гарантира, че това трябва  да отговарят на изискванията на нашите производители. В Латинска Америка има генномодифицирани храни, защото там технологиите са американски и няма как да не са. Става въпрос за хормонални стимуланти и меса – птиче, свинско и говеждо, за зърно, което е по-евтино и ще ни залее. Моето мнение е, че Европа заради машините и другите ресурси от там, просто си ликвидира земеделието."

И посочи, че у нас 40% от млякото е вносно.

"При протестите в Хърватия срещу на търговските вериги, едното беше заради високите цени, но повече се наблягаше, че са изчезнали традиционните  продукти, което аз говоря за България и там призивът беше "да разширим мрежата от пазари и да направим по-кратка веригата от производителя до потребителя", коментира доц. Боюклиев.

Той потвърди, че инфлацията при храните е най-висока:

"Това е факт. Надявам се все пак да има някакви граници. Да повторя, ако дойде такава храна, тя ще е по-евтина, а тя ще дойде, защото има споразумение. Но ще бъде некачествена и с риск за здравето – става въпрос за меса с хормонални стимуланти за растеж. В един селски двор, да се се излюпят  пиленца и да станат бройлери се изисква 2 месеца, а с технологиите е за 25 дни, това е безумна история. Индустриалните методи ще направят храните по- евтини, но по-некачествена и по-опасна."

И напомни, че храните не са само търговия, здраве, култура и възпитание.

Интервюто на Людмила Железова и Наталия Ганчовска с Огнян Боюклиев чуйте в звуковия файл.