Автор:
Виолета Борисова
сряда 21 януари 2026 16:56
сряда, 21 януари 2026, 16:56
Владислав Андонов
СНИМКА: Виолета Борисова
Размер на шрифта
Д-р Владислав Андонов е ортопед, гръбначен хирург и треньор. Той е бивш състезател по жиу-жицу, бодибилдинг и трибой – изключително многостранна личност. С него разговаряхме за здравето на опорно-двигателната система и за значението на тренировките за подобряване на качеството на живот.
Попитахме д-р Владислав Андонов дали тренировките укрепват здравето на опорно-двигателната система и има ли опасни тенденции сред хората, които тепърва започват да спортуват. За силовите спортове той каза:
„Това не са спортове от типа, при които ще получиш травма, защото си направил едно повторение грешно. Проблемът възниква, ако дълго време работиш с упражнения, които обострят оплакванията ти, и въпреки това не намаляваш обема и интензитета на тренировките. В същото време една майка е много по-склонна да пусне детето си да тренира футбол, въпреки че футболът е доказано по-травмиращ спорт, и то директно травмиращ за децата, отколкото вдигането на тежести.
Живеем във време, в което хората вярват, че футболът е по-безопасен от силовите тренировки и затова не пускат децата си да вдигат тежести, но ги пускат да си „изпотрошат краката“ на футбол.“
На въпроса на какво се дължи този феномен д-р Андонов отговаря: „До голяма степен на възприятието, че футболът и баскетболът са по-скоро детски игри. Приемат се като нещо не толкова „спортно“.
Един вид – излизаш с момчетата пред блока и риташ, или пък като поотраснеш – събираш се с колеги след работната седмица и в събота и неделя, така наречените weekend warriors, разцъквате едно „мачле“. Не си давате сметка, че в цялото това тичане, подскачане и ритане в един момент някой става по-агресивен. А обикновено това са хора без сериозна физическа подготовка.
Те нямат изградена мускулатура и ако паднеш лошо на глезена или бъдеш бутнат, вероятността от травма е много по-голяма. Докато при хора с добра мускулна маса, изградена чрез тренировки с тежести, кросфит и други, дори да се получи травма, възстановяването е значително по-бързо, защото мускулатурата разтоварва ставите и костите.“
Попитахме д-р Андонов кога човек може да тренира при оплаквания, свързани с опорно-двигателната система. Например – възпрепятства ли дисковата херния участието в спортни дейности? „Истината, както винаги, е по средата.
Не можеш категорично да кажеш, че при дискова херния задължително трябва да спреш тренировките, но не можеш и да препоръчаш веднага вдигане на много тежко. Дисковата херния е сериозно заболяване, което може да доведе до трайни увреждания и инвалидизация. Всичко зависи от размера ѝ, от симптомите и от ясното обяснение на лекаря към пациента – какво се очаква и как да се подхожда стъпка по стъпка. Има дискови хернии, които не дават никакви симптоми, защото са в анатомична позиция, която не притиска нервни структури. В такива случаи не бива човек да фиксира вниманието си и да катастрофизира състоянието, но трябва да има едно наум.
Когато обаче хернията притиска нервно коренче и дава симптоми като изтръпване, отслабване на крайниците, парези или проблеми с контрола на уринирането и дефекацията, тогава тренировките с тежести са абсолютна контраиндикация.“ По думите му, при дискови протрузии често се стига до свръхдиагностика: „Много пациенти си правят ядрено-магнитен резонанс по собствено желание. Това е отлично изследване, но трябва да се използва по показания. Често виждаме леки протрузии или дехидратация на дисковете, които нямат нищо общо с оплакванията на пациента. Ако човек не знаеше за тях, вероятно нямаше да разбере за съществуването им още 20–30 години. Но когато ги види на изследването, се активира т.нар. „ноцебо“ ефект – човек започва да катастрофизира ситуацията, да усеща болка и дори да си внушава симптоми. За съжаление, това понякога се подкрепя и от лекари, които плашат пациентите, че физическата активност е опасна. Истината е, че ако няма сериозни симптоми, в повечето случаи пациентът може да тренира и да води напълно качествен живот.“ Д-р Андонов подчертава, че при болки в кръста или изтръпване на крайниците най-правилното решение е консултация с лекар, а не търсене на „алтернативни лечители“.
Пред ефира на програма „Хоризонт“ д-р Владислав Андонов сподели още, че се очаква около 2050 г. остеопорозата да стане второто най-социално значимо заболяване в световен мащаб. След 40-годишна възраст се наблюдава значителен спад в мускулната маса, което може да доведе до намалена костна плътност и до заболявания като диабет.
„Саркопенията е заболяване, описано още през 70-те години, и е свързано с трайна загуба на мускулна маса, сила и функция. Този процес започва около 40-годишна възраст, макар ефектите му да се усещат по-късно – след 55–60 години. При жените рискът се увеличава допълнително заради хормоналните промени в менопаузата. Саркопенията и остеопорозата са сериозна предпоставка за рязко влошаване на качеството на живот. Продължителността на живота се увеличава, но хората стават все по-нефизически активни. Целта след 40 години вече не е спортното постижение, а здравословното движение – за да ограничим негативните ефекти от тези процеси.“ По думите му остеопорозата засяга предимно жените, но не подминава и мъжете – има случаи на фрактури на прешлени дори след кихане."
Д-р Андонов подчерта, че лечението на остеопорозата е мултидисциплинарно.
По публикацията работи: Евелина Стоянова