От деня

Рубрика

Северните страни: политика в студ и мрак

събота, 24 януари 2026, 14:00

Карикатура на Патрик Шапат за The Boston Globe, на която пише: "Ако САЩ ни нападнат ще прибегнем до чл. 5 от НАТО, което ще принуди САЩ да ни защитят."

Карикатура на Патрик Шапат за The Boston Globe, на която пише: "Ако САЩ ни нападнат ще прибегнем до чл. 5 от НАТО, което ще принуди САЩ да ни защитят."

СНИМКА: www.politico.com

Размер на шрифта

Скандинавските страни добре познават дългата, тъмна зима. Въпреки почти пълната липса на дневна светлина - плюс месеци на мразовити температури - хората, които живеят в Северна Европа и над Арктическия кръг, са се научили как да се справят психически и физически с ежегодната поява на зимната меланхолия, която може да започне още през октомври и да продължи до април.

Макар че след зимното слънцестоене на 21 декември слънчевата светлина постепенно да се увеличава, зимата няма да свърши скоро.

При ограничена дневна светлина вътрешният ни биологичен часовник не може да се синхронизира правилно и това нарушава съня ни. Поддържането на съня и социалните навици е важно, казва д-р Тимо Партонен, изследовател във Финландския институт за здраве и благосъстояние:

"Симптомите през зимата обикновено включват лош сън. Това означава, че продължителността на съня се удължава - може да е с един до три часа повече в сравнение с летните месеци за същия човек. Но въпреки този дълъг сън, той не освежава достатъчно. Така че сте уморени."

Освен че сме по-уморени, през зимата сме по-склонни да се изолираме социално. Ставаме по-раздразнителни и по-податливи на конфликти. За да противодействаме на това е важно да поддържаме социалните си връзки. Физическата активност също е ключова за справяне със зимната меланхолия - защо да не поканите приятел и да тренирате заедно. Това може да помогне и срещу зимното напълняване - обикновено между 2 и 5 килограма.

"Апетитът обикновено се увеличава и може да имате силен глад за въглехидрати - иска ви се всичко, което съдържа въглехидрати, захари или нишесте, и ги консумирате в големи количества, особено вечер. А след това имате по-малко енергия да вършите каквото трябва."

Милиони хора по света страдат от сезонна депресия, известна като сезонно афективно разстройство. Учените са открили, че специализирани клетки в очите ни превръщат синята светлина в сигнали, които влияят на настроението и бодростта. Слънчевата светлина е богата на синя светлина, която активира мозъчните центрове за бодрост и ни кара да се чувстваме по-будни и дори по-щастливи.

"Днес е специален ден, защото слънцето грее. Тогава винаги искаме да излезем навън и - не знам - просто да седим на слънце. Но да, понякога може да е трудно."

"През зимата ставаш рано сутрин, за да отидеш на работа - тъмно е, а когато изляза от офиса, пак е тъмно. През малкото светли часове съм вътре. Така че не получаваме светлината, от която имаме нужда."

- казват 22-годишната финландска студентка Рооса Самелин и шведът Магнус.

Изследвания показват, че хората със сезонна депресия са по-малко чувствителни към синята светлина, особено през зимата. Проф. Кристиан Бенедикт от университета в шведския град Упсала препоръчва:

"Насърчавам всички да прекарват време навън, вместо да пият сутрешното си кафе в офиса например. Вместо това да излязат навън, не само с кафето, но и да вземат колега със себе си. Светлината има незабавен ефект върху благополучието ни - увеличава серотонина в мозъка, който е много важен химикал за доброто настроение. Случващото се не е съдба, срещу която нищо не може да се направи. Има възможности да се повлияе."

Ида Солхауг, преподавател по психология в университета в норвежкия град Тромсьо, казва, че е важно да прегърнем зимата, вместо да я мразим. Възприемането на позитивна нагласа и цененето на сезонните промени е типично за норвежкия начин на мислене.

В свят на хибридни заплахи и информационна война, националните характеристики и културните концепции за справяне с трудностите се превръщат в стратегически ресурс. Северните страни успешно превръщат нагласите си за оцеляване през зимата в инструмент за външнополитическо влияние.

Пример за това е т.нар. "сауна дипломация" на Финландия. Принципът й е, че в сауната всички са равни - без костюми или униформи, без баджове, без скрити оръжия. Това създава среда на интимност и откровеност, която е невъзможна в конферентните зали. И е в тон със съвета за справяне със зимата на президента на Финландия Александър Стуб:

"Вземете ледена баня, след това сауна, после още една ледена баня, още една сауна, след това душ и излезте навън. Ще се справите."

Посолствата на Финландия във Вашингтон и Лондон имат активни "дипломатически сауна общества", където се изграждат неформални връзки с политици. По време на Студената война президентът Урхо Кеконен е използвал сауната, за да убеди съветските лидери да позволят на Финландия да се интегрира икономически със Запада, запазвайки неутралитет.

Датската концепция "хюге" - често превеждана повърхностно като "уют" - всъщност представлява дълбока социална стратегия за създаване на безопасни пространства и минимизиране на конфликтите. В международен план, това се трансформира в "хюге дипломация" - термин, използван от Александър Стуб за описване на датския подход към непредсказуеми партньори като администрацията на Доналд Тръмп.

Ако датското "хюге" е меко и приобщаващо, финландското "сису" е твърдо и устойчиво. Тази непреводима дума, означаваща комбинация от стоицизъм, инат, смелост и издръжливост отвъд границите на разумното, е в основата на финландската национална идентичност. След присъединяването на Финландия към НАТО, "сису" придоби геополитическо значение. То се комуникира не просто като лична черта, а като национален отбранителен капацитет. В реч пред НАТО, адмирал Роб Бауер свърза "сису" с духа, необходим за колективната отбрана на Алианса. Ето какво казват и наборниците във финландската армия Веера Ремес и Илона Ропонен:

"Сису. Не можеш да разбереш тази дума, ако не си бил във Финландия. Трябва да дойдеш тук и да бъдеш навън до точката на пречупване, когато си толкова ядосан, че нямаш друг избор, освен да продължиш напред."

"Сису, чувствам, че сису е нуждата и волята да направиш нещо от сърце, и знаеш, че искаш да го направиш, и ще го направиш, и тогава го правиш. Това е част от финландската култура."

Шведската концепция "лагом" - "нито твърде много, нито твърде малко" - отразява стремежа към консенсус и умереност и е философската основа на шведския неутралитет. Дори след влизането в НАТО, "лагом" продължава да влияе върху шведската "мека сила" чрез насърчаване на устойчиво развитие, равенство и баланс между работа и личен живот.

Опитът на северните страни в справянето с кратките зимни дни и липсата на слънце е много повече от сборник със съвети за психично здраве. Това е комплексна система от социални, технологични и дори политически иновации, с помощта на които недостатъкът да се превърне в предимство.

По публикацията работи: Силвия Петрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!