Приключиха ли протестите в Иран и успяха ли да променят режима?

Масивна американска армада е напът към Залива. Това заяви Доналд Тръмп на тръгване от Давос и допълни, че има диалог с Иран, но и че наблюдава случващото се в страната и струпва кораби близо до нея.

Чуждестранна военна намеса ще е лоша новина за протестиращите иранци - зад това виждане стоят много анализатори, включително и д-р Марал Карими. Защото, според тях, смяна на режима по този начин, ако изобщо бъде постигната, ще означава не толкова свобода, колкото още кръвопролития в Иран.

По официални данни, масовите протести заради срива на местната валута и непосилната инфлация, са взели малко над 3100 жертви. Неправителствени организации се опитват да разберат дали истинският брой на загиналите е по-близо до 5000 или до 20 000.

Приключиха ли тези протести и по какъв начин промениха режима? Този въпрос задава Константин Мравов на изследователката на протестните движения в Близкия изток д-р Марал Карими от Университета в Торонто. 

"След дигиталното затъмнение и огромните репресии, те изглежда затихнаха за момента. Има информация за изолирани демоснтрации в определени райони, но е важно да се разбере, че тези протести никога не приключват. От век и половина иранския народ води борба за самоопределение и демокрация, която се засили след 2009 г. Виждаме цикли на масови протести на всеки няколко години, следвани от потушаване чрез арести, екзекуции, наказване на недоволните чрез изгнание, разселване, уволнение.

Засилващият се разрив (в обществения договор) в ислямската република обаче обхваща дори нейния елит. Някои от фракциите са реформисти, също имаме про-ислямската Революционна гвардия, трети са ориентирани към свободния пазар, а има и фундаменталисти, които искат да се придържат към идеите на Хомейни и начина, по който сегашната държава беше създадена през 1979 година.

За момента президентът (Пезешкиян), гвардията и всички останали се обединяват около знамето, дори реформистите - което е много типично за такива моменти - те трябва да бъдат официалната опозиция в рамките на режима, но не излизат да осъдят случващото се, с изключение може би на отделни фигури. В рамките на управлението обаче има вътрешни борби и сделки".

- След ударите на САЩ и Израел срещу Иран миналото лято един изследовател, Карим Саджадпур, очерта няколко сценария за бъдещето на Иран и един от тях беше страната да се превърне в нещо като теократична Северна Корея. Става ли този сценарий все по-реален след потушаването на последните протести?

- Режимът в момента е много зает да преживее този последен кръг от протести и да прецени заплахата от чуждестранна военна намеса от страна на САЩ и Израел. И ако протестите ни показаха нещо, както и 12-дневната война, то е, че израелските агенти и Мосад са проникнали дълбоко в иранския държавен апарат. И той е изцяло погълнат от това предизвикателство. Зад кулисите Революционната гвардия е с най-силни позиции и може би е единственият легитимен претендент за властта. Като такъв те се опитват да опазят режима с груба сила и въоръжени до зъби. Особено след 2009 г. те се внедриха във всеки аспект на икономиката.

До момента не виждам индикации (за севернокорейски сценарий), но чакаме прахта да слегне, за да видим реакцията на режима. Ислямската република знае, че не може да продължи както досега. Заради масовите въстания, заради 12-дневната война, заради 7 октомври, заради разместването на международните сили и заплахата от чуждестранна намеса, държавата прави нови изчисления.

- Чухме за амбицията на бившия престолонаследник Реза Пахлави да ръководи съпротива и дори за намерения да се върне в страната. Често се акцентира, че иранската опозиция е разнородна и разединена, включително заради репресиите. Възможно ли е изобщо да се обедини около отделна личност?

- Конкретно Реза Пахлави променяше позициите си през годините и е трудно да се разбере какви точно са плановете му. От моята гледна точка изглежда амбициран да възстанови монархията или поне да се постави начело на страната в малко вероятния случай, че режимът падне. Но Иран е мултиетнически, мултинационален, мултиезичен, мултирелигиозен, с много разнообразно население по отношение на идеология и култура, както и класово и географски. Това са 95 милиона души (във и извън страната). Всеки отделен глас, който не може да обхване това разнообразие, не може да бъде представителен.

От самото си създаване режимът успя да елиминира всеки, който имаше някакъв потенциал да води опозиция и съпротива - било чрез убийства в Европа и другаде по света, чрез масовите екзекуции на политически затворници през 80-те и репресиите над несъгласието, дори сред собствения му елит. Трима от политическите лидери на протестите през 2009 все още са под домашен арест.  

Диаспората често не е представителна за всички гласове в Иран. Реза Пахлави, например, макар че определено има подкрепа в Иран, не представлява гласовете, исканията и оплакванията на неперсийските етноси. А кюрди, тюрки, белуджи, араби са живели в географските граници на иранска държава в продължение на хиляди години. Те са неразделна част от тази култура.

Трудно е да се формира една ясна опозиционна група, но има различни ядра на съпротива. Сигурна съм, че в Иран има организации, за които (отвън) не чуваме. Тези циклични протести, в които се включват милиони, са невъзможни без някаква форма на нелегални организации. Според мен, на тях не им помага фактът, че Съединените щати, Израел и други страни продължават да се намесват във вътрешните дела и правят нещата по-сложни.

Надеждата е да има съпротива вътре в страната. Кюрдските групи в техните региони са доста организирани политически и постигнаха голяма зрялост въпреки маргинализацията - както културна, така и икономическа - въпреки репресиите - както на този режим, така и на предишния. Населението там органично разви местни организации.

- При тази и при предишни протестни вълни винаги изплува притеснението от гражданска война заради исканията на етнически малцинства като кюрди и белуджи за автономия. Вашето мнение, д-р Карими?

- Със сигурност има някои групи в тези региони, които искат автономия и самоопределение, но по-голямата част от това население иска да получи повече политически права и власт над бъдещето си в рамките на сегашната национална държава Иран. През над стогодишната си история, тя остана централизирана за сметка на всички тези различни етноси, които са в подчинена роля спрямо персийците, обект са на маргинализация и репресии. Много от тях обаче не искат да се отделят от Иран.

Реза Пахлави е един от гласовете за продължаване на централизацията, започната от дядо му Реза Шах, продължена от баща му и от настоящия режим. Ако едни опозиционни групи искат продължаване по този път, това разбираемо поражда защитна реакция сред малцинствата. Въпреки това, особено от кюрдски представители има постоянни призиви за единство. Заплахата от сепаратизъм и разпадане на нацията я има, но не е непосредствена, особено ако (промяната не дойде) с удари от страна на САЩ или Израел и ако иранците бъдат оставени сами да определят съдбините си.

Може би вие и слушателите си спомняте, че през 2022 г. движението "Жена, живот, свобода" започна в Кюрдистан и цялата нация се отзова. Това е кюрдски лозунг, идващ от Рожава, от философиите на Абдула Йоджалан и иранците го възприеха. Има кюрди, които искат да се отделят, но това не са гласовете на мнозинството.

- Идеите на затворения основател на ПКК Йоджалан са свързани с това, което сега се случва в съседна Сирия. Автономията Рожава, която кюрдите извоюваха от "Ислямска държава" и Асад, сега е нападната от армията на новия президент Ахмад Аш-Шараа. Обречен ли е подобен тип доминирана от кюрди федерация, без религиозна основа и контролираща много природни ресурси в Близкия изток?  

- Рожава е светъл лъч в Близкия изток и мисля, че всеки свободолюбив и демократичен ум в света трябва да бъде солидарен с тях, независимо дали е от региона или не, защото те създадоха федеративен и автономен регион, основан на справедливост, на феминистки философии и демократични концепции за съвместно управление. Например, осигуряване на всеобща прехрана чрез контрол върху цените. Съзадоха справедливо, донякъде безкласово общество, макар и малко, но в същото време напреднало по отношение на пола и в много други аспекти.

От първия му ден, групи като ИДИЛ се опитват да го заличат. Настоящият лидер на Сирия е "ребрандиран" бивш симпатизант на ИДИЛ и бивш терорист, Ахмад Аш-Шараа или Ал-Джолани, именно неговите сили отново атакуват Рожава. Не знам дали проектът там е бил обречен от самото начало, но виждам, че хората в този регион са изключително издръжливи и продължават да се съпротивляват на тези потиснически сили. И продължават да се надяват, че един ден ще се радват на същия мир и просперитет, какъвто има другаде по света.