Моти Канари: Няма да му е леко на Николай Младенов

27 януари е денят на освобождението през 1945 година на концентрационния лагер в Освиенцим (Аушвиц) до Краков. Това е и денят, който светът отбелязва като международен ден в памет на жертвите на Холокоста. Отбелязва се в Албания, Белгия, Великобритания, Германия.

В Германия е национален ден в памет на жертвите на нацизма. В Израел е национален ден за борба с антисемитизма.

Денят се отбелязва и в Гърция, в която от близо 80 000 евреи през 1944 г. след освобождението от нацистката окупация броят им се оказва под 10 000. Репресиите срещу тях започват веднага след окупирането на Солун през април 1941 г.

Денят се отбелязва и в Естония, Ирландия, Испания, Лихтенщайн, Норвегия. В Норвегия през 2012 г. тогавашният премиер Йенс Столтенберг изразява съжаление за участието на норвежки граждани в арестите и депортацията на евреите от страната, а през 2015 г. ръководството на норвежките железници обявява годините на депортация за тъмна глава в историята на железопътния транспорт.

Днес в свят, пълен с новини за войни и разместване на съюзи, историята напомня за един различен избор. Малка страна под силен натиск, която във Втората световна война не постъпва според очакванията на съюзниците си, а според съвестта си и спасява живота на евреите на нейните така наречени стари територии.

Интервю с историка Моти Канари - изследовател на балканските евреи:

Разкажете историята на собственото си семейство по време на Втората световна война.

"Родителите ми са пловдивчани. Баща ми е роден през 1922 година, а майка ми - през 1934 г. Семейството на баща ми бягало от Одрин и са имали само "Нансенов паспорт", чийто срок изтичал през 1938 г. През август 1939-а излиза наредба - евреи без българско гражданство да напуснат територията на Царство България. Турските граничари физически ги малтретират на границата и им се налага да се върнат в Свиленград. Успяват да достигнат до Варна и да се качат на препълнения до краен предел кораб "Рудничар". През ноември 1939 година достигат бреговете на Палестина и се установяват там. Семейството на майка ми живеело под наем на улица "Бунтовнишка". Баща ѝ е бил мобилизиран в еврейските трудови лагери. Баба ми е туберкулозна. Съседката им Елена Николова Смирова се грижи за болната ми баба и за невръстните ѝ деца, между които е и майка ми. Храната не достига, но Елена дели със семейството на майка ми и малкото, което е можела да намери на пазара. Преживяват и събирането на пловдивските евреи в двора на училището за отвеждане в Полша. За щастие, депортацията не се е състояла. Евреите тичали и плачели от щастие по улиците в квартала "Орта Мезар", повтаряйки "Спасени сме". През септември 1944 г. позволяват на майка ми да се върне в училище. През декември същата година на път за София през Пловдив минава лидерът на израелските социалисти Давид Бен-Гурион и тогава започва преговори за завръщане на българските евреи в историческата им прародина. 4 години по-късно Бен-Гурион обявява възстановяването на еврейската държава. През ноември 1948 г. семейството на майка ми пристига с кораб в Израел. През 1953 година родителите ми се женят и се раждаме ние - трите им деца. А защо започнах да се интересувам от историята за оцеляването на българските евреи? В училище учехме подробно за Холокоста в различните държави, но дори с половин изречение не се споменаваше за спасяването на българските евреи, при това на територията на държава - съюзник на Третия райх. Всеки български евреин може да разкаже историята на своето семейство и как съседи, приятели и колеги са подали ръка на родителите им, дядовците и бабите им. Пренесли са духовните ценности на българския народ, липса на фанатизъм, умереност, толерантност, човечност, вярно приятелство, здрава логика и най-важното - че можеш да останеш човек и при екстремни ситуации. Този урок е изключително актуален днес, когато фанатизмът и тоталитаризмът надигат глава в различни краища на света и е задължително да влезе в учебниците по история и в България, и в Израел, защото е универсален. Неотдавна съвместно с доктор Моше Мосек издадохме книга за историята на балканските евреи от времето на османското владичество до възстановяването на еврейската държава. След 1878 година българските евреи активно се включват в изграждането и в защитата на освободената държава. При подписването на търновската конституция през 1879 година като главен свидетел присъства и българският главен равин. В нея се дават права и свободи на малцинствата за каквито в съседни държави могат само да мечтаят. Един пример - евреите в Сърбия получават тези права 86 години след обявяването на суверенитета на държавата, докато българските евреи само няколко месеца след извоюване на независимостта ѝ. Около 1000 български евреи са били убити, защитавайки България в различните войни. Държавата е дала възможност между 1948 и 1950 година близо 96% от българските евреи, оцелели благодарение на усилията на българския народ, да се върнат в Обетованата земя, за да възстановят държавата си. Те са запазили привързаността си към държавата, която ги е спасила. Дори през годините, когато официалните дипломатически отношения са били прекъснати."

Български дипломати са издавали транзитни визи по време на Втората световна война и са спасили стотици европейски евреи. Какво мислите за българските дипломати?

"По време на Втората световна война тримата български служители във външното министерство, чийто кабинет е бил точно над този на премиера Богдан Филов, и български посланици и редови дипломати във Франция и Австрия са спасявали евреи, живеещи в Европа, като са им издавали документи за лечение в България или транзитни визи. Било е с риск за живота им, защото не друг, а Гестапо е дишало във врата им и дипломатическият имунитет не би ги спасил. Не по-малко значимо е делото на българските посланици сега. При създаването на Съвета за мира за Газа изпъква едно име, което е уважавано и от арабите, и от израелска страна - Николай Младенов. Няма да му е леко, но той е доказал, че като представител на такава международна организация като ООН успява да тушира крайни позиции с присъщата на българите умереност и толерантност. Знам, че в България се водят дискусии в медиите за уместността на присъединяването на България в предложения от президента Тръмп Съвет за мир. Като историк отбелязвам, че в България съществува плурализъм и свободно се излагат позициите по всеки проблем и че държавата ви има гръбнак и може да взима решения, които счита за хуманни. Бъдещето ще покаже дали това е било правилното решение. Още един дипломат - Димитър Цанчев, беше посланик на Европейския съюз в Израел по време на предишни конфликти и на последната война. Направи много за запазване на отношенията Израел - Европейски съюз. Преди 4 месеца мандатът му изтече и замина за българското посолство в Мароко. Впечатлението ми от българските дипломати и в миналото, и сега е, че работят от сърце, а не по задължение, като добре познават общата история на българи и евреи."

Репортажа на Феня и Искра Декало в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.