Български левове

Български левове

СНИМКА: Радио Видин

Размер на шрифта

Още ден ще можем да пазаруваме с левове, след което окончателно ще преминем в евро. Много се изговори, много се изписа, особено в социалните мрежи – от трикове как да остане лева в обръщение, през фалшиви новини за спечелени дела срещу въвеждането на еврото, патетика за загуба на национална идентичност, та чак до страшни клетви и люти закани между пишещите в социалните мрежи.


Така или иначе до реални разправии не се стигна, а само до дребни заяждания в търговските обекти с продавачи и касиерки. Вероятно още дълго време ще продължи в социалните мрежи спорът между войнстващите любители на лева и останалите граждани.


Почти месец измина, откакто левът и еврото са платежни средства в родната ни икономика, за да може да свикнем с новата валута и от февруари да остане само еврото. Готови ли сме всички ние да работим свободно с еврото, разпознаваме ли монетите лесно и не на последно място, какво се случи с цените?


Чу се, че възрастните хора са най-притеснени от еврото. Дали е така наистина?


"Не ми е трудно на мен, но има хора, на които им е. Машината смята. Тя вижда колко трябва да ми върне и това е рестото. Иначе в момента не мога да направя сметка какво беше преди, да направя съпоставка с цените в лева и евро, защото нямам възможност. Трябва да седна и да смятам".

Спокойно е и в читалище "Зора“, казва счетоводителят Светлана Драганова.

Левът си тръгва, но не детрониран, а заслужено заема своето място в историята за изграждането на държавата от края на Османското владичество до наши дни. Разбира се като всеки лъв и нашият лев мина през перипетиите на различните политически епохи – беше княжески, после царски, беше народен, а накрая и демократичен.

Сега е ред на еврото да ни заведе в зоната на заслужено стабилно икономическо развитие и да даде просперитет на българската държава и нейния народ. Дали това ще случи – зависи само и единствено от нас като народ.

От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Стоян Радев за Хоризонт за вас.

По публикацията работи: Недит Георгиева