Валентина Пульова: Вдъхновяват ме българските цветове, фолклор и ритми

До 15 февруари, Музеят на шоколада в Брюксел показва съвместната изложба на художничката от български произход Валентина Пульова и белгийския скулптор Жан - Никола Крапс.

Пульова е родена в София, но фамилно е свързана и със самоковския край. Завършила е живопис и графика в Кралската академия за изящни изкуства в Брюксел. От 30 години живее и твори в Белгия, но България за нея си остава вдъхновение и свързаност, независимо от разстоянията.

"В изложбата съм включила графика върху дърво и кутии за пури. Друга графика е с тетра пак. Това са кутиите, в които се съхранява млякото и като се отвори има едно фолио, върху което се гравира и след това се отпечатва с преси.

Има и живопис с масло, живопис с яйчена техника, рисунки със смесена техника и няколко скулптури с тел и малко бронзови скулптури", разказва художничката.

Валентина Пульова обича за говори за живота. Нейното изкуство ни връща към същината. В изложбата акцентира на човешката фигура или по - скоро безкрайност от фигури, сякаш са души, които човек се опитва да скрие, но въпреки това те изплуват на повърхността.

"Те започнаха да се появяват не съвсем като силуети. Не се виждаше много добре, че са фигури. Във времето те продължиха и станаха фигури, женски фигури. После търсих откъде идва това. Ходих дори до Белоградчишките скали. Там намерих цвета, който е акажу и формите, които са близки. В една от цървите в София има такива стенописи. Фигурите са удължени, но стенописите са с изключителни цветове, много силни.

Скоро открих в една книга форми, които са правени като икони. Една форма, която аз си измислих, защото ми харесва, но виждам, че тя е съществувала преди това. Значи нещо е останало. Както и фигурите, които ги има в пещерите, едни от първите праисторически рисунки или както ги има във фризовете в египетското изкуство.

Не знам как те дойдоха, но по някакъв начин чувствам, че има една приемственост или заимстване с тези фигури, които са и езически същевременно.

Ние сме също така и езичници, не сме само християни. Витражите в катедралите в Белгия, е нещо, което ме е вдъхновявало изключително много, защото ние ги нямаме. Ние имаме само стенописите и иконите", разказва нашата сънародничка.

Творбите на Валентина Пульова са изложени в Музея на шоколада в Брюксел. Едно много оживено място, където потокът от туристи и любители на шоколада не секва.

"Това е била фабриката "Виктория". Можете да видите кабинета на собствениците, където е бил и сейфът, който е отворен в момента и няма нищо вътре. Всеки посетител може да види шефа, който прави прелинките. Технологията още е жива. Това е бил огромен завод и сега е превърнат в музей. Има и градина, където може да се види дървото, което носи какаото. Тук са произвеждали много шоколад...Това е много оживено място. Хората са много щастливи, тъй като виждат Музея на шоколада и същевременно виждат две изложби едновременно - моята и на колегата Жан - Никола Крапс. Той излага много интересни скулптури от метал и бронз, които са направени по метода на изгубения восък. Всяка от скулптурите има своя история. Освен в Белгия, Жан - Никола Крапс е участвал в изложби в Испания, Италия и Швейцария", обяснява художничката.

От три десетилетия Валентина Пульова живее и твори в Брюксел, но България си остава за нея вдъхновение и свързаност.

"България ме вдъхновява с цвета, фолклора и най - вече с българските хора. Аз идвам от шопския край, където хората са най - бързи и най - трудни. Аз съм израснала с тях по сватби...Когато правя платна с фигури, това изисква изключителна концентрация, за да я постигна съм слушала "Мистерията на българските гласове" и български фолклор, за да ми дадат този ритъм, който е много специфичен...Аз много обичам стенописите и иконите. В Самоков има изключителна школа на иконописци. И природата там е по - специфична и ме е вдъхновявала.

Направих един килим, с който исках да представя житото, когато зрее и този цвят на природата, далечината на планината. От моята къща се вижда и Рила, и Верила, и една част от Витоша, която дава един хоризонт на свобода. Обожавам кукерите и сурвакарите. Правила съм сурвачки и тук в Брюксел за сина ми, когато беше малък. Нашият фолклор и нашата култура е изключително богата, и е хубаво човек да се опира на нея. Никога не съм пропускала фестивалите в Копривщица, където фолклорът беше от извора", казва Пульова.

Дали в Белгия човек може да се издържа, ако се занимава само с изкуство?

"Зависи от шанса. На мен ми се е налагало да работя и това не ми е пречило. И в България работех, за да мога да рисувам. Занимавах се паралелно и това е нещо нормално. В Белгия хората гледат много внимателно изкуството и с отворен дух. Винаги са го поддържали....Според мен всеки зрител е чувствителен и откликва на това, което му се предлага с изключителна точност. Не можеш да излъжеш лесно един посетител. Той вижда първо най - доброто, най - хубавото", казва в заключение художничката Валентина Пульова.

Още в интервюто на Даниела Големинова с Валентина Пульова в "Закуска на тревата".