Посоки

Интервю

Д-р Владимир Симов ще представи монографията си, посветена на биполярното разстройство

Психиатър: Социалните мрежи са инструмент за масова манипулация

"В Африка хората все още са много по-защитени от претоварване със социални стимули и модели на поведение, които вкарват младите хора в капан на привидно съвършенство"

сряда, 4 февруари 2026, 12:18

д-р Владимир Симов

д-р Владимир Симов

СНИМКА: Ирина Недева

Размер на шрифта

"Биполярното разстройство обхваща много широк спектър от креативност – в политическата сфера, науката, изкуството. Имаме манийни фази, които дават огромен прилив на енергия, невероятна виталност, особен филтър на виждането на света отгоре – като от птичи поглед. Това е огромно предимство, тъй като е излизане от канавата на ординерното в живота."

Това каза в интервю за БНР д-р Владимир Симов преди премиерата на монографията му на 10 февруари в "Пространството" на ул. "Шейново"  7 в София. Това е първият по рода си медицински труд в България, който предлага нов ключ към дешифрирането на механиката на духа.

Д-р Симов е психиатър, психотерапевт, хипнотерапевт, от основателите на първото Българско общество по аналитична психология "К. Г. Юнг". От години работи извън България – първоначално с клинична практика във Великобритания, понастоящем във Франция.

Всеки човек има колебания в настроенията и това зависи от начина му на живот, от генетична предразположеност. Когато този интензитет премине определени прагове на т. нар. нормална широка зона на темперамента, можем да отчетем състояние на хипомания, мания, депресия или хиподепресия. Освен интензитета, друг критерий е продължителността – при мания повече от седмица, а при депресия – повече от две, са маркер за влизане в афективни състояния, които могат да се диагностицират, като освен клинични белези се отчитат и функционални такива – как се вписваме в обществото, работата, социалния живот, социалните мрежи, поясни психиатърът.

Всяка болест трябва да изключи други болести, твърде близки до нея, с припокриване на клинични симптоми. Биполярното разстройство трябва да бъде разграничено от личностови разстройства, особено от граничното личностово разстройство, при което са възможни почасови колебания на настроенията, с много остри криви нагоре и надолу, отбеляза специалистът относно диференциалната диагноза.

"При биполярното разстройство имаме флуктуации, които са по-бавни и които не зависят толкова много от външните обстоятелства. При личностовите разстройства все едно говорим за материал, толкова нежен и фин като восък, който ако някой леко надраска, се променя цялата текстура, психическото благополучие на индивида. Той започва да се съмнява и влиза в мека депресия, в екзистенциални въпроси."

Ако изследваме какво се случва с извадка млади хора – деца и юноши в Африка, и съпоставим това с подобни групи в САЩ и Европа, ще разберем, че в Африка хората все още са много по-защитени от претоварване от социални стимули, "идеали" и модели на поведение, които вкарват младите хора в капан на привидно съвършенство, подчерта д-р Владимир Стоев.

"И те се подлагат на чудовищна трансформация, за да отговорят на този натиск, създаден с цел манипулация на обществата и с цел печалби. Това е инструмент за масова манипулация. На практика младите хора са толкова объркани, тъй като нямат ясни критерии. Социалните мрежи натискат, нещата се случват с невероятна скорост, човешкият мозък не може неврофизиологично да отговори и да се адаптира. И се получават състояния на генерално дисоцииране – изключване от реалността, каквато е и живеене в паралелни виртуални реалности."

Първите симптоми на биполярната депресия обикновено са много дискретни, посочи д-р Симов.

"Приличат на проява на класическа депресия, но заедно с това имаме "прошарване" на клиничната картина. Ако си представяме, че депресията е черга, изтъкана от сиви, кафяви и черни нишки – биполярната черга би изглеждала с малко тъмночервени нишки, малко жълти акценти и дотук. Биполярната депресия обикновено започва с лека раздразнителност, с известни потъвания и изплувания, с леки прояви на импулсивност. Самата реч на депресивния пациент е забавена, самото му мислене е забавено, но при биполярната депресия не е така. Те говорят сравнително добре и тяхната способност да гледат на света чисто конгитивно не е толкова засегнато, както е при класическа депресия."

Цялото интервю на Ирина Недева с д-р Владимир Симов чуйте в звуковия файл. Продължение на разговора предстои в следващо издание на предаването "Хоризонт до обед".

По публикацията работи: Яна Боянова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!