Вижда ли се краят на разрухата на остров Св. св. Кирик и Юлита?

Голям обществен и административен отзвук предизвика решението 35 дка крайбрежна зона от созополския остров Св. св. Кирик и Юлита да бъдат прехвърлени от Министерството накултурата на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура". Петиция е събрала близо 1000 подписа.

Това е много широк кръг от експерти, освен обикновени граждани, които са подкрепили петицията - Камара на архитектите, Сдружението на българските музеи, изтъкна пред БНР доц. Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей към БАН.

Защо това се прави в последния момент и на парче, недоумява той. Според него общността, която е най-ангажирана с проекта за острова като културна дестинация, не е била информирана за тази промяна, нещата са се случили "на тъмно", а решението на Министерския съвет "има своите нормативни пороци" по отношение на неспазени изисквания на Закона за устройство на територията и Закона за културното наследство.

"Буквално на 21 януари разбрахме какви са параметрите на това, което се дава като имот. За нас това е неоправдано голям размер – 35 дка са почти половината остров, най-равните части, цялата пристанищна, цялата пътна инфраструктура, това са участъците с най-сериозен търговски потенциал", отбеляза доц. Попов.

Има риск за археологическите проучвания. В размерите, в които е отделен имотът, влизат сгради и непроучени места, уточни археологът и експерт по антична археология доц. Кръстина Панайотова. Според нея малко хора знаят и се премълчава, че там има сграда, която е била построена за музей, функционирала е до 2005 г. като такъв, а сега тя попада в "отпаднала необходимост".

Във връзка с достъпа до острова след разделянето му археологът изрази опасения, че всякакви дейности, свързани с проучването и опазването на този паметник от национално значение, ще бъдат подчинени на нечии съгласия и капризи. Предстои да започне изпълнение на проект за консервация на рибарското училище, съобщи доц. Панайотова.

Островът се проучва от 2009 г. Животът на сушата е проследен 3000 г. назад. Уникално за българската територия е селище с градска структура, улица с каменна настилка, канализация и останки от култови дейности, където са живели първите гръцки заселници. Учените са проучили и храмов комплекс, свещено пространство, чийто апогей е издигането на 13-метрова бронзова статуя на Аполон Лечител, отнесена като трофей.

Историята на острова е белязана още от култ към тракийския конник, а първата християнска базилика е била издигната до храмовете на езическите божества - тя е с дължина 25 метра и отделен кръщелен баптисерий. По-късно островът се превръща в дом за манастира "СВ. св. Кирик и Юлита".

"От края на 6. век до началото на 20. век това е свято, култово място", посочи археологът в предаването "Хоризонт до обед".

Министерството на културата е много лош собственик, смята доц. Христо Попов, който определя ситуацията на острова като разруха и пущинак.

Ремонтът на кейовото съоръжение трябва да се направи, уточни той. По думите му, Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" е правилният партньор за целта, но експертът не е убеден "доколко поредните добри намерения нещо да бъде ремонтирано ще бъдат ефективни".

Предложен е вариант за споразумение между Центъра за подводна археология и Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", става ясно още от казаното от доц. Попов.

Всички милеем за тази кауза, която от години очакваме да се случи, подчерта директорът на НАИМ.

Богатството на острова е неизмеримо. Неслучайно той е паметник на културата от национално значение и трябва да бъде показван и известен като такъв, коментира доц. Кръстина Панайотова.

Цялото интервю на Валерия Николова с доц. Христо Попов и доц. Кръстина Панайотова чуйте в звуковия файл.