Стоян Пепеланов: Сцената на Народния театър е раздаване на 100 процента!

Връщаме се към едно събитие, което бележи културната памет на България. На 3 януари се навършиха 119 години от тържественото откриване на сградата на Народен театър "Иван Вазов". Място, което повече от век събира в себе си сценично изкуство, слово, памет и дух.

Открит през 1907 г., театърът се ражда с ясното съзнание, че една сграда сама по себе си не е достатъчна. При откриването ѝ тогавашният министър на народното просвещение проф. Иван Шишманов казва думи, които и днес звучат удивително актуално: "Великолепната сграда не е още театър. Тя ще стане такава, когато бъде одухотворена от играта на актьора."

През годините тази сграда е преживяла пожари, бомбардировки, възстановявания и промени, но е запазила най-важното, сцената като място за среща между човека и смисъла. С нея са свързани имената на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Гео Милев, Николай Лилиев, поколения режисьори и актьори, които са създавали театъра.

Гост на БНР е едно от знаковите имена на тази сцена - Стоян Пепеланов, актьор от трупата на Народния театър "Иван Вазов". Човек с дълъг и последователен път в театъра, с натрупана сценична памет и с вътрешна дисциплина, която времето изгражда у актьорите, останали верни на сцената.

Завършил актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Димитрина Гюрова, той влиза в професията в години, в които театърът е бил освен културно пространство и място за идеи, за сблъсък на характери и за морални въпроси.

Още от първите си роли на професионалната сцена Стоян Пепеланов върви по пътя на класическия репертоар с текстове, които изискват дълбочина.

От 1992 г. е част от трупата на Народния театър "Иван Вазов". Сцена, която събира актьори и изисква от тях да бъдат носители на традиция, език и памет.

В годините той изгражда богата галерия от образи в пиеси на Шекспир, Молиер, Брехт, Гогол, Оскар Уайлд, Бомарше, Ибсен, Димитър Димов. Автори, които не позволяват повърхностно присъствие и не търпят компромис с мисълта.

Стоян Пепеланов е актьор, за когото сцената е място за разговор между текст и съвременност, традиция и днешния зрител.

"На сцената на Народен театър "Иван Вазов" раздаването трябва да е на 100 процента. Ние като трупа и днес продължаваме да държим високото ниво на този театър с възможностите ни, които талантът и силите ни позволяват, каза за "Нощен Хоризонт" Стоян Пепеланов.

"Как се съхранява паметта на театъра - като задължение към миналото или като разговор със съвременния читател - ако е задължение, то е вътре в нас, то е в ума ни, в сърцето ни. 

Още като дойдох в театъра, попаднах в гримьорна с Велко Кънев, аз се учех много от него до смъртта му, но той никога не даваше съвети, говореше кротко и меко, винаги с голяма любов към Апостол Карамитев, който е бил негов учител, и той ме учеше през него - през таланта му, през отдадеността му, така се учех и аз", каза още Пепеланов.

Още в интервюто на Станислава Пирчева със Стоян Пепеланов в "Нощен Хоризонт".