Леопардовият тюлен - върховния хищник

Проектът за леопардовия тюлен има за цел да изгради дългосрочна програма за мониторинг на вида в района на Южния залив край остров Ливингстън. Като върховен хищник, леопардовият тюлен играе ключова роля за баланса на хранителната мрежа в Южния океан. Проследяването на пространственото му разпределение, откриването на ключови местообитания и оценката на състоянието на популацията дават важна основа за разбиране на екосистемните промени в този бързо затоплящ се регион.

Леопардовият тюлен е сред най-разпознаваемите хищници в Антарктика. Сивата му козина с тъмни петна му дава името, а удължената глава, често описвана като „динозавърска“, подсилва представата за хищническия му облик. Видът обитава студените води около Антарктида и субантарктичните острови, води предимно самотен начин на живот и разчита на морския лед за почивка и размножаване. С мощните си челюсти и остри зъби ловува пингвини, други тюлени и техните малки, а в океана единственият му естествен враг е косатката.

За проекта разказват д-р Емили Спероу и Ариел Лийхи от Университета на Роуд Айлънд в Съединените американски щати, които работят на терен като част от международния научен екип на българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън.

Д-р Емили Спероу е екофизиолог на морски бозайници. Нейните изследвания се фокусират върху това как индивидуалните различия във физиологията и поведението влияят върху хранителните стратегии, репродукцията и ролята на животните в екосистемата. В работата си тя използва стабилни изотопи, хормонални анализи и поведенчески наблюдения, а като постдокторант разширява изследванията си върху репродуктивната биология на леопардовия тюлен чрез полеви данни, анатомични изследвания и анализ на музейни образци.

Ариел Лийхи е докторант и работи върху физиологичните адаптации, които морските бозайници са развили, за да се справят с живота в морската среда. Тя изследва как анатомията, биомеханиката и физиката на движението във вода определят маневреността и способността за гмуркане при различните видове морски бозайници.

Изследванията на леопардовия тюлен са важни, защото този вид е чувствителен индикатор за промените в антарктическата среда. Данните от проекта помагат да се проследи как климатичните процеси и състоянието на морския лед влияят върху крехкия баланс на полярните екосистеми.

Още по темата в репортажа на Марина Великова за рубриката на БНР "Антарктическите хора".