Милена Георгиева: Любовта като биохимична симфония

В Деня на влюбените ще посветим "Минути за здраве" на чувството любов. Ще проследим биохимичните процеси, които любовта поражда в нас, както и връзката на любовта с гените.

Ще научим как лекува любовта и може ли да ни осигури дълголетие.

"Когато се влюбим, активират се хормони като допаминът (за еуфория), норадреналинът (за енергия) и серотониновият хормон (за фокус върху обекта на страстта). Този човек става биологичен приоритет – нервните връзки се препрограмират и създават нова вътрешна карта, каза за БНР Милена Георгиева, професор по молекулярна биология към Българската академия на науките.

Американският невропсихолог Хелън Фишър в книгите си "Анатомия на любовта" и "Защо избираме него или нея" описва романтичната любов като невронна архитектура – не само емоция, а ключова биохимична ос.

Фази на любовта: от огън към стабилност

"Първоначалната страст е „огън и замайване“, но след спада на хормоните идва фазата на привързаност. Окситоцинът и вазопресинът изграждат доверие и сигурност. Страстта се трансформира в топло спокойствие.  отбеляза проф. Георгиева.

Изследовател като Стив Кол доказва, че близостта потиска гени за запаления, докато самотата ги активира. Столетниците често дължат дълголетието си на силни социални връзки.

Гените и средата: какво определя стила ни на обичане?

Генетични вариации, като тези в рецептора за окситоцин, влияят на емпатията и доверието – някои са по-открити, други резервирани. Но гените не са съдба: семейната среда, ролеви модели и начинът на живот оставят отпечатък.

"Предаваме не само ДНК, но и модел на вярност, моногамност или полигамия“, подчерта експертът. Любовта е равнение от генетика, епигенетика, среда и личен избор.

Любовта лекува и подмладява

Изследвания на "сините зони" и столетници показват, че стабилните връзки намаляват кортизола (хормон на стреса), подобряват имунитета и забавят стареенето.

"Хроничната самота води до възпаления и ускорено стареене, предупреди проф. Георгиева. Любовта стабилизира храненето и поведението, правейки я биологичен фактор за здраве и дълголетие.

Няма възраст за любовта

"Любовта няма възраст – мозъкът запазва невропластичност през целия живот“, увери проф. Георгиева. В младостта е импулсивна, в зрелостта – осъзната.

"Колкото повече обичаме себе си и близките, толкова по-щастливи сме. Това е еволюционен сигнал за здраве – не се отказвайте да търсите."

Още в интервюто на Мая Данчева с Милена Георгиева в "Закуска на тревата".