Доц. Гройсман: В случая "Петрохан" няма регистрирано вероизповедание

В случая "Петрохан" няма регистрирано вероизповедание и не си говорим за юридическо лице по Закона за вероизповеданията.

Това заяви пред БНР доц. д-р Симеон Гройсман от Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Самото законодателството в България не познава понятието "секта". Държавата не се занимава с това да дава тази религиозна оценка", посочи той.

По думите му за да се занимава с религиозна дейност една група от хора, не е нужно да бъде регистрирана като вероизповедание. Регистрирането на вероизповедание обаче дава достъп до различни данъчни преференции, закупуване на вещи и други, обясни доц. Гройсман в интервю за предаването "Хоризонт за вас".

Той отбеляза, че има различни престъпления, които могат да се вършат в една религиозна среда. Според него правораздавателните органи винаги би трябвало да следят за това, включително и при вероизповеданията.

"Тук по-скоро се поставя въпроса, че когато става дума за една малка група, която се събира с религиозна цел, там могат да възникнат едни по-особени отношения на доверие, които да затруднят разкриването на подобни престъпления. В случая не бихме могли да кажем, че проблемът е в Закона за вероизповеданията, който е следвало да забрани нещо, пък не го е забранил. Най-различните престъпления, за които се говори, те са си налице в Наказателния кодекс. Когато става дума за такива доверителни взаимоотношения в рамките на една такава малка група, те ще се разследват по затруднен начин в рамките на наказателно производство", коментира доц. Симеон Гройсман.

По думите му тази група въобще не се е стремяла към това да получи такова юридическо положение, като се регистрира като вероизповедание.

"Склоняването към самоубийство е престъпление в България, което може да се разследва и докаже. Когато става въпрос за някакъв психически тормоз, това ще се доказва по-трудно, но може да се докаже, защото някой го вижда и после разказва за него", посочи още той. Според него е необходимо да се получи сигнал за някакво престъпление и после да се разбере, че става въпрос за религиозна група:

"Всички тези престъпления са в Наказателния кодекс. Някакъв сигнал за тях би следвало да бъде получен, за да могат да започнат разследванията. Но самите взаимоотношения на по-силно доверие, на едно закриване от външния свят, ще затруднява тези процеси".

Ако едно вероизповедание е регистрирано, но систематично нарушава закона, поставя си политически цели или разпространява ксенофобска пропаганда, може да му се отнеме регистрацията, подчерта Гройсман. 

"Ако се случи една силна харизматична личност да контролира хората и да злоупотреби, това по-скоро е проблемът, а не е в самата религия и в това какво се проповядва. Ако въобще това се е случило, защото това сега са спекулации".

Ако сме религиозни, трябва да сме съзнателно религиозни, препоръча той.

Цялото интервю на Снежана Иванова с доц. Симеон Гройсман в предаването "Хоризонт за вас" чуйте в звуковия файл.