Исак Леви, CREA: Време е Европа да погне сенчестия флот на Русия

Миналата седмица Европейската комисия обяви плановете си за 20-ия пакет от санкции срещу Руската федерация. Наред с допълнителните ограничения върху двустранната търговия и търговията с трети страни, обогатяващи се от реекспорта на стоки с двойна употреба, предложението предвижда и забрана на транзакции с петролни терминали в Грузия и Индонезия. Имената на десетки танкери се добавят към списъка от т.нар. сенчест флот, с който Москва заобикаля ценовия таван, наложен на руския суров петрол от Европейския съюз и Великобритания.

Но в двадесетия пакет е заложено нещо повече: цялостно премахване на въпросния таван (който и без това не се прилага от администрацията на Тръмп) и замяната му с пълна забрана на застраховането и други услуги, осигуряващи превоза на руски петрол по море.

Очаквано, срещу предложението възроптаха Гърция и Малта, въпреки че то далеч не засяга целия бизнес на корабната им индустрия с Руската федерация.

Във време, когато руските ракети и дронове досъсипват градовете и енергетиката на Украйна и правят довоенното й възстановяване още по-трудно и скъпо, Европа се опитва на свой ред да увеличи цената, която Русия следва да плати за агресията си.

Но това, което се опитва да направи, далеч отговаря на възможностите му, сочат от базирания във Финландия "Център за енергийни изследвания и чист въздух". В интервю за "Събота 150" експертът от Центъра Исак Леви изреди поредица от допълнителни мерки, някои от които европейците отлагат вече четири години.

Вчера, след продължително протакане, Кремъл потвърди чрез своя говорител датите на следващия кръг от преговори с Украйна и САЩ – 17 и 18 февруари. Мястото – Женева – този път е различно, но няма никакви гаранции, че резултатът ще е по-различен от предишните две срещи в Абу Даби.

В интервю за един от държавните телевизионни канали, излъчено във вторник, несменяемият външен министър на Путин – Сергей Лавров, бе пределно ясен за едно: "Не бива да изпадаме във възторг от това, което се случва - че президентът Тръмп бил поставил европейците на мястото им, че бил поставил и Зеленски на мястото му. Всичко това е много хубаво, ако искаме да постигнем мир в Украйна, но още не сме стигнали до там. Преговорите продължават, състоя се вторият кръг в Абу Даби. Там има голяма дистанция да се извърви."

Брюксел разчита това и подобни изявления на фона на всекидневния терор в Украйна като доказателство, че "Русия ще преговаря искрено само ако бъде притисната да го стори. Това е единственият език, който тя разбира." Именно с тези думи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен аргументира предложенията си за най-новия пакет от санкции срещу Руската федерация, с надеждата, че те ще бъдат одобрени с нужното единодушие в Европейския съвет до навършването на четвъртата година от пълномащабното нападение над Украйна.

Фон дер Лайен и екипът ѝ сметнаха, че е дошъл моментът да се откажат от тригодишните опити да налагат таван на цената на руския петрол (таван, който от около месец е на равнище малко над 44 долара за барел) и да въведат практическа забрана за извозването му със западни танкери. Говорителката на Еврокомисията Паула Пиньо обясни: "Санкциите очевидно се засилват по този начин. Досега с ценовия таван Русия все още може да изнася петрол. С предлаганата забрана на морските услуги всякакъв износ става още по-труден."

Не достатъчно труден, според Исак Леви от CREA ("Центъра за енергийни изследвания и чист въздух"):

"Русия е относително зависима от транспортирането на суров петрол със западни танкери. През януари тази година около една четвърт - или 24% - от руския петрол бе превозен от танкери, които са собственост на или застраховани в държави, наложили санкции. Ако този превоз бъде забранен, въздействието върху цените няма да е значително, тъй като става дума за сравнително малка част от целия руски износ.

Така че това няма да им създаде големи проблеми. Ако все пак приложат тази забрана, много ще е важно Европейският съюз и Г-7 да попречат на продажбата на танкери на руски компании или на компании, действащи като руски паравани, в страни като Обединените арабски емирства. Необходими са много повече мерки.

Не бива да се забравя, че над 90% от целия износ на руски суров петрол сега се пласира в Китай, Индия и Турция. Руснаците могат да срещнат трудности с намирането на танкери с достатъчна вместимост и в застраховането им, а споменатите страни-дестинации може да се покажат по-малко склонни да купуват. Турция, например, не е много петимна да поема рискове като купува руски петрол, доставен с танкер, който няма западна застраховка. Това означава, че Русия ще трябва да намери нови купувачи. И следователно ще трябва да предложи по-голяма отстъпка в цената. Така въздействието от забраната на морските услуги може да се изрази в лек спад в обема на руския износ и в поевтиняване на руския суров петрол."

Ако тази прогноза се сбъдне незначителен спад на руския износ ще има съответния незначителен ефект върху цената на суровия петрол на международните пазари. Още повече, ако се окажат прави източниците на агенция Ройтерс, според които групата ОПЕК+ ще поднови ръста на добивите от април насетне.

"Въздействието на забраната върху цените на суровия петрол ще бъде незначително, поради множество фактори, един от които е излишъкът от суров петрол на международните пазари. Това означава, че ако Русия не успее да пласира същите количества суров петрол, както досега, ефектът ще е сравнително малък. И ако изобщо има някакъв ефект, той ще се получи от тенденцията за понижаване на цените на руския петрол в процеса на търсене на нови купувачи," обяснява Леви.

Приходите на руската държава от продажбите на петрол и природен газ в чужбина през януари са спаднали наполовина от същия месец на предходната година, съобщи Ройтерс. Изгледите за Путин не са никак добри. Американските удари по "Роснефт" и "Лукойл" - двете най-големи петролни компании на РФ - миналия октомври и натискът върху Индия да се откаже от вноса на евтината руска суровина доведоха до рекордно увеличение на отстъпката в цената на руския сорт "Уралс". Според икономиста Робин Брукс, старши анализатор в Brookings Institution, моментът е изключително подходящ Евросъюзът да нанесе тежък, може би дори и фатален удар върху военната машина на Путин. Но това няма да стане чрез спирането на западните танкери, защото ефектът от тази мярка ще е само временен - докато Москва попълни сенчестата си флота с достатъчно кораби, които да компенсират изгубения тонаж, посочи Брукс в своя блог.

Исак Леви от CREA споделя виждането, че Евросъюзът не бива да губи време за по-решителни стъпки. Москва ще усети далеч по-болезнено, ако западняците спрат да обслужват не само превоза на суров петрол:

"Западни танкери превозват една четвърт от суровия петрол, изнасян от Русия, но и три четвърти (76 процента) от рафинирания. Това е много по-голям лост за въздействие върху Москва. Евентуална забрана на морските услуги за рафинирани горива може да създаде огромен логистичен проблем за руснаците и да намали много по-осезаемо приходите им."

Това обаче ще зависи от съдействието, което Европейският съюз би получил от останалите партньори от Г-7:

"Ако забраната бъде наложена само от Евросъюза, без останалите страни от Г-7, тя ще бъде много по-малко ефективна, най-вече защото Великобритания е най-големият морски застраховател на руски изкопаеми горива или руски петрол. Така че съдействието на Лондон е необходимо. Това, което трябва да видим, е не само налагане на забраната на ниво Г-7, но и стриктното ѝ прилагане на практика. Това означава и задържане на онези танкери от "сенчестия флот", които плават в нарушение на морското законодателство."

Именно решителни стъпки срещу сенчестия флот препоръчва и Робин Брукс с колегите си от Brookings и Yale в публикация на вашингтонския институт. Европейските страни са в отлична позиция да ги направят, отбелязва Исак Леви:

"Приблизително 42 процента от целия руски износ на суров петрол преминава през европейски води. Тези танкери преминават от пристанищата на Балтийско море през Датските проливи, също през Ламанша и през Гибралтарския пролив. Европейските държави могат да задържат много от тези кораби, плаващи под фалшив флаг. Те представляват заплаха за комуникациите, замесени са в саботажи и прекъсване на подводни кабели. Твърде опасни са за околната среда. Задържането им не само ще прекъсне руските финансови печалби, но и ще защити европейските крайбрежни държави."

Леви припомня случая с танкера "Маринера", който бе задържан миналия месец при съвместна операция на американските и британските военни в Северния Атлантик, като показателен доколко европейците би следвало да се опасяват от военна конфронтация с Москва заради сенчестия флот:

"Видяхме как Съединените щати задържаха миналия месец такъв танкер, независимо че бе под руски флаг и че наблизо имаше руска подводница. Знаем, че Русия демонстрира сила, за да обезсърчи санкциониращите държави. Но задържането на тези танкери е наложително."

Освен военен, погването на сенчестия флот носи и известен икономически риск – от евентуален скок в цените на петролните продукти. Според експерта от CREA рискът е минимален, ако бъде претеглен спрямо споменатите рискове за подводната инфраструктура, околната среда и, в крайна сметка, сигурността на Европа.

"Лично аз вярвам, че рискът е минимален. Трябва да го съпоставим с факта, че вече четири години от пълномащабната война срещу Украйна Русия продължава да финансира армията си с приходите от изкопаеми горива. Необходими са драстични мерки, за да спрем драстичното насилие в Украйна. Забрана на износа на руски рафинирани горива от западни танкери ще има минимално въздействие  върху цените на рафинираните горива като цяло. Русия ще се опита да заобиколи тази забрана. Глобалното предлагане в момента надвишава търсенето, поради което в момента наблюдаваме сравнително ниски цени на петрола. Това дава възможност на санкциониращите държави да наложат по-строги мерки срещу Москва."

Разсъжденията върху плана на Европейската комисия за забрана на износа на руски петрол със западни танкери и затова как може да бъде допълнен и най-добре изпълнен са чисто хипотетични на този етап. Чиновниците в Брюксел и другите столици на континента държат устните си здраво сключени по темата. Според източници на агенция Bloomberg обаче Гърция и Малта са повдигнали възражения срещу 20-ия пакет дори и в този му половинчат вид, който оставя непокътнат бизнеса им с руски петролни продукти, а засяга само превоза на суров петрол.

"Тези държави разполагат със значителни търговски флоти, чиито собственици и мениджъри, разбира се, искат да продължат да печелят от превоза на руски горива. На това обаче трябва да се сложи край. Това е съучастничество на западни компании във финансирането на руската военна машина. Наложително е Гърция и другите държави-членки, заети в тези превози, да бъдат притиснати да одобрят 20-ия пакет от санкции," смята Леви. Но никой не може да лиши от правото на вето нито Гърция, нито Малта и Кипър. Ако не съумее да прокара 20-ия пакет, Евросъюзът може да намали допълнително ценовия таван за руския петрол (стига Атина да не попречи и на това), с по-стриктно следене на банковите преводи и глоби за компаниите-нарушители. От CREA виждат и други полезни ходове:

"Бихме искали да видим също така забрана на обслужването на кораби , превозващи руски въглища. И тук най-вече трябва да притиснем Обединеното кралство, където се застраховат 60 процента от тези превози. Същото важи и за втечнения природен газ. Трябва да предотвратим продажбата на западни танкери на онези некоректни оператори, които искат да ги купят, за да обслужват руските петролни компании. Трябва доста по-често да задържаме танкери, които плават под фалшиви флагове и нарушават морските стандарти.

Твърде много руски петрол продължава да тече към европейските страни - проблем, за който е нужен директен подход. Установихме например петролни терминали в Грузия и Турция които са почти 90 на сто зависиви от вноса от Русия и изнасят значителни количества за европейски страни. Тази практика трябва да бъде разследвана и пресечена незабавно.

Унгария и Словакия трябва да бъдат принудени да спрат да купуват руски суров петрол. Зависимостта на тези две страни от тези доставки се е увеличила от 60 процента преди пълномащабното нашествие в Украйна до 90 процента сега. Този проблем ще извади очите на Европейския съюз, а той бездейства. И последно - видяхме, че санкционирането на рафинерии и пристанища в страни, които не налагат санкции, е доста ефективна мярка. Затова искаме да насърчим Евросъюза, Обединеното кралство и САЩ да наложат нови вторични санкции срещу тези пристанища и рафинерии, които продължават да разчитат на руски изкопаеми горива и износ за страните, наложили санкции."

Интервюто на Добрин Йотов с Исак Леви в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.