Кортунов: Демонтажът на системата за ядрените оръжия започна в САЩ преди 25 г.

Отказът от подновяване на Договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (Нов СТАРТ), чийто срок на действие изтече на 5 февруари, е само етап подновената ядрена надпревара, която тече от години вече в пълна сила, отбелязва руският политолог Андрей Кортунов. Зародишът на тази надпревара е още в заблудата за "ядрен изолационизъм" на американските президенти от края на миналия век. Днес реалистичният шанс да спрем процеса е в постепенното изграждане на взаимно доверие не само между двете ядрени свръхсили – САЩ и Русия, но и с останалите ядрени държави, каза Кортунов в интервю за БНР.

Андрей Вадимович, какво означава изтичането на Договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия не само за Русия и Съединените щати, а и за света като цяло?

"Окончателното приключване на двустранния процес на контрол над стратегическите оръжия не е изненада за никого, защото вървим към тази развръзка от дълго време. В средата на 2002 г. Съединените щати излязоха от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана. През 2018 г. дойде ред на Договора за ограничаване на ракетите със среден и малък обсег. Последното, което ни оставаше, Договорът за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия или Нов СТАРТ, както го наричат на Запад, също прекрати съществуването си. Фактически страните излязоха от това споразумение още при администрацията на Джо Байдън. Тогава имаше изявление на Русия, че тя не се чувства обвързана с условията на договора. След това и американската страна направи съответното изявление. Т.е. това е някакъв процес. На всички е ясно, че навлизаме в напълно нов етап на повишени рискове за международната сигурност.

Съединените щати говорят за възобновяване на ядрените опити. Не е ясно кога и в каква форма ще стане това, но, както е известно, Съединените щати не са ратифицирали Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити. Нищо не пречи на администрацията на Тръмп да възобнови взривовете на полигона в Невада. Това изисква известни усилия и възстановяване на някои технологии, но по принцип е напълно възможно. От друга страна, сега са много модерни някои идеи за пренасяне на надпреварата във въоръжаването в качествената сфера. Например Златният купол на Тръмп – континентална ракета за противоракетна отбрана, която ще промени много неща, ако бъде построена. Появяват се идеи за надпревара в ядреното въоръжаване в космоса и за използване на изкуствения интелект при управлението на носителите.

Това е сигнал към другите ядрени държави. Виждаме, че в момента Великобритания, Франция и Китай ускоряват програмите си за развитие на ядрените арсенали. Те ще бъдат последвани от Индия, Пакистан и вероятно Израел. Това е допълнителен стимул за по-нататъшно разпространение на ядрените оръжия. Напомням, че в Договора за неразпространение на ядрените оръжия много ясно е посочено, че ядрените държави се ангажират да се стремят към пълно унищожение на ядрените оръжия. Излиза, че сега започваме да се движим в противоположната посока.

В Североизточна Азия, Близкия изток и при определени условия и в Европа могат да започнат разговори за това, че може би е добре страните да се сдобият със собствено ядрено оръжие, защото гаранциите на ядрените държави не са достатъчно надеждни. При неблагоприятно стечение на обстоятелствата ядреното оръжие може да се окаже в ръцете на безотговорни, недържавни структури, т.е. възниква проблемът с ядрения тероризъм. Всичко това може да доведе до изключително неприятна верижна реакция, при която техническото развитие и усъвършенстването на средствата за убийства ще изпреварват всички опити за възобновяване на контрола над оръжията."

Можем ли да констатираме, че надпреварата във въоръжаването върви с пълна сила?

"Да, разбира се. Всяка страна, която притежава ядрено оръжия има дългосрочни програми за модернизация. Сега Русия завършва поредния цикъл. Затова руските политици постоянно повтарят, че имаме най-съвременното ядрено оръжие и най-съвременните средства за доставка. Съединените щати не искат да изостават. Там също се работи по дългосрочна стратегия за модернизация на ядрения арсенал. Искам да подчертая, че срокът на годност на ядрените носители е доста дълъг. Става дума за няколко десетилетия. В момента ние задаваме някаква траектория, която едва ли ще се промени през следващите 20, 30, а може би и 40 години. Това означава, че прехвърляме проблема на нашите деца, а може би и на нашите внуци."

Когато стане дума за това с какво трябва да бъде заменен руско-американския договор Нов СТАРТ, Съединените щати казват, че един евентуален бъдещ договор трябва да отчита и ядрения арсенал на Китай. В отговор Русия напомня, че трябва да бъда поставени под контрол и ядрените арсенали на Великобритания и Франция, които са съюзници на Съединените щати в НАТО. С това разговорът приключва. Има ли изобщо изход от задънената улица?

"Даже ако си представим, че можем да се върнем към стария формат на договора, има много технически проблеми, които засега нямат решение. Например, Съединените щати смятат, че следващият договор, ако изобщо бъде подписан, трябва да обхваща всички видове ядрени оръжия. Не само стратегическите, но и тактическите, защото Съединените щати винаги са се притеснявали от разполагането на руско тактическо ядрено оръжие в Европа.

Руската федерация има друг подход и предлагаше да се заемем с всички стратегически оръжия, както ядрени, така и неядрени. Защото Москва винаги се е притеснявала от американските високоточни неядрени стратегически системи, които по своята мощ и тактическо-технически характеристики се доближават до ядрените системи. Ето ви един пример за това до каква степен се различават подходите на Русия и на Съединените щати, а такива проблеми ще има много. Трябва да добавим също така, че за съжаление си отиват поколенията експерти, които се занимаваха с проблемите на ядрените оръжия в продължение на почти 50 години - от края на 60-те години на миналия век. Трудно може да бъде намерена пълноценна замяна, защото сега има други приоритети и актуални теми. Открит остава въпросът дали разполагаме с необходимата техническа експертиза, за да създадем ново споразумение по модела на Нов СТАРТ.

Моето лично мнение е, че трябва да вървим към възстановяването на контрола над оръжията с много малки стъпки. Да не се опитваме да възстановим веднага този контрол в неговия пълноценен вид, а да започнем с мерки за намаляване на заплахата от ядрена война. Това означава, че страните, които притежават ядрено оръжие, трябва по-активно да си взаимодействат, да обменят информация за плановете си в ядрената сфера, да осигуряват устойчиви контакти между военните, да сравняват ядрените си доктрини и в идеалния случай да формират единна стратегическа култура. Към нея трябва да се придържат не само Русия и Съединените щати, но и трети ядрени страни.

Можем да говорим и за други конкретни мерки за намаляване на опасността от ядрена война като например понижаване на равнището на бойна готовност на ядрените системи. Всичко си остава постарому, но понижаваме равнището на бойна готовност, за да минимизираме вероятността от случайно изстрелване на носители на ядрено оръжие. Не ни очакват някакви съдбоносни решения, които могат коренно да променят настоящата ситуация, но постепенно, стъпка по стъпка, без да се стремим към някакви глобални промени, бихме могли да започнем да излизаме от задънената улица, в която се оказахме. Това ще бъде продължителен процес, който изисква равнище на доверие, каквото засега не съществува между ядрените държави, но доверието може да възникне само в процеса на съвместната работа. То не може да се появи от нищото. Ще повторя, че нямам универсални решения на проблема, но липсата на тези решения не оправдава отказа от всякакви други действия, били те много скромни и ограничени."

Защо в наши дни Русия и Съединените щати не прилагат опита от времето на Студената война, когато въпреки политически, идеологически и всякакви други разногласия, Москва и Вашингтон вес пак успяваха да се разберат по важния въпрос за контрола над ядрените оръжия?

"Доста отдавна, при Буш-младши или при късния Клинтън, Съединените щати решиха, че контролът над оръжията не е единственият начин за гарантиране на националната сигурност на страната. Както и че Съединените щати могат да си позволят това, което експертите наричат “ядрен изолационизъм”. С други думи, ние ще създаваме нашите нападателни и отбранителни системи, ще поддържаме нашия ядрен арсенал в бойна готовност, а вие правете каквото искате. Все пак не сме врагове и няма да започваме ядрена война. Ние искаме да създадем надеждна защита от страни като Иран и Северна Корея. Идеята за ядрения изолационизъм като алтернатива на контрола над оръжията започна да става все по-популярна. Тя беше възприета и в Русия.

Добре си спомням как през 90-те години се борехме срещу идеята първо на Клинтън, а след това и на Буш-младши Съединените щати да излязат от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана. Тогава руската страна предложи множество варианти за спасяване на договора. За съжаление обаче усилията не дадоха резултат и през лятото на 2002 г. администрацията на Буш излезе от договора.

Когато през 2018 г. Тръмп излезе от Договора за ограничаване на ракетите със среден и малък обсег, Москва вече се беше примирила с това, че контролът над оръжията остава в миналото. Военните и експертите започнаха да говорят, че всъщност този договор не е бил изгоден и за Русия, и че може би Михаил Горбачов и Едуард Шеварднадзе са извършили предателство с подписването му. Всички тези процеси съвпаднаха с категоричния отказ на останалите ядрени държави да участват в руско-американските усилия за контрол на ядрените оръжия. Фактически този ядрен изолационизъм се превърна в някакъв нов подход, който в крайна сметка ни доведе до ситуацията, в която се намираме в момента.

Смятам, че главната вина е на Съединените щати, защото демонтажът на системата за контрол над ядрените оръжия започна във Вашингтон, а не в Москва. А може би и Русия не прояви достатъчно настойчивост и упоритост при защитата на тези договори."

След всичко казано дотук все пак ми се иска да завършим разговора на оптимистична нота. Възможно ли е това?

"Най-важното е, че засега успяваме да избегнем употребата на ядрено оръжие. Може би това е слабо утешение, но според мен на няколко пъти стигахме до ситуации, в които сериозно се обсъждаше въпросът за употребата на ядрено оръжие. Струва ми се, че днес заплахата от ядрен сблъсък между Русия и Запада е по-малка, отколкото преди две години и това само по себе си е постижение. Освен това, фактът, че е възможно възобновяване на диалога между Москва и Вашингтон, също е положителен момент, защото при администрацията на Байдън изглеждаше, че няма да има двустранни контакти още дълго време. Ако тази ситуация се променя, това дава основания за много предпазлив оптимизъм. Засега можем да се надяваме на присъщия на всички ни инстинкт за самосъхранение. Употребата на ядрено оръжие означава край на цивилизацията във вида, в който я познаваме. Да се надяваме, че ако не мъдростта, то поне страхът може да обърне сегашните тенденции в по-благоприятна за всички нас посока."

Цялото интервю на Ангел Григоров с Андрей Кортунов в "Събота 150" чуйте от звуковия файл.