Р. Уотсън: В аферата "Манделсън" само битките сред лейбъристите крепят Стармър

Досиетата "Епстийн" поне засега не успяват да навредят на Доналд Тръмп или на някои други влиятелни политически фигури в Съединените щати. Но създадоха проблеми на други – най-вече европейски лидери. Положението изглежда най-критично за правителството на Великобритания, където всичко тръгна от разкритията от публикуваните в Америка документи за връзките на – бивш влиятелен министър от лейбъристките правителства на Тони Блеър и Гордън Браун, а също и бивш еврокомисар за търговията – със самоубилия се преди 7 години финансист Джефри Епстийн – осъден за педофилия и за трафик на непълнолетни за проституция.

В началото на миналата година Манделсън беше назначен от премиера Киър Стармър за посланик във Вашингтон, но беше принуден да напусне поста наесен. Разкрито беше, че е предавал на Епстийн поверителни правителствени документи. Столът на Стармър беше разклатен – и от съпартийци, и от опозицията – защото е допуснал назначаването на Манделсън за посланик. Премиерът се извини с оправданието, че е бил подведен. Началникът на кабинета му Морган Максуийни пое вината, подаде оставка и това поуспокои страстите. А Стармър оцеля, но вероятно само временно, сподели политическият анализатор на Би Би Си Роб Уотсън в интервю за БНР:

"Според мен да оцелее му помогнаха няколко неща. Но трябва да отбележа, че беше на косъм да загуби поста си – въпрос на часове беше Лейбърстката партия да се отърве от него. Какво го спаси? Първо – нямаше ярка алтернативна на Стармър фигура, която да не предизвика разделение и хаос в Лейбъристката партия. Второто е, че лейбъристите си дадоха сметка, че не искат да са тези, които да предизвикат поредна смяна на британския премиер. "Да излъчим седмия човек на поста за последните 10 години? Това ще ни направи за посмешище!" И последното трето нещо, което го спаси, са предстоящите през май изключително тежки за управляващата партия местни избори в Англия, Шотландия и Уелс и съответно сметките, че в случай на слабо представяне вината може да бъде хвърлена върху премиера Стармър."

Предполагам , че Киър Стармър трябва да бъде много внимателен в бъдеще. Ако приемем, че сагата "Лорд Манделсън" покрай досиетата "Епстийн" поотшумя, какви са другите потенциални предизвикателства, които могат да обърнат каруцата на премиера?

"Нека първо отбележа, че още не можем да смятаме, че предизвикателството "Манделсън" е останало в миналото. Защото тепърва предстои – през следващите седмици и месеци – да бъдат публикувани множество лични документи, които ще хвърлят светлина върху отношенията на Питър Манделсън с ключови фигури в Лейбъристката партия. Иначе големият проблем на сър Киър Стармър си остава този, пред който е изправен още от началото на премиерстването си – че не прави достатъчно, за да изпълни големите си предизборни обещания. А те са две – да постигне икономически растеж и да сложи край на скандалите и разногласията след 14-годишното управление на Консервативната партия. Докато не изпълни тези две неща, натискът върху него ще е силен. А проблемът с Манделсън никак не му помага."

Има ли достатъчно качествена съпротива на лидерството на Стармър, за да се стигне до политически трус?

"Абсолютно. Няма място за съмнение. Да, той оцеля в този кризисен момент, но дали Лейбъристката партия изведнъж започна да го обича? Абсолютно не! Той не е популярен в партията си, а камо ли като цяло в страната. И е добре да се отбележи, че никой британски политик досега не е успявал да си върне изгубена до такава степен популярност, какъвто е случаят на Стармър. Така че са налице всички предпоставки за катаклизъм в Лейбъристката партия. Лявото ѝ крило смята, че решението на проблемите на правителството е то да бъде по-социалистическо – открито и откровено левичарско.

Центристите в партията пък смятат, че проблемите на Стармър не са в неговите политики, а защото той не е достатъчно компетентен политик. Тази идеологическа битка в Лейбъристката партия е една от причините Стармър все още да е премиер. Тя не е преставала още от основаването на партията преди повече от 100 години. Едните искат да са традиционно лява партия, а другите са убедени, че изборните успехи идват благодарение на центристки политики."

Морган Максуини е смятан за много важна фигура за Стармър. Той помогна изключително много на Стармър да стане премиер. Максуини обаче е смятан за протеже на лорд Манделсън. По-рано Стармър трябваше да се раздели с Анджела Рейнър, подала оставка заради данъчен скандал - негов силен съюзник, но сега враг. Стармър изглежда губи най-верните си хора, така че сигурно ще му бъде много трудно да продължи напред, без надеждни съюзници...

"Трудно е да не се съглася с това. Ако мога да си позволя футболна аналогия, Стармър е като мениджър на отбор в дъното на класирането и застрашен от изпадане. Публиката го освирква, а освен това е загубил някои от основните си играчи – Максуини беше капитанът на отбора му. Така че Стармър е изправен пред страхотна битка – някак си да вдигне отбора от дъното в челото на класирането без най-добрите си играчи и под освиркванията на запалянковците, т.е. гласоподавателите на Лейбъристката партия. Също както във футбола, оцеляването в такива ситуации обикновено е само временно – часовете на такива мениджъри са преброени. Няма да намерите много хора в Уестминстър, които биха се заклели, че Стармър ще е още на поста си по това време идната година."

И преди сме говорили с Вас, че е много трудно човек да види как може да бъде разбит двупартийният модел в Обединеното кралство, но след всички тези събития и подобряването на позициите в анкетите на опозиционните партии на фона на задаващите се местни избори дали пък вече не идва времето за фундаментални промени на Острова?

"Напоследък, по някаква странна ирония, се наблюдава, че въпреки Брекзит Великобритания все повече започва да прилича на Европа. В много страни на континента имаха две доминиращи партии – една леко вляво и една леко вдясно, но те се разцепиха на по-малки партии. Същото нещо се случва сега тук във Великобритания. И то по същите причини като в Европа. Хората са недоволни – гневни са – от случващото се през последните 20 години. Стандартът на живот пада и някои смятат, че нищо не функционира както трябва – нито транспортът, нито образованието, нито здравеопазването.

Освен това антиимигрантските нагласи са невероятно силни. Това, както в другите европейски страни, означава, че за голяма част от общественото мнение консерваторите и лейбъристите, които управляват държавата от 100 години, са се провалили. И много хора се насочват към други партии – като "Реформирай Обединеното кралство" на Фарадж вдясно или като Зелената партия вляво. Усещането за политическа нестабилност във Великобритания се дължи на гнева, че животът в тази страна не е толкова добър, колкото беше или колкото трябва да бъде."

Интервюто на Веселин Паунов с Роб Уотсън в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.