Тишината на Николай Лилиев

Николай Лилиев е един от любимите поети и писатели на българския читател. Лилиев е човек с изключителна биография – учи в родния си град Стара Загора, а по-късно в Свищов, където завършва Търговската гимназия. Наричат го поет на чувствата, на едва доловимата, но искрена печал, на пречистените звукове, извадени от лабиринтите на една нежна и сложна душа. Следва литература в Лозана и търговия в Париж. Работи като учител в София, Пловдив и Свищов, а известно време е чиновник. По време на Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи в различни ведомства и редакции. В чужбина изготвя, заедно с Никола Михов, обстойна библиография за българския стопански живот. Съществен е приносът на Лилиев в развитието на школата за драматични артисти у нас през първата половина на XX век. В периода 1924 – 1928 г. и след това от 1934 г. до края на живота си той е драматург на Народния театър. Неговите съвременници го описват като творец с изключителен усет към фонетичната структура на думите и като човек жизнен, остроумен, закачлив, носител на една изначална доброта и крайна всеотдайност към себеподобния. Незабравими са неговите стихосбирки „Птици в нощта“, „Лунни петна“, „Стихотворения“. През 1934 г. пише последния си цикъл стихове „При морето“. Всички те го нареждат до най-ярките символисти в поезията. Лилиев ще остане сред чистите фигури в българската култура. Поет, умеещ да обхване редица човешки състояния само чрез природни описания, той продължава да бъде преоценяван с всеки следващ прочит. И макар за кариерата му като драматург да не се говори толкова много, записи от Златния фонд на БНР разкриват колко важен е бил Николай Лилиев за знаменити български режисьори, актьори и актриси. До такава степен, че бива определен от Маргарита Дупаринова като „голям дух за българското изкуство“, а голямата българска актриса Олга Кирчева си спомня: „Невъзможно е да се пресметне за тези 31 години колко хиляди хора прекрачиха прага на тази врата, колко писма отрупваха писмената маса на Николай Лилиев, колко ръкописа се прочетоха, колко превода до късно през нощта се поправиха, колко хора бяха изслушани и разбрани. Има ли млад български поет, който да не е пращал първото си стихче на Николай Лилиев? Има ли българска драма, за която Лилиев да не е писал своята обстойна, добросъвестна критика? Има ли български артист, който да не е похлопвал на вратата на Лилиевия кабинет?“.

Повече за Николай Лилиев може да чуете в звуковия файл.