Проф. Константинов: Свързвам новите технологии с друг тип повествования

Името на проф. Николай Константинов е малко познато в България, защото неговата професионална кариера се развива в Белгия, където живее от 35 години. Професор е по дигитални изкуства и има щастието да преподава на студенти в училището, което самият той е завършил Висшето национално училище за визуални изкуства - "Ла Камбр" в Брюксел.

"Това е едно училище, което е създадено на базите на модерното изкуство и не е имало академичен период. То е като един кораб, който е строен за съвременните води и за съвременните ветрове. Работата е изключително индивидуална. В нашето училище всичко може да се прекрои и да се размести във всеки момент според света, който студентът предлага - живописния, пластичния или скулпурния свят. Тази силно амбициозна и много трудна индивидуална работа със студентите, допринася за нашата вечна младост и гъвкавост като автори. Когато човек работи в едно училище ориентирано изцяло за съвременно изкуство, той в нито един момент не може да си полегне на придобивките и да си каже, ей сега ми е спокойно и днес знам какво ще стане. Тази динамика човек трябва да я приеме като шанс. При нас нищо не е сигурно. Всеки ден се извоюва и се заслужава в момента. Всичко това е кипяща ежедневна динамика, която за мен е много стимулираща ", обяснява преподавателят.

Като автор проф. Константинов работи в областта на традиционната и дигиталната скулптура, и на рисунката. Разказва, че още като студент се влюбил в дигиталните изкуства и пази много ярък спомен от първия си досег с тях.

"Първият ми досег с дигиталните изкуства, е единствената ми досега криминална мисъл в главата ми. Когато видях в една книжарница книга с фракталите на Манделброт, която беше на цена абсолютно непосилна за мен, защото бях студент последна година и в продължение на няколко седмици сънувах стратегии как да открадна книгата. Не я откраднах, разбира се. Но фактът, че предизвика такова фантазиране за крадене, това беше червена лампичка, че това по всяка вероятност е важно за мен и ще изиграе някаква роля в бъдещето ми.

И още един пример...С един колега от училището бяхме съквартиранти в едно жилище, което беше на покрива на магазин за компютри. Сънувах как пробивам дупка в покрива и си открадвам един компютър, защото в този момнет беше невъзможно да осъществявам такива покупки. За мен усещането на потенциала на този нов медиум беше изключително силно. Освен това по природа съм изключително любопитен като човек.

Любопитно ми е какво има по света, в какви форми. Даже преди да има интернет, влизах в книжарниците и се разхождах по всички рафтове, за да видя какво има по света, какво съществува. За мен компютърът беше едно обещание, което никога няма да ми задоволи любопитството, защото той е един абсолютно неизчерпаем потенциал на неща, които могат да се направят с него. При първа възможност се сдобих с компютър и прекарвах цели нощи пред него. Абсолютно неусетно минаха години. Компютърът променя усещането за време. Първите неща, които правих бяха инсталации, имерсивни инсталации.....", разказва нашият сънародник.

Проф. Николай Константинов рядко прави изложби в България, но след успеха миналата година на експозицията, която представи в София "Квартет за края на времето" - вдъхновена от едноименното произведение на Оливие Месиен, сега работи по нов проект, посветен на оперното изкуство. Константинов не се ангажира със срок, но се надява до края на годината да представи венеца на своя труд пред българската публика.

"Говорихме с "Галерия +359" за една изложба посветена на оперното творчество. Тази изложба ще включва живопис, керамика, дигитален принт и звукови инсталации. Тя е силно трансмедийна. Операта е много сложно пространство - има публика, оркестър, сцената, на която има движение, светлината. Всичко това дава възможности за израз, за наративност. Връзката между операта и дигиталното изкуство, включително съвременната опера такава, каквато е и живописта, е нещо, което има много голям потенциал за нещо свежо и много силно експресивно.

Не се учудвам, че работата ми отне около шест месеца вече, а ателието ми все още има само хартийки със скици, но не се е напълнило с произведения, защото това е работа, която изисква страшно много търсене на документация, много четене, много изследване, много технически проби. Идеята е, изложбата да има две части - едната част да бъде в "Галерия +359", а другата част в пространството на Софийската опера. Контактите ги има.

За мен винаги е било предизвикателство да свързвам новите технологии с друг тип повествования, които имат векове история зад себе си...Много важно е, когато човек работи върху един такъв проект, да запази едно отворено отношение и любопитство, да види какво ще излезе от всичкото това нещо...Не бих сложил като един жалон - известността на българските оперни певци и моят проект непременно да стане едно патриотично възпяване на този успех на нашите автори. Същевременно имам пълното доверие, че на края на проекта това ще го има вътре. То ще си се появи от самосебе си...", казва в края на разговора проф. Николай Константинов.

Интервю на Даниела Големинова с проф. Николай Константинов