Рейнският карнавал - хаплива сатира и политически послания

Али Хаменей, който тъпче в устата си иранската опозиция. Доналд Тръмп, като инатливо дете, яростно разкъсва споразумението за опазване на климата. Или Путин и Тръмп, които заедно изяждат клета Европа за закуска. А също Путин с дистанционно в ръка, с което управлява крайнодясната партия "Алтернатива за Германия".

Това са само малка част от огромните фигури от карнавалните шествия в германските градове Кьолн, Дюселдорф и Майнц - градовете край Рейн, център на политическата сатира по време на "петия годишен сезон", или "лудите дни" на карнавала преди Великденските пости. Днешните ритуали на маскарадните игри отдавна са загърбили своя езически и християнски смисъл, а от края на 18-и век карнавалните шествия са силно политизирани. Основното изразно средство са огромните фигури, триизмерни карикатури под формата на кукли, изработени от папиемаше, които преминават върху платформи през центъра на карнавалните градове. За Кремъл политическата сатира се оказа проблем. Един от най-известните карикатуристи и автори на фигурите - Жак Тили от Дюселдорф - се сдоби с обвинение в Русия за "уронване престижа на руската армия", след като миналата година изобрази Путин във военна униформа, който преяжда с Украйна.

"Това е някакъв фарс - до ден днешен никой не ме е потърсил. Уж имам назначен служебен защитник, една жена, но тя така и не е говорила с мен. За правосъдие в Русия и дума не може да става. Пълен абсурд! Путин, или по-скоро неговият режим, разполагат с цялата мощ на съдебната власт в Русия. Нашето "оръжие" е политическата сатира. Но явно от нея също боли", казва Жак Тили, който и тази година не спести нищо на руския президент. Неговите кукли на Путин, който се къпе в пълна с кръв във вана с цветовете на Украйна, и на Путин, който пробожда политическата сатира с меч, предизвикаха еуфорични възгласи на шествието, което премина през центъра на Дюселдорф.

Откъде идва традицията на хапливата сатира и политическите послания по време на "лудите карнавални дни"? Политизирането на рейнския карнавал коментира в предаването "Събота 150" проф. Гюнтер Хиршфелдер, историк и културен антрополог в университета в Регенсбург, и един от изследователите на "петия годишен сезон".

"Виенският конгрес през 1815 година преначертава картата на Европа и оставя днешната най-западна част на Германия, по поречието на Рейн, в пределите на Прусия. Кралството е известно със стройното си военно управление, на практика военен режим, който никак не допада на натюрела на хората в Рейнската област. Освен това прусите са протестанти, а Рейнската област е либерално-католическа и сблъсъкът е неизбежен.

Вместо обаче да започне гражданска война, местните хора предпочитат да се присмеят на новата власт. По време на карнавала преди Великденските пости участниците в шествията се костюмират с военни униформи, имитирайки и пародирайки прусите.

Първите официални данни за такива организирани карнавални шествия са от 1823 година в Кьолн - до днес един от бастионите на карнавала. Шествията преминават под звуците на духова музика, подигравайки се на пруските военни маршове. Измислят се танцови стъпки, които да имитират военните паради в кралството и някои от тях може да видите до днес по време на карнавалните шествия".

В шествията изобилстват френски наполеонови униформи, много от маскираните носят подобни на фригийските шапки на якобинците. Каква роля играе Френската революция - тя е по-рано?

"Наполеон окупира териториите по поречието на Рейн. Местните хора от една страна се опълчват срещу френската власт, но от друга са заразени от вируса на свободата, от идеите на френската революция за равни права и граждански свободи. Това им позволява по време на карнавала да осмиват френските окупатори и да се преобличат като наполеонови войници.

Още тогава се проявява свободният дух на хората в Рейнската област. Тази част на Германия до ден днешен се възприема като най-бохемската. Така че може да се каже, че политизирането на карнавала датира от преди повече от 200 години".

Защо дори едно народно веселие, каквото е карнавалът, е по немски организирано - има карнавални комитети с цяла организационна структура?

"Карнавалните комитети, които съществуват и днес, са наследници на първите граждански сдружения на хората от по-нисшите слоеве на обществото, на онези, които нямат благороднически произход. Тези сдружения на практика са основата на гражданското общество, което се заражда още от времето на Прусия, а след това и на Германската империя. Но, както правилно отбелязахте, тези сдружения са израз на стремежа на германците към ред".

Да се върнем към политизацията - в днешно време главните герои в карнавалните шествия продължават да са политически фигури, техни карикатури от папиемаше, осмиват канцлери и президенти понякога много пиперливо и дори грубо. И тази година видяхме Путин и Тръмп, Али Хаменей и Нетаняху, Мерц и Макрон. Защо политическите послания и политическата сатира са основен акцент в карнавала, проф. Хиршфердер?

"Защото традицията на неподчинение и роптаене срещу властта е жива в Рейнска област. Освен това политическата сатира е много силна в Германия. Тук хората винаги са били подозрителни към всяка власт - на църквата, на правителството, на кайзера. Фигурите, които виждате днес, са карикатури и понякога наистина са груби. Но това е присъщо за това изкуство - това е неговото изразно средство.

Политическите послания придобиха още по-голямо значение с медийното отразяване на карнавалните шествия през 60-те и 70-те години на миналия век. Всички медии ги отразяват, защото сатиричните фигури са критика към властимащите, а тя винаги се харесва на публиката.

Тази критика обаче не е непозната. Тя звучи в новинарските емисии и присъства на страниците на вестниците през цялата година, но в значително по-премерен стил. Напоследък популистите отляво и отдясно са видимо недоволни, че медиите дават широк отзвук на карнавалните шествия, но обяснението е просто - те неизменно са обект на осмиване от авторите на карнавалните кукли.

Като цяло, карнавалните карикатури се харесват повече на левите хора, на прогресивния градски елит така да се каже, но това е така, защото традицията на политизирания карнавал тръгва от гражданското общество".

Политическите лидери също използват лудите дни на карнавала и във вече традиционните им речи в последния ден от карнавала, сряда, когато всички си посипват главата с пепел, не пестят остри думи към политическите опоненти. Тази година направи впечатление, че всички бяха по-умерени в изказа в сравнение с обичайния тон на тези речи. Може би се дължи на серията регионални избори, които предстоят в няколко федерални провинции, и не са искали да изгорят мостове към бъдещи управленски коалиции?

"Тази традиция е много силна. Тя води началото си от Бавария и тамошния Християнсоциален съюз и постепенно беше възприета от всички партии в Германия. Обикновено посланията на лидерите не се различават много от посланията на карнавалните шествия - темите често се повтарят.

Политическите речи обикновено са скучни - политиците повтарят едно и също. Но в карнавалната сряда е различно - тогава и те си позволяват пиперливи заяждания с политическия противник, от каквито в останалото време биха се въздържали. Така речите в карнавалната сряда се превръщат в медийно събитие в нашето модерно общество и привличат вниманието на публиката. Колкото по-остър е езикът на политиците, толкова по-голям е интересът".

Интервюто на Весела Владкова с проф. Гюнтер Хиршфелдер в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.