Седмицата: Върховният съд на САЩ нанесе удар по авторитета на Тръмп

В речта си на Мюнхенската конференция по сигурността миналата събота първият американски дипломат подчерта, че Съединените щати държат на НАТО - и това броени седмици след като началникът му във Вашингтон се закани открито да отнеме със сила Гренландия от съюзна Дания. Ключовата дума в 20-минутната реч бе "rebuild" - сиреч "да съградим наново", "да пресъздадем".

Рубио повтори (макар и с доста по-мек тон от вицепрезидента Ванс предната година) и други опорни точки на администрацията на Тръмп, говорейки за нуждата заедно да възпрем силите, "затриващи цивилизацията". Върховният представител на Евросъюза Кая Калас не бе никак убедена.

Благите думи на държавния секретар едва ли са убедили и много други от европейците. Еманюел Макрон заяви само няколко дни по-рано, че администрацията на Тръмп е "открито антиевропейска" и желае "разчленяването" на Евросъюза. Урсула фон дер Лайен сигурно имаше предвид не само "гренландския епизод", но и търговските войни

НАТО може да оцелее, но трансатлантическите отношения вече няма да са същите. И процесът на "пресъздаване" (rebuild) няма да е безоблачен нито за европейците, нито за Тръмп.

Вчера авторитетът му понесе донякъде изненадващ удар с решението на доминирания от консерватори Върховен съд на САЩ да зачертае повечето от митническите тарифи, които Тръмп наложи през първата година на втория си мандат както върху Европа, така и върху на практика всички останали търговски партньори на САЩ.

Търговската камара на САЩ и Националната федерация на търговците на дребно веднага погнаха федералните власти в съда, за да ги възмездят за повече от 130 милиарда долара платени вносни мита.

След Мюнхенската конференция Рубио не закъсня да покаже как администрацията на Тръмп мисли да пресъздава и засилва съюза с Европа - като работи за успеха на онези европейски лидери, чиято политика води към разрез в европейското единство, но пък пасва най-добре и би могла да послужи за илюстрация на ефикасността на MAGA идеологията пред американските избиратели.

 По-важните за Марко Рубио разговори бяха в Братислава и Будапеща. Следващите две денонощия той посвети на срещите си с Роберт Фицо и Виктор Орбан. Открито пропутинската политика на словашкия и унгарския премиер не смутиха ни най-малко американския дипломат. Президентът Тръмп е решен да укрепва и занапред отношенията си с "Централна Европа", заяви Рубио в Братислава.

Трансатлантическите връзки са важни за Орбан, но някои връзки от комунистическо време се доказват като пъпна връв в тези предизборни дни.

В края на януари, при една от поредните руски бомбардировки над Украйна бе прекъснат тръбопроводът "Дружба", по който Орбанова Унгария получава ежегодно милиони тонове евтин руски нефт и внася милиарди в хазната на Кремъл.

Вчера унгарският представител в Европейския съвет блокира 90-милиардния заем за Украйна.

Володимир Зеленски каза, че Москва се опитва да протака по всякакъв начин преговорния процес докато войските ѝ се мъчат да постигнат пробив в Донбас и да разрушат колкото се може повече от украинските електроцентрали, пътища и жилищен фонд. Избори ще направим, но ни дайте поне два месеца примирие, додаде украинският президент.

Галузин бе сред ръководителите на руската делегация на поредния, трети от януари досега, кръг от преговори с украинците с посредничеството Стив Уиткоф и Джаред Кушнър.

Отзивите от Белия дом бяха, напротив, положителни. В Женева бе постигнат "смислен напредък", констатира говорителката на Тръмп Керълайн Левит.

Повече от година, откакто се зае да помирява Москва и Киев, американският президент отново остави Путин и подчинените му да спечелят време за нови и нови атаки по източните предели на Европа. И притиска спорадично не Москва, а Киев, да направи отстъпки пред агресора. Такива опасения изразиха в Брюксел.

Най-трудната отстъпка, на която настояват от Москва и Вашингтон, е Киев да изведе доброволно войските си от Донбас - 12 години след като руснаците нахлуха за първи път там.

Пет европейски държави - Великобритания, Германия, Франция, Нидерландия и Швеция - излязоха миналата събота с обща декларация, в която обвиниха Руската федерация за смъртта на най-изявения критик на Владимир Путин.

Алексей Навални почина внезапно на 16 февруари 2024 година в колонията "Полярен вълк", на близо 2 000 км от Москва, където отбиваше третата от 19-те години присъда за "екстремизъм". Беше само на 47 години.

Людмила Навална - майката на починалия, е убедена, че виновниците ще бъдат разобличени:

Людмила говори на Борисовското гробище в Москва в понеделник - на годишнината от смъртта на сина си.

 Президентът на Съединените щати заяви вчера, че обмисля военни удари против Иран. Няколко дни по-рано, Иран затвори за няколко часа Ормузкия проток, уж за военни учения, навръх размяната на закани и предупреждения със САЩ. Във военните демонстрации в и около Оманския залив, наред с иранските, се включи и руски боен кораб.

Нито Вашингтон обаче, нито Техеран показаха, че са близко до такова споразумение. От Ерусалим израелският премиер Бенямин Нетаняху формулира още веднъж какво се очаква от аятоласите. Нещата опират най-вече до обогатяването на уран - суровините, технологиите и опитът, които могат да дадат на Революционната гвардия способността да се сдобие със собствена атомна бомба:

Позицията на Иран по въпроса за обогатяването на урана не е помръднала и на милиметър, откакто Израел и Съединените щати го бомбардираха миналото лято.

Тръмп изрече най-новите си закани по адрес на Иран в четвъртък по време на първото заседание на учредения от него "Борд за мир", свикан във Вашингтон.

Пред представители на 47 държави, сред които и български делегат, излъчен от оттеглилия се същия ден кабинет Желязков, американският президент обяви ред новини, които трябваше да представят позитивно бъдещето на ивицата Газа.

 Участниците в Борда са обещали да съберат 7 милиарда долара за възстановяването на опустошения палестински анклав - сума, поне 10-кратно по-малка от необходимата. Върховният представител за Газа Николай Младенов също отчете ударни успехи.

Стана ясно още, че Индонезия ще прати до 8 хиляди войници и заместник на американския командир на Международните стабилизационни сили. Войници обещаха Мароко и Казахстан, а също и две балкански държави - Косово и Албания. Като за начало тези стабилизационни сили ще "стабилизират" окупирания от Израел район на град Рафа, който е напълно опустошен и обезлюден от израелските бомбардировки по време на войната с Хамас. Палестинската групировка продължава да държи неокупираната част на Газа и не дава признаци, че ще се разоръжи скоро.

 Съединените щати изтеглят войските си от Сирия. Това стана окончателно ясно през изминалата седмица. Потвърдиха го официални лица от Вашингтон, цитирани от WSJ. Решението за прекратяване на 11-годишното военно присъствие в страната означава не край, а само нова глава в историята на войната с ИДИЛ. От сега нататък борбата с групировката ще бъде поверена не на американците, нито на кюрдската автономна администрация, която е в процес на разформироване, а на президента на Сирия - бившия джихадист Ахмед ал-Шараа.

Чуйте обзора на важните новини от света през тази седмица в звуковия файл