Ангел Рангелов и Мария Плявова за мисията рехабилитатор

Как се избира професия, която лекува не само тялото, но и душата? Защо все повече млади хора търсят рехабилитация превантивно, а не едва когато болката стане непоносима?

И какво стои зад думите „благородство“ и „необходимост“, когато говорим за възстановяване и грижа за здравето?

Отговорите – от двама млади рехабилитатори, които виждат професията си като мисия.

Рехабилитацията често се възприема като последна стъпка след заболяване или травма. Но зад процедурите стоят хора, за които това е призвание – съчетание от знания, емпатия и постоянна работа с човешката психика.

Срещаме ви с Ангел Рангелов и Мария Плявова – млади специалисти, които ежедневно помагат на пациенти да възстановят качеството си на живот.

И двамата работят в медицински комплекс в Нареченски бани.  

"Аз съм Ангел Рангелов, на 28 години. Завършил съм професията рехабилитатор в Пловдивския медицински колеж през 2019 година. Работя оттогава в лечебни заведения „Медика“. Моето хоби е риболовът и съм изключително щастлив, че мога да комбинирам две от нещата, които са ми на сърце – риболовът и професията ми, каза Ангел Рангелов.

"Завърших рехабилитация в Пловдивския университет, след това магистратура по кинезитерапия в НСА. Дойдох тук за преддипломен стаж и останах да работя – вече повече от десет години, сподели Мария Плявова.

Пътят към професията при всеки започва различно – понякога случайно, понякога воден от лична история.

Рехабилитацията не е просто серия от упражнения или процедури – тя е процес на връщане към себе си, към движението и към увереността в собственото тяло. А зад всяко възстановяване стоят специалисти, за които професията е мисия – да помагат, да мотивират и да връщат надеждата за по-добро качество на живот.

Още по темата в звуковия файл.