Светът през седмицата: US и израелски удари по Иран, а за Украйна - песимизъм

Новината на седмицата дойде рано сутринта в събота. Израел и САЩ предприеха едновремени въздушни удари по Иран, включително по правителствени обекти в столицата Техеран.

"Нашата цел е да защитим американския народ, като премахнем непосредствените заплахи, идващи от иранския режим", заяви президентът Доналд Тръмп.

Според Иран е отхвърлил всяка възможност да се откаже от ядрените си амбиции.

"Вместо това, те се опитаха да възстановят ядрената си програма и да продължат да разработват ракети с голям обсег, които сега могат да застрашат нашите много добри приятели и съюзници в Европа, нашите войски, разположени в чужбина, и скоро биха могли да достигнат до територията на нашата родина", заяви Тръмп.

Ударите бяха предприети въпреки твърденията за напредък, постигнат на проведените в четвъртък в Женева трети непреки преговори между САЩ и Иран.

Техеран заплаши със "съкрушителен" отговор на американско-израелските удари и вече изстреля ракети територята на Израел. Съобщено беше и за експлозии в Ирак, Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, където САЩ имат свои бази.

Напрежението около Близкия Изток в по-широк смисъл тази седмица се нагнети допълнително и заради друг конфликт. Пакистан обяви, че се намира в "състояние на война" с режима на талибаните в Афганистан и предприе въздушни удари, включително по правителствени сгради в Кабул, в отговор на афганистански атаки срещу пунктове по общата граница между двете страни.

Зад повечето такива атаки стои движението "Техрек-е-Талибан Пакистан", което засили дейността си след връщането на талибаните на власт. Исламабад обвинява режима в Кабул, че не взима мерки срещу тази и други бунтовнически групировки, извършващи нападения срещу Пакистан.

Тази седмица войната на Русия срещу Украйна започна петата си година и то без ясна перспектива да свърши скоро.

Във вторник, 24 февруари, украинците се събудиха със спомена за същата дата през 2022-ра, когато страната им се превърна в обект на пълномащабно руско нападение - по суша, въздух и вода.

"Четири години, откакто Путин щеше "да превземе Киев за три дни"". С тази фраза украинският президент Володимир Зеленски започна обръщението си към нацията по повод годишнината.

Според Зеленски: "Путин не постигна целите си. Той не успя да съкруши украинците. Той не е спечелил тази война. Ние защитихме Украйна и ще направим всичко, за да бъде постигнат мир и за да възтържествува справедливостта".

Постигането на справедлив за Украйна мир обаче продължава да бъде само пожелание, тъй като няма напредък по най-спорните въпроси - за окупираните от Русия украински територии, които Киев заявява, че няма да отстъпи.

За началото на март е планирана нов кръг разговори между представители на Украйна, Русия и САЩ.

В подготовка за тях тази седмица имаше среща за "синхронизиране на позициите" между украинската преговорна делегация и американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. В Женева двамата са се видели и с един от руските преговарящи - Кирил Дмитриев.

Въпреки тази дипломатическа активност обаче Русия не показва признаци да е готова за скорошен край на своята война срещу Украйна. От тазседмично изявление на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков стана ясно, че Москва не е постигнала всички свои цели.

"Главната цел да бъде гарантирана сигурността на хората в Източна Украйна, които действително бяха в смъртоносна опасност. Като цяло обаче целите не са постигнатии затова специалната военна операция продължава", заяви Песков, а външният министър Сергей Лавров направо заяви, че Русия не бърза да постигне споразумение за прекратяване на войната в Украйна.

Тази седмица Доналд Тръмп предприе нова фаза на своята игра с митата. След като Върховният съд на САЩ реши, че, облагайки миналата година целия внос, президентът неправилно е изтълкувал Закон за извънредни икономически правомощия, Тръмп се позова на друг нормативен акт - Търговски закон от 70-те години на миналия век, който позволява на президента да налага мита до 15 процента с цел справяне със сериозни дефицити в платежния баланс.

С новия си аргумент Доналд Тръмп обяви 10-процентно облагане и намерение да го увеличи на 15 на сто, колкото позволява въпросния закон Този нормативен акт обаче предвижда, че подобно облагане може да бъде в сила само 150 дни, освен ако Конгресът не удължи действието му. В отговор на новите действия на Тръмп Европейският парламент замрази ратификацията на сключеното миналата година търговско споразумение между Брюксел и Вашингтон.

Европейската комисия ще пристъпи към временно прилагане на търговското споразумение между Европейския съюз и южноамериканския блок Меркосур. Това става възможно, след като тази седмица беше изпълнено предварителното условие - споразумението да бъде ратифицирано от поне една от четирите държави от Меркосур.

Това направиха Аржентина и Уругвай, а скоро се очакват и ратификациите от Бразилия и Парагвай. За окончателно прилагане е необходима и ратификация от Европейския парламент, но тя ще стане възможна едва, след като по сделката се произнесе сезираният от Европарламента Съд на Европейския съюз.

С американска помощ тази седмица в Мексико беше убит влиятелният наркобарон Немесио Осегера Сервантес, известен с прякора си Ел Менчо.

Той ръководеше картела "Халиско нуева хенерасион", за който се смята, че се занимава с трафик на фентанил и други наркотици към Съединените щати. За ликвидирането на наркобоса е съдействала новосъздадена оперативна група към американската армия.

Събраната от това звено разузнавателна информация за наркокартелите е послужила на мексиканските специални сили, за да проведат те успешната си операция, при която беше ликвидиран Ел Менчо.

В отговор на неговото убийство обаче членовете на добре въоръжения наркокартел се развилняха и организираха престрелки, палежи и погроми на обществени места. Тези действия се тълкуват и като знак за отмъщение за убийството на лидера, и като начало на битка за неговото наследство.

Обзора на водещите международиня новини слушайте в звуковия файл.