Свищов почита паметта на над 100 жертви от Вранчанското земетресение

Свищов почита жертвите на така нареченото Вранчанско земетресение, което на днешния ден преди 49 години взе над 100 жертви и причини значителни материални щети в крайдунавския град. Паметта на свищовлии още е жива за труса с магнитуд от 7,6-а степен по скалата на Рихтер.

Местната власт и гражданите отдават почитта си пред двете напълно срутени жилищни сгради, в чиито руини загинаха много деца и възрастни. Сега там са издигнати паметни плочи - на улица "33-ти Свищовски полк" и на площад "Велешана", на които са изписани имената на хората, загубили живота си при земетресението на 4 март 1977 година.

Свищов е най-засегнатият български град от земетресението на 4 март 1977 година с епицентър в румънския окръг Вранча. Напълно са разрушени два жилищни блока, под чиито руини остават затиснати десетки възрастни, деца и цели семейства. В крайдунавския град силно са повредени десетки промишлени и жилищни сгради, училища, търговски обекти.

При пристанище Свищов, в района на химическия комбинат "Свилоза", не издържат стоманенобетонните конструкции. Засегната е църквата "Света Троица", която беше напълно възстановена едва през 2004 г. Под развалините в Свищов преди 49 години загиват над 130 души, ранените са повече от 140.

Преди две години кметът на Свищов Генчо Генчев издаде книгата "Травматичната памет на Свищов", част от докторската му дисертация и посветена на земетресението.

Пет години са събирани документи и свидетелски разкази на оцелелите. Много от архивите за земетресението са били унищожени, разказа за БНР Генчо Генчев. Умишлено тогава държавата не е подавала информация за трагедията, сполетяла Свищов. Едва на третия ден се съобщава в медиите, че в Свищов положението е трагично и че има толкова много загинали. Паметта за жертвите на земетресението в Свищов е жива, казва днес Генчо Генчев:

"Травматичната памет за Свищов винаги се помни. Свищов е белязан с тази трагедия. Тя няма как да бъде замитана. Няма как да бъде забравена. Паметта се пази от живите и се предава чрез монументите, които са изградени на местата на двата рухнали блока и на жертвите и най-вече чрез ръкописите и историите на все още оцелели от тогавашните събития".

Семейство Стоянка и Стоян Стоянови са част от малкото останали живи днес свидетели на злощастната нощ на 4 март преди 49 години и разказаха за първи път пред БНР, че са видели как пада общежитието на химическия комбинат.

"Вечерта към 9:20 часа се чу много силен шум и трясък. Помислих, че са военните, защото имахме казарми тук. Започна да се люлее целият блок. През прозореца видях как се срути блокът. Веднага моят съпруг излезе", спомня си Стоянка Стоянова. Отидохме на място. Излязоха две голи момиченца. Извикахме ги у дома да им дадем палта, за да се наметнат. Не им помня имената. Те ни потърсиха, за да ни върнат дрехите. Властите веднага дойдоха. Събраха се много хора", допълва Стоян Стоянов. Съпругата му работила по това време в съобщенията.

"Беше ужасно, не можем да подсигурим връзки. Дойдоха колеги от цялата страна да помагат да осъществяваме, защото хората се интересуват къде са близките им. Пет-шест дни беше голяма трагедия. С прожектори осветяваха руините, дойдоха войници, много хора се събраха", спомня си Стоянка Стоянова и разказва за психозата след няколко дена, когато из града плъзва слухът, че химическият комбинат се е взривил.

"На 7-и казаха, че химкомбинатът е гръмнал. Паниката беше още по-голяма. Всеки бяга да се спаси, автобуси, самосвали кой с каквото може". "Голяма трагедия беше", допълва Стоян Стоянов и казва, че поуката днес е да има уважение между хората.

"Паметта трябва да се пази, да има помен, защото над 140 човека ей така си заминаха", казва Стоянка Стоянова и си спомня за свои близки, четирима човека, които загиват в останките на втория срутил се блок. Днес всеки се спасява сам за себе си, казват възрастните съпрузи.

Кметът на Свищов Генчо Генчев продължава да настоява държавата да направи обследване на блоковете от 80-те години, общините и държавата да не допускат незаконно строителство, защото, по думите му, продължава да има много сгради, които са като бомба със закъснител:

"Новите практики в строителството вървят в добра посока. Но тези строителства, съществуващите, които са изградени и законно, и незаконно, са бомби със закъснител. Човешка грешка води до гибелта на толкова хора. Сега, ако се случи такова земетресение, повярвайте ми, че гледката ще бъде ужасяваща. Една тухла може да събори цялата къща, ако не е поставена правилно и на точното място. Много са жилищата, които са опасни бъдещи убийци".