Жените вдясно

От всички изказвания, които Доналд Тръмп е правил, едни от най-острите са били по адрес на жените:

"Ако Иванка не ми беше дъщеря, може би щях да излизам с нея."

Редица хапливи нападки отправяше по адрес на опонентката си Камала Харис по време на предизборната кампания:

"Някой ми каза: "Трябва да си по-любезен. На жените няма да им хареса." Аз отвърнах, че не ме интересува."

"Това е една глупава жена. Съжалявам. Извинявайте, жени, но тя е глупачка."

Въпреки определяното от някои наблюдатели като назадничево отношение към жените, движението на Тръмп MAGA ("Да направим Америка велика отново") се радва на значителна подкрепа от страна на нежния пол, за което изглежда че допринасят жените, които заемат важни позиции в неговата администрация. Като например първата жена началник на кабинета на Белия дом - Сузи Уайлс, която Тръмп веднъъж представи като "най-влиятелната жена в света днес". Най-младият говорител на Белия дом в историята - Керълайн Левит:

"Това лице. Този ум. Тези устни. Начинът, по който се движат - като картечница."

Жената главен прокурор - Пам Бонди, която според Тръмп "върши невероятна работа". Той назначи и жена министър на вътрешните работи - Кристи Ноум, която тази седмица обаче отстрани. 

"Тя е жена, но е корава. Не позволявайте външния й вид да ви заблуди."

За да бъде едно движение успешно и популярно са необходими харизматични, умни, забавни и привлекателни жени в екипа, казва британската журналистка Ани Кели:

"Често се приема, че тъй като жените не са особено видими в крайната десница, те изобщо не присъстват там. Но всъщност това никога не е било така. Жените имат изключително важна роля във всяко крайнодясно движение, което иска да смекчи имиджа си, да изглежда по-приемливо и по-малко екстремно."

Никол Киприлов - стратег на Републиканската партия, пък обаче твърди, че:

"Не мисля, че е имало умисъл от типа на "Хайде да смекчим имиджа на администрацията". Смятам, че всичко се е основавало единствено на качествата им. Американските жени се чувстват овластени, знаейки, че някой като Пам Бонди е главен прокурор или че някой като Тулси Габард е директор на националното разузнаване. Това са изключително важни позиции в страната и тези жени се справят невероятно добре, защото са умни, способни, ангажирани са и лоялни. Те поставят семейството и вярата на първо място и изповядват принципа "Америка на първо място"."

Посланията на тези жени често са свързани с ролите им на съпруги и майки. "Обичам работата си като прессекретар, но нищо не може да се сравни с това да бъдеш майка", е казвала Керълайн Левит.  Не бива да се подценяват и десните инфлуенсърки. Въпреки че в тази сферадоминират мъжете, все по-често и жени коментират политиките на Тръмп, конспиративни теории и поп култура, залагайки на провокативен стил на представяне. Кандис Оуенс например силно залага на теориите на конспирациите.

"Бих заложила цялата си професионална кариера на факта, че Брижит Макрон, настоящата първа дама на Франция, е родена мъж."

- твърдение, за което й беше отправен официален иск за клевета. Вниманието на женската аудитория от Поколението Z привлича най-много обаче Брет Купър, която преплита коментарите си за новините и политическите си анализи с лайфстайл съдържание и клюки за знаменитости. Привлекателността й е в това, че изглежда автентична, достъпна и откликваща на последователите си.

"Брет Купър наистина успя да спечели Поколението Z, защото, образно казано, ги срещна там, където се намират те. Тя се фокусира повече върху културния коментар и го съчетава с ежедневна непосредственост. Тя очевидно е консервативна, но е много силна, независима и образована. Тя е фурия. Така че, докато изповядва консервативни принципи и утвърждава брака, вярата и майчинството, тя също така вярва в овластяването на жените", казва Никол Киприлов.

Някои обаче намират за парадоксално, че много от тези жени - дали в онлайн пространството или в коридорите на властта - изградиха кариерите си, докато апелират към останалите жени да приоритизират майчинството пред професионалния си път. Ерика Кърк - съпругата на убития миналата година Чарли Кърк, който беше влиятелна фигура в американските консервативни среди, казва:

"Винаги можете да имате кариера. Тя няма да избяга. Но децата, семейството, съпругът ви, бракът - това не е възобновяем ресурс."

Дори и да не ги разубеждават изрично да се включват в работната сила, посланието на десните жени силно акцентира върху важността на традиционните роли. Това се подхранва от едно по-широко разочарование от т.нар. "гърлбос" (girlboss) феминизъм, а именно твърдението, че жените могат да балансират между кариерен успех, лична реализация и семейство, което се оказва, че често води до прегаряне (т.нар. бърнаут). Затова мишената за много от тези влиятелни жени е феминизмът и хората от левицата, които се застъпват за него.

"Има много жени, които се чувстват напълно разочаровани и предадени от Демократическата партия, от либерализма, от радикалния феминизъм. И от този манталитет на ерозиране на традиционната мъжественост и опитите мъжете да бъдат феминизирани до степен, в която те преминават през процес на ответна реакция, защото се чувстват потиснати и потискани от феминистки, които се опитват да промият мозъците на американските жени, че нямат нужда от мъже", казва още Никол Киприлов - стратег на Републиканската партия в САЩ.

Макар да е вярно, че много жени са прегорели - 55% срещу 42% при мъжете, според проучване на Американската медицинска асоциация - и че имат по-малко деца спрямо миналото, проблемът не е в самия феминизъм. По-скоро става дума за неща като непропорционалната тежест на неплатения труд, пред която са изправени жените, или структурните неравенства между половете на работното място. И антидотът на тези проблеми не е продажбата на носталгия под формата на овластяване. Евиан Лайдиг - изследовател и автор на книгата "Жените на крайната десница":

"Вместо да се фокусираме върху решението, че правителствата и обществата трябва да подкрепят младите хора в опитите им да намерят работа, да купят жилище и да започнат живота си, виждаме как десницата предлага тази алтернативна визия за фокус върху създаването на семейства и един вид оттегляне в традиционните роли, където жените са домакини, вместо да участват в обществения и гражданския живот."

Британската журналистика Ани Кели:

"Мисля, че това показва как прогресивните сили имат нужда от по-конкретен и уверен аргумент в полза на правата на жените. Не е достатъчно да се каже: "Вижте колко ужасно беше в миналото". Този аргумент става все по-неефективен. Важно е хората да помнят, че само защото казваме, че не искаме да се връщаме в миналото, не означава, че казваме, че всичко в момента е перфектно."