Лоран Дьомулен: Силата на Жорж Сименон е да влезе в кожата на героите си

Мнозина от нас, особено от по-старото поколение, несъмнено познават писателя Жорж Сименон като създател на комисар Мегре. Малцина обаче знаят, че той е написал и роман, който разобличава живота в Съветския съюз.

Заглавието му е "Хората отсреща" и не е превеждан на български. За този и други по-малко познати романи на Сименон разказа преподавателят в университета в Лиеж Лоран Дьомулен пред кореспондента на БНР в Брюксел.

Две заблуди все още битуват сред доста хора, които са чели Жорж Сименон - че е автор единствено на криминални романи с главно действащо лице комисар Мегре и че е швейцарец. Втората заблуда идва от факта, че е живял дълго време в Швейцария, където свършва и земният му път.

Той обаче е роден в белгийския град Лиеж, а негова статуя, седнал на пейка, е на улицата срещу дома, в който е живял. Именно там той прави първите си журналистически репортажи в "Газет дьо Лиеж", които му проправят пътя към писателското поприще.

Мегре е главен герой в 75 негови романа, преведени на много езици, в т.ч. и на български, и претворени във филми по цял свят, дори в Израел, Япония и Съединените щати. Според Лоран Дьомулен обаче, по-дълбоки са неговите психологически романи, които той нарича "тежки" или "романи на съдбата".  Един от тях е "Котката", по който е създаден филм  с Жан Габен и Симон Синьоре, прожектиран и у нас:

"Наистина е много тежко. Става дума за хора, споени един с друг от омраза. Това дори не е историята на двама души, които вече не се обичат, а на хора откровено пристрастени към омразата. Има много силни сцени, като например, как си крият храната един от друг от страх, че единият може да отрови другия."

Друг такъв роман е "Снегът беше мръсен", 'чието действие се развива в окупирана страна.  Не е ясно коя е тя - Франция или Белгия, по време на нацистката окупация или пък идеята е взета от съветската окупация.  

"Не е казано ясно, той смесва характеристиките на двата вида окупация. Това е историята на един малък хулиган, който върви по лош път и дори убива някого за пари. Когато обаче попада в затвора и е осъден, успява да получи някакво изкупление. Той се привързва към човек, който му идва на посещение в затвора - обикновен ватман. Именно чрез този образ той успява да получи прошка в очите на другите и на своите. Този роман е много силен - пролива се кръв, с истории на стрелба и насилие, но без полицейско разследване. В същото време, това е много въздействаща картина на общество, където следенето е силно разпространено и има голяма корупция", разказва Дьомулен. 

И тук стигаме до написания от Сименон роман преди войната по време на посещението му в Батуми през 1933 г. "Хората отсреща".  Градът е в Грузия, която тогава е част от СССР.  Романът е създаден на връщане, защото, по думите на Дьомулен, Сименон никога не пише произведенията си на място. 

"Става дума за висш турски държавен служител, който е в Батуми като консул или посланик.  Проявява интерес към една жена, но това, което най-вече е описано е, че ги наблюдават непрекъснато. Той си дава сметка, че жената, която го е интересувала, всъщност го е шпионирала. Това показва  до каква степен системата в СССР е била потисническа, в която всеки е наблюдаван непрекъснато, липсва всякаква свобода, а той вижда и колко са бедни хората там.  Накрая той си тръгва от Съветския съюз, защото намира атмосферата за непоносима - непрекъснато потисничество, непрекъснато шпиониране, липса на свобода и беднотия. Така че това е много, много черно описание на комунизма и съветската епоха", казва Дьомулен.

Съществува ли Сталин, който тогава е бил на власт, в този роман по някакъв начин? Не. Сименон не е политически автор:

"Него не го интересува точно политиката, а атмосферата. Той е точно неин автор. Но когато описва една депресираща атмосфера, това има политически отзвук, но не и политическа реч. Политическият дискурс се подразбира. Това не е памфлет или разобличение на Съветския съюз. Той е отишъл там, извадил е тежката и смазваща атмосфера, създал е герой, който я изпитва на гърба си. Може да си кажем, че като описва тази непоносима атмосфера, той критикува политическия режим. Но това е рикошет. Атаката не е открита, а скрита.  Той не се заема с политика. Сименон се интересува от обикновените хора и показва въздействието върху тях. Така че той е неин критик, но не пряк. Не е политик и няма да цитира Сталин и конкретни хора. Силата му е в това да влезе в кожата на героите си и да се идентифицира с тях."

Тези герои не са реални. Те просто въплъщават атмосферата, която е водеща в романите на Сименон. Това е и неговата отправна точка:

"Това наистина е основната дума при Сименон - той е автор на атмосферата и то много ефикасно. Той не прави дълги описания - те винаги са в няколко думи и атмосферата веднага се усеща."

Като още един пример той посочва неговия роман "Влакът" - история за бурна любов във влака между мъж и жена по време на нацистката окупация, когато германците настъпват към Франция и Белгия, а местното население се изтегля. Жената се оказва от Съпротивата.  Накрая той е хванат от нацистите и отрича да я познава, защото е семеен и се опитва да запази семейството си. Мъжете в неговите романи определено не са герои.

Сименон умира на 4-ти септември 1989 година - два месеца преди падането на  Берлинската стена. Дали е предусетил атмосферата, която я предшества? Не, защото е спрял да пише още през 70-те години. И е бил доста възрастен - на 86.

Цялото интервю на Ангелина Пискова с Лоран Дьомулен чуйте в звуковия файл.