Михаил Крутихин: Войната в Близкия изток няма да повлияе на войната в Украйна

На сайта на Кремъл президентът Владимир Путин изказа дълбоки съболезнования във връзка с "циничното" убийство на върховния лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей. Министерството на външните работи пък публикува изявление, в което акцентира върху това, че "атаките отново се извършват под прикритието на възобновен преговорен процес". "Отново", защото така е било и във Венецуела, когато президентът беше отвлечен след преговори с американците. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на свой ред, че Русия трябва да минимизира последиците за собствената си икономика от глобалните сътресения и да извлече ползи там, където е възможно, колкото и цинично да звучи това. Ще донесе ли войната в Близкия изток допълнителни приходи на Русия заради поскъпването на петрола, за да може тя да продължава войната си в Украйна?

Иранистът и бивш кореспондент на ТАСС в Техеран Михаил Крутихин коментира това пред БНР.

Как бихте определили реакцията на официална Москва на американско-израелското нападение срещу Иран?

"Изразиха дълбока загриженост. Както обикновено. Сътрудничество при отразяването на ударите няма и не може да има. Има споразумение за стратегическо сътрудничество и там е написано, че ако някой нападне една от страните, другата страна няма да помага на агресора. Точка. Никой обаче не възнамерява да помага и на жертвата на агресията.  

Москва стои настрана. В Иран добре разбират това, защото виждат как Москва изоставя партньорите си, като Сирия например. Сирия беше напълно изоставена и руснаците капитулираха пред новата власт там. Същото е и в Иран. Никой нищо не възнамерява да прави. В Иран помнят, че Русия обеща да им достави съвременни средства за противовъздушна отбрана. Оказа се, че тези средства са напълно неефективни. И вместо да изпратят цяла партида изтребители СУ-35, както обещаха, руснаците изпратиха няколко учебно-тренировъчни самолета.  

Иранците помагат на Русия във войната ѝ срещу Украйна. Отначало доставяха дронове, а след като започнаха да ги сглобяват в Русия - и части за тях. Започнаха да доставят и боеприпаси с кораби през Каспийско море. Налице е такова сътрудничество, но то не може да бъде наречено стратегическо".  

Ще повлияе ли новата война в Близкия изток на продължаващата пета година война в Украйна?

"Мисля, че не. Не би трябвало. В пресата се появиха спекулации, че американците вече няма да могат да продават на европейците количествата боеприпаси, които ще позволят на Украйна да продължава войната. Това са неубедителни аргументи, защото изглежда, че американците са натрупали достатъчно боеприпаси. Така че няма основания за безпокойство. Затова мисля, че Украйна ще си остане в същото положение, в което се намира в момента, и че всичко ще продължава така, както досега".  

Споделяте ли мнението, че Русия ще спечели от войната в Близкия изток заради поскъпването на петрола? Вчера говорителят на Кремъл Дмитрий Песков констатира увеличаване на търсенето на руски енергийни носители заради ситуацията около Иран.

"Мисля, че да, но в краткосрочен план. Видяхме, че цените на петрола се увеличиха, но не толкова, колкото някои прогнозираха. Твърдеше се, че ако бъде затворен Ормузкият проток, през който преминават над 20% от световната търговия с петрол и 20% от търговията с втечнен газ, цените ще скочат едва ли не до 300 долара за барел.  

Не стана така обаче. Пазарът се приспособи и цените се установиха в разумни граници. Отчетени бяха геополитическите рискове. Хората, които рискуват милиарди, когато спекулират с петролните фючърси са си дали сметка, че тази операция не може да продължава вечно. Какво следва, ако тя продължи месец или даже два? Ще пострадат петролни съоръжения и движението на танкери в този регион. Колко време ще е необходимо на арабските страни, за да възстановят предишното положение? Няколко месеца.  

Китай наложи забрана върху износа на бензин и дизелово гориво и започна на използва стратегическите си запаси. Тези запаси са достатъчни за няколко месеца.  

Руският петрол поскъпна, но отстъпката, която се отчита от цената на сорта Брент е над 30 долара. Ако сортът Брент се продава по 78-79 долара за барел и извадим 30 долара, излиза, че Русия не печели чак толкова много. В бюджета е заложена цена от 59 долара за барел, но реалната цена е по-ниска. А себестойността на добива в Русия все повече се увеличава. Вероятно през март приходите от продажбата на петрол ще се увеличат заради събитията в Близкия изток, а по-нататък на пазара ще се появи много нов петрол с ниска себестойност от Съединените щати. Поскъпването на петрола е стимул за американските нефтодобивни предприятия да получат банкови кредити за разработването на нови находища. Мисля, че в средносрочна перспектива Русия само ще губи".  

На фона на поскъпването на природния газ на европейските борси руският президент Владимир Путин сподели, както се изрази самият той, "мисли на глас" дали не е по-изгодно за Русия да прекрати газовите доставки за Европа още сега, а не когато така или иначе влезе в сила европейският план за забрана на вноса на руско синьо гориво. В същото време в Европа се чуха мнения, че може би трябва планът да бъде преразгледан.

"А какъв е смисълът? Първо, Русия не изнася втечнен природен газ. Изнасят го международни консорциуми, които не плащат нищо на Русия. Това са "Ямал Ес Пе Ге" и "Арктик Ес Пе Ге 2". Т.е. те не финансират руския военен бюджет. Газът принадлежи на китайците, японците, французите и част от него - на руската частна компания "Новатек". Т.е Путин не може да заповяда на френската компания "Тотал Енержи" да не продава газа си в Европа. 

Второ, колко бюрократични препятствия трябва да бъдат преодолени, за да се откаже Европейският съюз от плана си за спиране на руските газови доставки? Спомнете си колко трудно беше приет планът, а сега трябва да бъде отхвърлен. Няма да има консенсус по въпроса. Това са празни приказки, които на практика не могат да доведат до нищо".

Интервюто на  Ангел Григоров с Михаил Крутихин в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.