Азаде Замирирад: Иран е далече от създаване на ядрена бомба

"Идва помощ" - това написа Доналд Тръмп в своята социална мрежа след кървавото потушаване на протестите в Иран в началото на годината. Тогава помощта така и не дойде. Вместо това Съединените щати започнаха да струпват огромна военна мощ в района на Персийския залив, докато едновременно с това преговаряха за нова ядрена сделка с Техеран. Преговорите - оказали се безплодни и безсмислени - вдъхновиха обаче нови протести в Иран, макар и несравнимо по-скромни в сравнение с вълната през декември и януари. Сякаш духът на недоволството окончателно е излязъл от бутилката. А от речта на президента Тръмп за състоянието на съюза се разбра, че може и да предпочита дипломатическо решение, но така или иначе няма да позволи аятоласите да се сдобият с ядрена бомба. Именно ядрената бомба се превърна в основен аргумент на Тръмп да започне заедно с Израел война срещу Иран.

"Не вярвам, че Техеран е на крачка от бомбата", казва Азаде Замирирад, ръководителка на изследователската програма за Иран в института за политически анализи в Берлин.

"В основата са онези 440 килограма обогатен уран, който притежава Техеран, и който не беше унищожен по време на 12-дневната война миналото лято. Освен това знаем почти със сигурност, че режимът разполага с центрофуги за обогатяване на нови количества. Това обаче не означава, че иранците имат всичко необходимо за бомбата - трябват им изтребители, способни да носят ядрени оръжия, и още редица други технически средства.

Всъщност, тези детайли са истинският проблем, който 12-дневната война не разреши. Оттогава, от миналия юни, иранците укрепват ядрените си съоръжения, инфраструктурата и изобщо цялостната защита в Натанз, Исфахан и Фордо.

Идеята на злополучната ядрена сделка от 2015 година беше да се ограничи обогатяването на уран и чрез международни инспекции да се гарантира наблюдението на иранската ядрена програма. Но Тръмп извади Съединените щати от това споразумение, което беше постигнал Барак Обама. Сега нито има международен контрол, нито техническо ограничение на процеса. В същото време 12-дневната война нанесе сериозни щети на иранските съоръжения и ако режимът можеше да продължи да обогатява уран все някак щяхме да разберем. Затова мисля, че Техеран е далече от бомбата".

Доналд Тръмп даде няколко и разнопосочни обяснения, защо започна тази война, но първото беше свързано с отмъщение за смазания протест в Иран и с необходимостта от смяна на режима. За него вероятно военните удари са панацея и смяташе, че като бомбардира Техеран и убие върховния лидер Хаменей режимът на аятоласите ще падне. Желаеха ли несъгласните с режима иранци военната намеса да проправи пътя към политически обрат?

"Имаше много такива призиви, но основно от иранската опозиция зад граница, и по-специално - от привърженици на монархията, на сваления през 1979 година шах и неговия син Реза Пахлави. Лично аз не мисля, че военна операция ще доведе до демократизиране на Иран. Опозицията в страната - доколкото я има - също е по-скоро скептична. По време на протестите 2022 година, след смъртта на Махса Амини, малкото граждански обединения и активисти се обявиха срещу военна интервенция, например носителката на Нобелова награда за мир Наргис Мохамади. Засега те продължават да са на същото мнение.

Това, от което вътрешната опозиция има нужда, е от една страна подкрепа за продължаваща съпротива, а от друга - вътрешен разговор за целите на противниците на режима. Какво искат да постигнат, трябва ли да създадат партии, трябва ли да се проведе референдум за формата на държавна власт? Но в условията на Ислямска република това не е лесна задача".

А как отвън може да бъде подпомогната опозицията?

"Иранската опозиция има нужда от подкрепа за "дигитална съпротива", както я наричам, и тук помощта може да дойде от международната общност. Голяма част от организационната работа на иранската опозиция протича онлайн, но с все по-големи затруднения, защото режимът ограничава интернет. Много активисти използват VPN-мрежи, така че може да им се помогне с предоставянето на такъв независим от цензурата достъп до интернет. В Иран не можеш просто да си свалиш на телефона приложение, от което да черпиш независима информация - приложенията или са блокирани от режима, или са платени, а заради западните санкции иранците не притежават кредитни карти".

В Иран се редуваха няколко пъти вече протести, последвани от брутално потушаване. Погрешно ли е усещането отвън, че се разширява социалната база на недоволството?

"Хората, които излязоха по улиците през декември и януари са общо взето същите, които протистираха през 2022 година след убийството на Махса Амини. Но тази протестна коалиция се разширява и обхваща все повече прослойки в иранското общество. Вече не протестират само студентите, а и учениците например. Вече не протестират отделно социално слабите и средната класа, а всички заедно. Освен това в опозиционното течение се включват и различните етнически общности.

За мен протестите обхващат все повече обществени групи и не мога да си представя, че режимът, който сега вече е отслабен заради военните удари, ще успее да смаже желанието за промяна".

Виждате ли лидер, който да поведе опозицията?

"В Ислямската република е трудно да организираш опозиция. Активистите обсъждат този въпрос, но какво ще се случи, ако този опозиционен лидер бъде убит и опозицията бъде буквално обезглавена? Това е напълно реалистично в Иран. Затова повечето смятат, че именно децентрализираният протест е неговата сила. Извън пределите на Иран е различно. В една демократична държава може да се мисли за организирана опозиция, но към този момент няма такава обединяваща фигура".

А виждате ли идея, около която да се обединят протестиращите?

"Такава обединяваща идея се роди от протестите през 2022 година: "Жена, живот, свобода". Зад това се обединиха онези иранци, които например не искат да живеят в общество, което потиска и подчинява жените. Това е шиитското разбиране за ролята на жената, което не се споделя от всички в Иран. "Жена, живот, свобода" обедини отделните етнически групи в Иран - това не се беше случвало преди. Но този лайтмотив не може да бъде вечен и да доведе до демократизацията на Иран.

Има още едно важно искане на протестиращите, което набира сила - провеждането на референдум за формата на държавно управление. Тази идея се обсъжда както от опозицията в Иран, така и сред прогонените в чужбина. Интересното е, че иранците зад граница не искат да са водещи в този процес, не искат да изготвят например конституция, която да предложат на бъдещия Иран. Там живеят 90 милиона души и имат право да изберат в каква държава искат да живеят.

Освен това в средите на опозицията вече се обсъжда амнистия за онези представители на режима, които не са пряко свързани с издевателствата над народа и убийствата. Това е възможен начин да бъдат привлечени например членове от втория ешелон на революционната гвардия, защото сред тях със сигурност има и такива, които са разколебани и не искат повече да убиват невинни хора. Но за да свалят оръжията трябва да им се предложи алтернатива".

Интервюто на Весела Владкова с Азаде Замирирад в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.