Поетични рецитали събрат творци в навечерието на празници

В навечерието на големи празници Съюзът на независимите български писатели организира поетични рецитали. Творците се събират в салона на Читалище „Славянска беседа“ в София, където имат възможността на рецитират свои авторски произведения. Поетични вечери се организират за Нова година, 24 май, 1 април или Деня на поезията. Последната сбирка на поетите беше вдъхновена от Деня на любовта и виното – 14 февруари. Тя се проведе в началото на седмицата. Виктория Тодорова разказва: 

С пожелания за здраве и творческо дълголетие започна поетичната вечер посветена на виното и любовта. Рециталът на авторски стихотворения е традиционна творческа изява на членовете на Съюза на независимите български писатели. Тя има за цел да даде поле за изява на творците. Първото стихотворение, с което започна рецитала е на покойният поет, политик - бивш председател на Седмото велико народно събрание и почетен член на Съюза на независимите писатели Йосиф Петров. 

„Той беше винаги елегантен с костюм, с папийонка, винаги целуваше ръка на дамите, винаги говореше в стих. Този човек е пътеводна светлина за всеки, който го познаваше отблизо, както аз имах честта да бъда с него, особено в последните му години от живота му“, спомня си Янита от Съюза на независимите български писатели. 

„Той казваше, че него хората не го познават като сериозен поет, а като човек, който пише смешки и несериозни стихове. А ние с неговата дъщеря Звезда, му казвахме: „Хората, важното е да те спират и да те харесват заради това, което пишеш, а не защото ти мислиш, че пишеш несериозни неща. И той затова в края на дните си искаше да направим една стихосбирка със социално-гражданска поезия, която ние тук сме представяли и се надяваме и за в бъдеще да намерим повод да го направим.“ 

Янита изпълни стихотворението „Майско утро“ от стихосбирката „Декамеронки като бонбонки“. Според нея това е най-емблематичната стихосбирка на Йосиф Петров, защото в сатира той осмива не само себе си, но и обществото като цяло.  

Специален гост на рецитала беше генерал Стефан Стефанов, който активно работи за духовното развитие на Съюза на независимите български писатели. Поетът Кирил Божинов представи генералът с думите:  

„Генерал Стефанов е бригаден генерал и е председател на Столичния съвет на запасните офицери и сержанти от запаса и резерва. Той е един рупор на нашето талантливо художествено творчество.“ 

След като представи генерал Стефанов, Кирил Божинов изпълни стихотворението „Врабчета“. 

‚Две врабчета сговорчиви 

Върху дъхавия клон 

На разцъфналата слива 

Правеха си мил поклон. 

 

Но видя поклона трето  

И се хвърли между тях  

И от клона над полето 

Се посипа звезден прах.  

 

Екна птиче олелия 

Разхвърчаха се пера 

За какво се двете бият 

Само третото разбра. 

 

Сви се то на клон далечен 

И от жал затресе рамо 

По цвета сълза потече 

Биха се за песента му!“ 

 

Рециталът продължи с изпълнението на стихотворенията „Грях с вкус на вино“ и „По стъпките“ 

„Любовта дойде без разрешение 

като нощен грях облечен в тишина 

Очите ти олтари без спасение,  

а устните ти – причастие с вина.  

Отпих от теб червено, тежко вино, 

отлежало в страст и в обещание 

и всяка глътка ставаше причина 

да вярвам повече в поредните желания. 

Грехът не беше допирът ми смел, 

а в истината, че не се отрекох  

от нежност и истинска любов, 

а останах да трептя - като свещ  

от полъха на вятър, който ме докосва леко.  

И питах се: „Любов ли е това?  

Или просто път към себе си през болка и наслада,  

но виното мълчи и аз разбрах –  

грехът е името на всяка жива правда. 

И ако търся прошка за това 

тя е тук в чаша вино, 

изпита със желание до край, 

защото най-свещеният ни грях 

е да обичаме.  

Тогава любовта превръща се в Рай, 

а ние един в друг се вричаме. 

 

Поетичната вечер „Любовта и виното“ завърши с музикални изпълнения и чаша вино.