Г-7 ще обсъди координирано от МАЕ освобождаване на петролни запаси

Министрите на финансите на страните от Г-7 ще обсъдят днес координирано освобождаване на петролни запаси, организирано от Международната агенция по енергетика, съобщи "Файненшъл Таймс".

Три страни от Г-7, включително САЩ, досега са изразили подкрепа за идеята, посочи финансовото издание, позовавайки се на неназовани източници, като добави, че министрите и изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол ще проведат телефонен разговор, за да обсъдят въздействието на войната с Иран.

Срещата идва на фона на скока на цените на петрола с над 25% по-рано в понеделник, доближавайки 120 долара за барел - най-високите нива от първата половина на 2022 г., тъй като някои големи производители в Близкия изток намалиха производството и доставките, а разрастващата се война между САЩ и Израел с Иран засили опасенията от продължителни прекъсвания на корабоплаването в региона и по-специално през Ормузкия проток.

Новината помогна за известно ограничаване на днешния първоначален силен ценови ръст, като към 10.00 часа българско време фючърсите на петрол Брент поскъпват с близо 15% към 100,60 долара за барел, а тези на американския лек суров петрол WTI - с 11,4% към 101,25 долара за барел.

32-те страни членове на МАЕ държат стратегически резерви като част от колективна система за извънредни ситуации, предназначена за кризи с цените на петрола. Един от източниците на "Файненшъл таймс" заяви, че някои американски служители смятат, че би било съвместното освобождаване в диапазона от 300 до 400 милиона барела, което се равнява на 25% до 30% от общия резерв в размер на 1,2 млрд. барела.

От създаването на организацията е имало пет колективни освобождавания на част от петролните резерви от държави-членки на МАЕ. Последните две бяха през 2022 г., за да се противодейства на скока на цените на петрола след руската инвазия в Украйна през първите месеци на войната.

През миналата седмица МАЕ проведе извънредна среща, за да обмисли варианти за справяне с възникваща криза с доставките на петрол. В документ, подготвен за срещата, се казва, че МАЕ е "готова да действа в подкрепа на стабилността на петролните пазари". В поверителния документ се отбелязва, че страните от МАЕ държат над 1,24 милиарда барела публични запаси, в допълнение към още около 600 милиона барела индустриални запаси, които биха могли да осигурят допълнително предлагане на пазара, ако е необходимо.

Тези запаси биха могли да покрият близо един месец от общото търсене на петрол в страните от МАЕ и над 140 дни нетен внос, се казва в документа. САЩ и Япония представляват около 700 милиона барела от общо 1,24 милиарда барела.

Китай, който не е пълноправен член на МАЕ, също разполага с огромни петролни резерви, които е натрупал през последните 12 месеца. Анализаторите изчисляват, че Пекин разполага с между 1,1 и 1,4 милиарда барела петрол, които потенциално биха покрили до около 140 дни вътрешно търсене на внос на петрол.

Днешната среща на Г-7 се провежда в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп е изправен пред натиск да спре стръмното покачване на цената на суровия петрол от началото на войната. Средната цена на бензина в САЩ се повиши до 3,45 долара за галон до неделя, от 2,98 долара за галон преди седмица, и е обречена да продължи да се повишава, освен ако Тръмп не успее да обърне тенденцията.

В социалната си мрежа американският президент Доналд Тръмп отхвърли притесненията като написа, че "краткосрочният скок на цените на петрола, който ще падне бързо, когато унищожим ядрената заплаха от Иран, е много малка цена за САЩ и света за сигурност и мир. Само глупаци мислят друго!".

Увеличението на цените на петрола през последната седмица предизвика глобални последици, заплашвайки с глобален инфлационен скок, който може да нанесе трайни щети на икономическия растеж в целия свят.

Китай, Индия, Южна Корея, Япония, Германия, Италия и Испания са сред най-големите вносители на суров петрол, което ги прави силно изложени на ценови шокове.

Междувременно Бахрейн съобщи, че Иран е поразил негова петролна рафинерия. Израелската армия е нанесла удари по цели в централната част на Иран, включително вътрешни командни центрове за сигурност и площадки за изстрелване на ракети. Това са първите удари на Израел след като Техеран посочи Моджтаба Хаменей за върховен лидер на Ислямската република.