Доц. Аврамов: При някои храни надценките достигат до 60–70%

Два месеца след въвеждането на еврото у нас вече се забелязват определени тенденции при цените на основни стоки. Това коментира икономистът доц. Йосиф Аврамов за БНР.

КНСБ отчита поскъпване на малката потребителска кошница

По думите му при някои групи хранителни продукти надценките между цените на едро и тези на дребно достигат значителни нива.

"В големите търговски вериги доста често цените са по-високи от тези в малките квартални магазини. Това се вижда и в много селски магазини, където на едно място се продават както хранителни стоки, така и стоки за дома", посочи Аврамов.

Според него при някои пакетирани продукти разликата между цената на едро и тази за крайния потребител е особено голяма.

"При пакетирания зрял фасул и ориза надценката достига около 60%. Това показва много голяма разлика между цената на стоковите борси и тържищата и тази в магазините", каза икономистът.

Значителни разлики се наблюдават и при част от пресните продукти. По думите му при зеленчуци като домати и краставици надценката достига около 50%.

Особено осезаема за потребителите остава цената на хляба. Аврамов припомни, че още през миналото лято в парламентарната комисия по бюджет и финанси е била представена информация от Съюза на хлебопроизводителите, според която надценките в сектора са между 50 и 70 процента.

"Оттогава обаче няма реални действия, въпреки че има три контролни органа – НАП, Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията. Последната прави секторни анализи, но такъв за хлебопроизводството не е правен", отбеляза той.

Икономистът даде и пример с цените на закуските в различни части на страната.

"Не е нормално в някои населени места банички, кифли или милинки да струват под 1 евро, а в София цената им да достига близо 2 евро", коментира Аврамов.

Според него една от причините за разликите в цените е поведението на големите търговски вериги.

"В отделните вериги цените на много стоки почти не се различават, което създава усещане за своеобразно координиране на ценовата политика", каза той.

В същото време малките магазини се стремят да задържат по-ниски цени, за да запазят клиентите си на фона на намаляващата покупателна способност.

Аврамов отбеляза още, че през тази година увеличението на заплатите в бюджетната сфера е около 5 процента – по-малко от първоначално предвиденото.

По думите му политическата нестабилност и възможността за нови парламентарни избори също могат да окажат влияние върху икономическата среда и бюджетната политика през следващите месеци.

Ще чуете още - как реагира пазарът? Какво показват цените? Какво означава всъщност да смениш валута, само знакът върху банкнотата ли се променя, или и усещането за стойност?

Разказваме за историята на монетните системи по българските земи. За валутните съюзи и кризите. За стабилизацията и хиперинфлацията. За това как доверието в парите се печели и как се губи.

Доц. Йосиф Аврамов е доктор по икономика, университетски преподавател, изследовател на финансовите и монетарните процеси, човек, който умее да съчетава икономическата логика с историческата перспектива.

Той проследява пътя на монетните системи по нашите земи от тракийските емисии и римските реформи, през средновековните български владетели, Латинския паричен съюз, валутните обвързвания на лева, валутния борд, до днешното евро.

Доц. Йосиф Аврамов: Влизаме в клуба на богатите, но ще продължим да бъдем най-бедните

Още в интервюто на Станислава Пирчева с доц. Йосиф Аврамов в "Нощен Хоризонт".