Войната в Иран: изпитание за международния дневен ред

Събитията в Близкия изток поставиха под сериозно изпитание международния дневен ред. Войната на Съединените щати и Израел срещу Иран и хаотичните удари на Иран към страни от Персийския залив се оказаха непосредствена заплаха не само за страните от региона, но и увеличиха страховете сред редица други държави.   

Стотици хиляди чужденци станаха заложници на военния конфликт и голяма част остават все още блокирани в Азия заради нарушени полети. Европейският съюз тепърва трябва да взима важни решения за взаимна отбрана. Колко дълга може да се окаже войната в Иран, може ли да бъде разклатен режимът в Техеран? Това е темата на рубриката "Евранет +".

Седмица светът живее с пламъците в Близкия изток и с все по-силната заплаха войната да се превърне в глобална. Събитията се оказаха дипломатическо изпитание за Европа, която трябва да бъде готова за последиците от войната, и за страните в региона, за които все повече нарастват опасенията конфликтът да се разрасне.  

За ЕС от критично значение е осигуряването на ядрена безопасност и предотвратяването на всякакви действия, които биха могли допълнително да ескалират напрежението. Стабилността в Близкия изток е от критично значение, като единственото възможно и трайно решение на конфликта остава дипломатическото, подчерта председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.  

ЕС свиква извънредни срещи, извънредни съвети на външните министри на страните членки, а войната в Близкия изток бързо се разширява. Стратегията на Техеран е да посее хаос и да подпали региона. Като безразборно атакува съседите си, режимът представя силни аргументи за собствената си гибел, предупреди върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас, докато европейски лидери внимателно изготвяха предпазливи изявления, призоваващи за "деескалация", за "спазване на международното право", но и осъдиха неоправданите и безразборни удари срещу страните от региона.  

За ЕС краят на аятолах Али Хаменей трябва да означава край на ерата на диктаторите в Иран, но за съюзника на Иран, Русия, е "цинично убийство“, което нарушава нормите на човешкия морал.  

Операцията "Епична ярост" няма да се превърне във "вечна война", твърдят от Пентагона, но Иран вече обяви, че се готви да води "интензивна" война в следващите шест месеца. Президентът на Иран Мeсуд Пезешкиан напълно отхвърли искането на САЩ за безусловна капитулация и я определи като "мечта, която трябва да отнесат в гроба си".  

Американско-израелската война срещу Иран няма времева рамка, но администрацията на Тръмп оповести първоначално, че целта е да бъдат унищожени ракетите, военният флот и другата инфраструктура за сигурност на Техеран. За американския президент друга основна цел е осуетяване на възможността на най-големия спонсор на тероризма в света да се сдобие с ядрено оръжие.  

Американският президент Доналд Тръмп отправи призив към всички ирански патриоти, които жадуват за свобода, да използват момента.

"Бъдете твърди, здрави и героични и отвоювайте свободата си. Америка е с вас!", обеща Тръмп.  

Множеството атаки на Иран, включително срещу британската военновъздушна база в Кипър, удари по саудитски съоръжения за добив на нефт, удари и срещу други съседи, срещу цивилна инфраструктура бяха определени като безотговорни действията на Иран.  

Европейските съюзници "напълно подкрепят" действията на САЩ срещу Иран, но сили на НАТО няма да участват във войната – категоричен е генералният секретар на Алианса Марк Рюте.

Британският премиер Киър Стармър, от своя страна, заяви, че Обединеното кралство ще позволи на САЩ да предприемат отбранителни действия срещу Иран от британски военни бази.  

Френският президент Еманюел Макрон реагира с призив за спешно свикване на Съвета за сигурност на ООН и предупреди, че конфликтът "носи сериозни последици" за международния мир, а канцлерът на Германия Фридрих Мерц призова САЩ, Израел, страните от региона и Европа да изработят план за бъдещето на Иран след войната.  

От друга страна, испанският премиер Педро Санчес осъди и публично отхвърли едностранните военни действия на САЩ и Израел и остро осъди ударите срещу Иран.  

Въпреки острата реакция Испания заедно с Италия и Нидерландия се присъединиха към военноморското разполагане в Кипър. Франция, Италия и Гърция също изпратиха сили в помощ на Кипър. А у нас: по никакъв начин българска територия не се използва, дори като логистична операция, за подпомагане на операцията на САЩ в Иран, е категоричната позиция на българските власти. Използването на самолетите на летището в София е базирано на нотите, които са изпратени от правителството на САЩ, съгласно закона за преминаване през и пребиваване на територията на страната. В тези ноти ясно е описано точно за какво идват, колко време ще стоят и какви задачи изпълняват – подчертава от военното министерство.  

Въпросът дали "вече има отворен път към различен Иран" остава без отговор, докато кризата се разпространява в страните от Персийския залив.  

Европа ще бъде обединена по темата за собствената си отбрана и не може по никакъв начин да бъде на страната на Иран, изтъкна в интервю за рубриката "Евранет +" журналистът Момчил Инджов – кореспондент на "Club Z" в Брюксел.  

В рубриката:
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас
Президентът на САЩ Доналд Тръмп
Президентът на Иран Мeсуд Пезешкиан
Германският канцлер Фридрих Мерц
Испанският премиер Педро Санчес
Интервю с журналиста Момчил Инджов – кореспондент на Club Z в Брюксел  

Подробности, както и цялото интервю за рубриката „Евранет +“ може да намерите тук:  Войната в Иран: тежко изпитание за международния дневен ред - Евранет Плюс