Знаем за "История славянобългарска" заради Софроний Врачански

Във Враца 11 март е свързан с различни прояви в почит на св. Софроний, епископ Врачански.

Светецът - будител се приема за небесен покровител на града и епархията. Паметта му ще бъде отбелязана с архиерейско богослужение в старинния Възнесенски храм, който носи и неговото име.

От 11 часа, пред паметника му, дело на бележития скулптор Крум Дамянов, ще се проведе общоградско тържество.

"Да откриеш Софроний" е заглавието на книгата на историка и режисьор Искрен Красимиров, който преди време направи и филма "Грешникът - светец", посветен на будителя.

Красимиров е категоричен, че бележитият възрожденец Врачански незаслужено остава в сянката на Паисий Хилендарски. Пред БНР той припомни, че знаем за "История Славянобългарска" именно заради преписа на Врачански:

"Оригиналът дълго време е изгубен. 3 години след написването ѝ Паисий намира преписвач в лицето на младия тогава поп Стойко Владиславов, който преписва историята в Котленския храм "Свети Петър и Павел". По-късно, той си прави втори личен препис, който до края на живота остава в него. Софроний е разбрал силата на Паисиевата творба, но надскача в пъти будителството на Паисий. Става първият наш духовен лидер, водач на поробената нация. Той пише писма до руския императорски двор. Той начертава маршрута, по който освободителните войски, 80 години по-късно, под ръководството на генерал Обручев, ще тръгнат да освобождават България.

Софроний е невероятна личност и наистина, на днешния ден, в който почитаме паметта на Свети Софроний, е хубаво да осъзнаем пълните размери на неговата личност, ренесансова, просвещенска личност от мащаб, който в България по онова време е нечуван.

Моето любимо изречение от Софроний е откогато той, в качеството си вече на архиерей, се обръща към своите пасоми и казва:

"Имате да занесете по горите и по манастирите толкова пари и имане, а не искате да ги дадете за учение мудро и философско на вашите деца". Както каза и професор Пламен Митев: "Няма друг български архиерей да се обърне по този начин към своите пасоми, с такива критически думи, наистина с болка изказани, да радее за образованието, за учението, за науката като гаранция за бъдещото освобождение на България"

Много се радвам, че именно тук във Враца той е пазен, почитан, ценен. Може би дори по-ценен, отколкото в неговото родно място - Котел или във Видин, където също прекарва много време, или в Букурещ...".