Бъбречните заболявания – тихата епидемия: всеки осми българин е засегнат

Проф. Боряна Делийска е гост в "Нощен Хоризонт" в Световния ден за профилактика на бъбречните болести - 12 март.

Проф. Делийска е специалист по вътрешни болести и нефролог, има над 35 години медицински опит. Извършва диагностика и лечение на пациенти с различни видове остри и хронични заболявания на бъбреците и пикочните пътища.

Световният ден на бъбреците се отбелязва всеки втори четвъртък на март. Специалистите напомнят колко важна е профилактиката на бъбречните заболявания. Денят е създаден преди около две десетилетия с цел да насочи общественото внимание към нарастващата честота на тези заболявания и необходимостта от ранна диагностика.

"Много се радвам, че в първите минути на нашия празник мога да честитя на всички мои колеги нефролози и да им пожелая да продължим да се борим заедно, за да постигнем максимално благополучие и здраве на бъбреците на хората", каза проф. Делийска.

Тазгодишното мото на инициативата поставя акцент върху осигуряването на бъбречно здраве за всички. Според специалистите все по-голямо значение имат и факторите на околната среда.

"Темата тази година е свързана и със замърсяването - на въздуха, с климатичните промени, дори с микропластмасовите частици. Всички тези неща могат да увреждат бъбрека", посочи проф. Делийска.

Тя даде и любопитен пример от научна публикация, посветена на въглеродния отпечатък на големите медицински форуми.

"На европейските нефрологични конгреси се събират по 10-15 хиляди души. Повечето пътуват със самолети и това също води до замърсяване на въздуха. Оказва се, че дори подобни фактори могат да имат отражение върху здравето на бъбреците", обясни тя.

Проблемът с бъбречните заболявания се задълбочава в световен мащаб. Според данни на Световната здравна организация хроничните бъбречни заболявания вече се разглеждат като едни от най-значимите социално значими болести.

"Смята се, че до около 10 години хроничните бъбречни заболявания ще застанат на пето място сред причините за смъртност в света", подчерта проф. Делийска.

В България също се наблюдава висока честота на бъбречни заболявания. По приблизителни данни всеки осми човек е засегнат, но много от случаите остават неоткрити.

"Ние виждаме само върха на айсберга – хората, които са стигнали до лекар. Огромна част от пациентите изобщо не знаят, че имат бъбречно заболяване", каза специалистът.

Основната причина е, че бъбречните заболявания често протичат без симптоми.

"Бъбрекът не боли. Болка има при камък в бъбреците или при възпаление, когато има температура и оплаквания. В повечето случаи обаче бъбрекът страда тихо и заболяването се открива едва в по-напреднал стадий", обясни проф. Делийска.

Според нея съвременната медицина все по-често разглежда заболяванията на различните органи като взаимно свързани.

"Вече говорим за холистичен подход – не се разглежда само сърцето или само панкреасът. Съществуват синдроми като кардиоренален и кардиоренално-метаболитен, при които винаги участва и бъбрекът", допълни тя.

Специалистите препоръчват редовни профилактични изследвания, особено за хора с високо кръвно налягане, диабет или фамилна обремененост, тъй като ранното откриване на заболяванията значително подобрява възможностите за лечение.

Проф. Боряна Делийска многократно е специализирала в университетски клиники в Германия - Мюнхен, Йена, Ерланген, където е изнасяла и лекции.

Има над 150 публикации в български и международни водещи списания, има монографии и участия в учебници. Била е 8 г. национален консултант по нефрология. Член е на Българското нефрологично дружество, на Европейската бъбречна асоциация, на Европейската асоциация по диализа и трансплантация, на Интернационалното дружество по нефрология. Автор на Член на редакционни колегии на списания.

Проф. Делийска има публикувани три книги, свързани с нейните пътешествия, освен това рисува - акварел и прави изложби, които винаги са благотворителни.

Още в интервюто на Пламена Бачийска с проф. Боряна Делийска в "Нощен Хоризонт".