Автор:
Ирена Гъделева
Интервю
Интервю с Мария Габриела Мариани
четвъртък 12 март 2026 17:17
четвъртък, 12 март 2026, 17:17
СНИМКА: Da Vinci Classics
Размер на шрифта
Мария Габриела Мариани е неаполитанска
изпълнителка, която прие поканата сама да представи новия си солов албум пред широката аудитория на БНР и предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт".
„Щастлива съм да представя този албум, който записах
за Da Vinci Classics в Осака. Предишните ми компактдискове често бяха тематични:
вариации, мит и спомен, видения и т.н. Те включваха и мои собствени композиции,
а понякога дори и мои истории. Този последен албум, „Шуман: Етика, естетика.
Чувството“, е изцяло посветен на Роберт Шуман - композитор, с когото се чувствам
особено близка и който изигра водеща роля в моето музикално развитие.
Трите произведения представят три различни аспекта от поетиката на Шуман: опус 16, който е замислен като фантазия, е най-драматичен. В него се редуват моменти на изключителна сладост с други с голяма интензивност. „Крайслериана“ черпи вдъхновение от фигурата на капелмайстора Крайслер - ексцентричен персонаж, създаден от Хофман. Лудостта, особено в епохата на романтизма, също се смята за източник на вдъхновение. Моето намерение беше да изпълня тази композиция, като подсиля нейното видимо спокойствие, за да избегна излишествата от емоции и да дам възможност на публиката да оцени нейната хармонична дълбочина и разнообразието от звуци и картини, както и нейния импулс с богати на патос акценти.
„Виенски карнавал“, оп. 26, е брилянтно произведение с виртуозни импулси и виенска атмосфера. За мен творбата представя и меланхолични нюанси: този Шуманов карнавал е много различен от другия, който е най-популярен: но вместо да описва отделните маски, както в опус 9, Шуман предпочита да представи здрача на един свят, този на виенските валсове. Сценографията на Карнавал, опус 26, е като соната в пет части: алегро, тъжна, остроумна, мелодична и виртуозна.
Трите романса, оп. 28, са хронологично последните композиции в този албум. Особено съм привързана към тези пиеси, които изглеждат като музикални истории и представят различни моменти в хипотетична повествователна колекция. От трите романса, вторият (кантабиле), е най-популярен. Тази композиция ми е много скъпа, защото рядко се изпълнява и е прекрасно да откривам аспекти, които я правят интересна; това е част от изследванията на музиканта.
Мисля, че музиката е мощен език, който ми дава способността да общувам и да се изразявам. Смятам се за късметлийка и поради тази причина трябва да бъда все по-взискателна към себе си и да проявявам все повече уважение към публиката като интерпретатор. Когато бях младо момиче, обичах да свиря и да импровизирам. След това, през 2007 г., започнах да пиша: писала съм романи, разкази и музикални композиции; една от тях - „Олограма“, тема със 17 вариации и финал, завършва с вариация, която всъщност е импровизация. Много от моите литературни произведения са свързани с музикалните ми пиеси. Щастлива съм, че публикувах почти всичко, което съм написала: книги и партитури, и че записах почти всичките си композиции, както и тези на класическите композитори. Спечелих национални и международни награди и това ми позволи да стана известна на публиката и критиците. Тази работа изисква пълна отдаденост, но не ме тежи, защото обичам изследователската пработа и се наслаждавам да откривам нови пътища.
Трудно е да се съчетаят концерти с писане и композиране: миналата година отделих повече време за солови и оркестрови турнета. Тази година се надявам да завърша последната си композиция, която със сигурност ще бъде включена в следващия ми компактдиск, въпреки че скоро ще бъда в Милано, за да изпълня музика от Шуман, Менделсон и Брамс. Благодаря на Българското национално радио, че ми даде възможност да споделя идеите и интерпретациите си с аудиторията на предаването Allegro Vivace. Прекрасно е артистите да представят своите произведения, проекти и предстоящи ангажименти, но аз особено исках да говоря за това, което чувствам, какво мисля и какво усещам. Това е възможност за мен да се чувствам по-близо до всички хора, които обичат музиката и я ценят. Поради тази причина сметнах за най-подходящо заглавие за новия си компактдиск: Етика, естетика, чувство.“
Думи на италианската пианистка Мария Габриела Мариани, с която имаме шанса да се запознаем чрез нейните най-нови записи, предоставени ни ексклузивно от звукозаписната компания.
Цялото представяне и откъси от албума можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Ирена Гъделева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!