От деня

Интервю

Става ли крайнодясната АзГ все по-приемлива за избирателите?

Интервю с проф. Уве Юн, Беате Кюплер и Давид Бегрих

Фридрих Мерц

Фридрих Мерц

СНИМКА: БТА

Размер на шрифта

Над 11 милиона души живеят в Баден-Вюртемберг, почти два пъти колкото в България. В неделя там се проведоха регионални избори, спечелени с едва 0,5% от Зелените срещу ХДС, партията на канцлера Фридрих Мерц. Но истинският победител е крайнодясната "Алтернатива за Германия", която успя да удвои резултата си от преди пет години до 18 процента. Крайната десница се очаква в началото на септември да се поздрави с първа изборна победа в източногерманската провинция Саксония-Анхалт, с близо 40 процента. И да набере подкрепа в останалите три регионални вота тази година - в столицата Берлин, в източногерманската Мекленбург-Предна Померания и след седмица - в западногерманската Райнланд-Пфалц.

Водещата тема за избирателите - на изток и на запад - е буксуващата икономика на Германия. Макар икономиката да е силата на християндемократите, те не успяха да се преборят за мнозинството в парламента в Щутгарт. В индустриалната провинция Баден-Вюртемберг, родината на Мерцедес и Порше, отново ще управляват Зелените с първия в историята на Федералната република министър-председател с турски корени - Джем Йоздемир. Причините и значението на този вот за правителството на Фридрих Мерц коментира в предаването "Събота 150" проф. Уве Юн от университета в Трир.

"Вината не е само на младия и неопитен кандидат на християндемократите, а най-вече на партията. Сред избирателите на партията на канцлера расте недоволството от отстъпките, които консерваторите правят заради съвместното управление със социалдемократите в Берлин. На отминалите първи от серията регионални избори видяхме, че това недоволство се превръща в подкрепа за други партии.

Християндемократическият съюз е партия с много широка основа, там се боричкат различни групи. Между тях няма съгласие за реформите, които Фридрих Мерц обеща преди почти една година, когато дойде на власт. Това разногласие дразни избирателите и в провинция Баден-Вюртемберг те наказаха ХДС, макар загубата да е само с 0,5 процента".

Най-болезнен обаче беше резултатът за социалдемократите, които едва успяха да преминат 5-процентната бариера за влизане в парламента в Щутгарт. Коалиционният партньор на Фридрих Мерц се опита да бъде по-ляв от левицата и по-зелен от Зелените и се провали. Коя партия предпочетоха избирателите на социалдемократите?

"Основно Зелените. Но така или иначе - социалдемократическата партия никога не е имала особено добри позиции в тази силно индустриализирана провинция. Въпреки това тя винаги е била представена в местния парламент, като изразител на интересите на хората на наемния труд.

Социалдемократите загубиха именно хората на наемния труд. Те вече все по-отчетливо предпочитат да гласуват за "Алтернатива за Германия", а Баден-Вюртемберг е провинцията на автомобилната индустрия, тук са централите на Мерцедес и Порше, тук все още има автомобилни заводи и работещите там вече не възприемат социалдемократическата партия като свой закрилник".

Ще се върнем към "Алтернатива за Германия", която удвои изборния резултат в неделя, но преди това нека Ви попитам какво очаквате от следващия вот в Райнланд-Пфалц, съседната на Баден-Вюртемберг провинция, където преподавате Вие в университета в Трир, и където социалдемократическата партия управлява от десетилетия и може да загуби изборите следващата неделя?

"На 22 март вечерта ще знаем, кой е големият губещ от двете управляващи партии в правителството на канцлера Мерц, защото християндемократи и социалдемократи се изправят едни срещу други. И двете партии са с отслабени позиции - ХДС, защото изгуби изборите в неделя, а социалдемократите - защото едва влязоха в парламента в Щутгарт.

Ако християндемократите на Мерц загубят втори поред регионални избори, недоволството както в партията, така и сред избирателите ще нарасне. Много от консерваторите - както в ХДС, така и сред избирателите - настояват за по-бързи и по-радикални социални и икономически реформи. Залогът е голям - ако Мерц загуби още едни избори, неговото правителство ще бъде под небивал натиск".

И тогава "Алтернатива за Германия" ще потрива доволно ръце. Трябва да признаем, че крайнодесните са победителят от вота в Баден-Вюртемберг, където успяха да удвоят резултата си до 18 процента. Ако повторят този успех и в Райнланд-Пфалц това окончателно ли ще ги превърне в общогерманска партия?

"Алтернатива за Германия" постоянно увеличава подкрепата в западните провинции, макар все още да е далеч от стойностите в Източна Германия. Очаквам отново резултат около 20 процента за крайнодясната партия, защото и в тази провинция има работещи в индустриалното производство, има структурно слаби райони, където хората са недоволни от политиката на Мерц. Именно недоволните са основните избиратели на "Алтернатива за Германия".

Често традиционните партии преминават през цикъл на първо отричане, че новата десница е заплаха, след това копиране на нейните послания с надеждата да я победят, а след това връщане към отричане. Но историята показва, че дълбоката промяна в политическото време изисква адаптация и че тази адаптация е възможна само след като политиците и партиите разберат тази фундаментална промяна.

Наскоро изтекъл стратегически документ на крайнодясната "Алтернатива за Германия" очертава тази фундаментална промяна: да превърне партията в приемлива за масите чрез разпалване на поляризацията между крайнолевите и центристките градски елити с крайната цел да замени ХДС като естествен изразител на консервативно настроените, дясно мислещи избиратели.

ХДС се кълне в санитарния кордон. След изборите в Баден-Вюртемберг една от първите заявки на канцлера беше, че няма да влиза в коалиция с десните популисти, въпреки че по този начин би могъл да попречи на управление на Зелените в тази силно индустриална провинция. В източногерманската Саксония-Анхалт обаче изолирането на "Алтернатива за Германия" ще е трудно.

Беате Кюплер, социолог от Висшето училище Niederrhein, коментира пред БНР дали упоритото обещание на традиционните консерватори, че няма да се коалират с крайната десница, помага за утвърждаването на образа ѝ като партия мъченик?

"Наше проучване от миналото лято показва, че вече почти всеки трети германец е склонен да гласува за "Алтернатива за Германия". Още повече гласоподаватели - около 40 на сто - дори смятат, че останалите партии трябва да се отворят за някакво партньорство с крайнодесните.

Санитарният кордон - както става ясно от самата дума, следва да опази нашите морални и социални норми. Тук става дума за това кое приемаме за правилно и кое - за грешно. Ако санитарният кордон се пропука, ако дори само приемем "Алтернатива за Германия" за обичайно политическо и обществено явление, тогава ще се променят и нашите морални и социални норми. Пропукването на санитарния кордон е първата крачка към подкопаването на доверието в традиционните консерватори и заемането на тяхното място в политическия спектър".

Християндемократите отчитат тази опасност и вече няколко пъти се опитаха да възприемат политики на "Алтернатива за Германия", да ги опаковат в свои думи и да ги представят на избирателите като политики на ХДС. Но очевидно "Алтернатива за Германия" правилно поставя темите в предизборната кампания, така че останалите партии наистина са догонващите. Къде бъркат политическите противници на десните популисти?

"Избирателите са възрастни хора, пълнолетни граждани, които трябва да осъзнават отговорността, която носи правото да гласуват. Извън това традиционните партии трябва да слязат от пиедестала на голямата политика и да тръгнат сред хората. Точно това правят от "Алтернатива за Германия". Санитарният кордон се пропуква именно на местно ниво. Има много примери на добро партньорство между традиционните партии и десните популисти на ниво общини. Когато проблемът е ремонтът на училището или детската градина, политическите пристрастия нямат особено значение. До тук - добре. Проблемът идва, когато хората свикнат с мисълта, че да се сътрудничи с крайната десница не е чак толкова голям проблем. И когато това сътрудничество се прехвърли на ниво федерална провинция. След това до национална коалиция в Берлин е само една крачка.

Да водиш такава политика в Източна Германия не е лесно, защото избуялият през последните десетина години популизъм намира там благодатна почва. Недоверието в демокрацията и в нейните представители в лицето на традиционните партии расте с всяка изминала година, защото обещанията на обединението за благоденствие така и не се сбъднаха".

Какъв трябва да е отговорът на традиционните партии на всички онези разочаровани хора, които са загубили доверието в героите на политическите промени преди вече повече от 30 години?

"За съжаление само 43 процента от анкетираните в провинция Саксония-Анхалт, където "Алтернатива за Германия" е с най-силни позиции, са убедени демократи, т.е. вярват в демокрацията. Две трети не виждат нищо лошо в еднопартийната система.  

Това не е просто провокативна позиция, защото аз бих попитала: Какво е направил всеки един разочарован от статуквото, за да го промени? По какъв начин разочарованите са се включили в обществения живот на страната? Много е удобно да скръстиш ръце и да наблюдаваш отстрани", казва социологът Беате Кюплер.

За Давид Бегрих от НПО "Десен екстремизъм" в Магдебург, столицата на Саксония-Анхалт, избирателите на "Алтернатива за Германия" там са хора, които все още тъгуват по социалистическото минало.

"Социологическите анкети са моментна снимка. Както всички останали, така и "Алтернатива за Германия" трябва да печели избори, а не анкети. Щом партията има потенциал между 38 и 43 процента, тогава нека мобилизира тези избиратели в деня на вота.

В момента си мисля, че "Алтернатива за Германия" се опитва да внуши на избирателите си, че вече са спечелили изборите. Останалите партии се държат така, сякаш и те са повярвали на това внушение. Не мисля, че резултатът от вота през септември ще бъде толкова категоричен, както изглежда в момента".

Какво може да спре "Алтернатива за Германия"?

"Има какво да ги спре. За мен най-важното е, че изборният резултат не зависи само от поведението и стратегията на "Алтернатива за Германия", защото те не са някакви гениални стратези. В оставащите месеци до изборите ще бъде от решаващо значение какво ще правят политическите противници на десните популисти. Защото досега те са сякаш безразлични към нагласите на хората в източногерманските провинции и си казват: "нищо не мога да направя, тези хора там са просто такива."

Тема на Весела Владкова в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!