Години преди 1876-а – революционният дух на българите в с. Горни турчета

Хората от Бяла черква, или село Горни турчета, както се е казвало селището до Освобождението, са се готвили за революцията години преди 1876 година.

През 1869 г. Бачо Киро създава първото селско читалище в България "Селска любов", а на следващата година – и първата пътуваща театрална трупа, чрез които е подготвял съселяните си за общонародната борба.

Мария Генчева, уредник в историческия музей в Бяла черква, разказва, че през февруари 1872 година в селото е създаден революционен комитет.

"Тогава тук пристигат Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски, които са от първите помощници на Васил Левски, и основават революционния комитет, за председател избират Бачо Киро, тъй като той е бил тогава един от най-интелигентните хора, бил е учител, като заедно с него в комитета са били още девет души, един от неговите братя. Предимно участниците са били учители и революционери. Тяхната задача е била да се заемат с подготовката на местното население, с организирането на въстание или на революционното дело. Мъжете са се занимавали с подготовката и изработването на саби, тук сме имали двама ковачи, които са изработвали сабите. Отливали са куршуми, правили са фишеци. Работата на жените е била предимно да сушат хляб за сухари и да изработват въстанически дрехи".

За въстанието е нужно оръжие. С неговото набавяне най-активно се заемат майстори резбари, които селото наема за изработката на църковния иконостас:

"Това са майсторите марангози Тодор Несторов и Иван Стрелухов. Били са представители на Калоферската резбарска школа. Под предлог, че събират дървен материал за изработка на иконостаса, между този дървен материал пренасят оръжието. Всъщност те са били и куриери на нашия революционен комитет. Голяма е тяхната заслуга. Дори се записват в четата на Бачо Киро заедно със своя помощник Тодор Марангозчето и участват в битката при Дряновския манастир. И тримата загиват при сраженията. Дори възнаграждението, което те трябва да получат за работата си в църквата, не успяват да го получат".

След преждевременното избухване на Априлското въстание на 20 април идва известието до апостолите в Горна Оряховица, където за по-голяма сигурност е преместено седалището на Първи търновски революционен окръг. То е предадено устно на Бачо Киро на 28 април в църквата, където населението на Горни турчета се е събрало за празник. Вечерта в една от селските кръчми Бачо Киро свиква революционният комитет и 50-е доброволци, които са се записали в четата.

"Той ги събира и им съобщава, че вечерта трябва да се съберат в една местност "Черничака" и да потеглят към село Мусина, където ще бъде сборният пункт на четата. Оказва се, че вечерта от тези 50 доброволци се събират 101 четници от 150 тогава български къщи. Дори от къщата на дядо Марчо и четиримата братя Марчеви са излезли да участват във въстанието. В последствие двама загиват, двама се връщат живи. Макар, че всичко е било тайно, цялото население ги изпраща. В селището имало турски заптиета, имало е турска власт. Потайно става всичко и те не успяват да разберат".  

 От 17 до около 30-годишни са били четниците на Бачо Киро, до един негови ученици. С една лодка, разпределени на по десетина, при силен дъжд и лошо време успяват да преминават река Росица, за да стигнат до село Мусина. Мнозина от четниците намират смъртта си в 10-дневните боеве при Дряновския манастир, разказва Анастасия Георгиева, директор на Историческия музей в Бяла черква:

"От 101-ин участници в четата 72-а са убити. 29 се завръщат живи. Месец след това Бачо Киро е обесен. Четата тръгва от Мусина, когато избират Поп Харитон за войвода. Тръгват с четата 192-а души и с манастирските хора около 200 е наброявала четата".