Екатерине Буачидзе: Никога не съм получавала толкова много обич и топлина!

23-годишното грузинско мецосопрано Екатерине Буачидзе – абсолютната победителка на най-престижния оперен конкурс в света “Опералия“ 2025 /с първа награда при жените, наградата за изпълнение на сарсуела и наградата на публиката/, се завърна на 5 март на сцената на зала “България“ за първия си концерт у нас със Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор под диригентството на Найден Тодоров.

След великолепния концерт тя даде интервю за предаването на програма “Хоризонт“ на БНР за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ с водещ Росица Кавалджиева.

Какво беше най-важното, на което Ви научи пеенето в хор като дете?

“О, пеенето в хор беше много важно за мен, особено защото това беше грузински фолклорен хор! Изучавах културата на моите предци. Много е важно да познаваш и да разбираш историята, традициите и културата на своята страна, защото това е част от твоята идентичност. Бях много малка, 6-7-годишна, когато започнах да пея в грузинския фолклорен хор. Това ми донесе много богат опит, също така, защото излизахме на сцена. Разбира се, не бях сама на сцената, но за едно малко дете изпълнението пред публика е нещо голямо. Много съм благодарна за това, че съм пяла в грузински фолклорен хор!“

След дипломирането си специализирате в програмата за млади артисти Fabbrica в Римската опера. Какво означаваше за Вас да заминете далече от семейството си толкова млада? Трудно ли беше?

“О, Боже мой, беше ужасяващо и за мен, и за моето семейство! Разбира се, когато получих известието от програмата за млади артисти Fabbrica на Римската опера, се почувствах много щастлива, но в същото време бях много объркана. Бях толкова изплашена, че трябва да замина сама далече от моето семейство! Никога преди в живота си не бях правила това. Бях на 19 г. Първите 4-5 месеца бяха най-трудни. През цялото време звънях на семейството си, разговарях с тях всеки ден! Понякога плачех, те ми липсваха, чудех се какво правят. Много е болезнено да пропускаш важните моменти със семейството като рождените дни например, на които те се събират и ти не си там, а се чувстваш самотен. Но след няколко месеца стана по-добре. Ние, хората, с времето трябва да можем да се приспособяваме към всичко! Почувствах се по-уверена, по-силна и по-самостоятелна.“

На 21 години дебютирахте като Розина на Арена ди Верона. Разкажете ни повече за това. Какво си спомнате от този знаменателен момент?

“Разбира се, това също беше един от най-плашещите моменти в живота ми! Мисля, че тъкмо бях завършила програмата за млади оперни артисти в Италия. Все още бях съвсем нова в този бизнес и не знаех много неща. Не бях пяла главни роли на сцена и също така не бях пяла Розина. Това беше и моят сценичен дебют, и моят дебют в ролята, при това “със скок“ – трябваше да я науча за около 2 седмици, без репетиции, разбира се. Беше много страшно, но мисля, че адреналинът ми помогна да се подготвя. Понякога, когато си много изплашен, като че ли получаваш повече сила от Бог или от Вселената! Бях много фокусирана, учех по 24 часа. Стараех се да запомня текстовете, речитативите, ариите, всичко. И след това имах два много хубави спектакъла на Арена ди Верона. Това беше удивително преживяване – страхотни певци, невероятен каст! Един от кастинг мениджърите на Баварската държавна опера в Мюнхен беше там. По-късно, когато пристигнах в Мюнхен в програмата за млади оперни певци, те вече знаеха за моята Розина и решиха също да ме поканят в тази роля, която ще изпълня в Баварската държавна опера през 2027 г. Това също е едно от нещата, които Арена ди Верона ми донесе, но най-важното беше да разбера, че понякога трябва да поемаш рискове и че ако истински желаеш да направиш нещо и изцяло се фокусираш върху него, нищо не може да те спре и то ще се случи!“

Вашата Розина е блестяща! А какви са най-големите предизвикателства в тази роля и изобщо в музиката на Росини?

“Най-голямото вокално предизвикателство е гъвкавостта в пасажите и всички колоратури, която изисква всяка главна росиниева роля – Розина, Анджелина и т.н. Освен това диапазонът е доста голям. Трябва да бъдеш способен да покажеш наистина добри бляскави височини, но също така здрав нисък регистър. По отношение на образа, наистина е забавно да пееш Розина. Предизвикателството тук е да покажеш не само забавната страна, но и това, че тя е много умна, силна и независима млада жена. Много е трудно да разкриеш тази нейна страна. Музиката е като фойерверки, но понякога има мелодически движения в ниския регистър, където можеш, според мен, да покажеш зрелостта на героинята. Да, тя е млада, но всъщност е по-зряла за годините си.“

Споменахте специализацията в Оперното студио на Баварската държавна опера в Мюнхен. В днешно време всеки оперен театър е интернационална компания, но и всеки оперен театър има специфична история и традиции. Вие как усетихте разликите между италианската и германската оперна традиция по време на обучението си в Рим и съответно – в Мюнхен?

“Разбира се, има голяма разлика. И двете имат плюсове и минуси. В Италия имаше много повече свобода, по-малко натоварен график. Имахме повече време за почивка. В Мюнхен обучението беше по-интензивно – повече часове, повече роли, повече концерти. Това беше програма за млади оперни певци, но наистина се изискваше да работим като професионални артисти. Не се правеше разлика, защото ние също трябваше да постигаме високо качество всеки ден. Мисля, че обучението в Мюнхен наистина ме подтикна непрекъснато да се развивам, но Рим беше добро начало за мен, защото се работеше по-спокойно. Освен това Италия си е Италия – страхотна храна, добри хора, винаги хубаво време, слънце! И двете заемат своето добро място в кариерата и в живота ми.“

По време на специализацията в Мюнхен имахте разочарование, свързано с конкурса “Кралица Соня“. На какво ни учат неуспехите, според Вас?

“О, това беше една от най-важните части от моя житейски път! Откакто заминах от моята страна, никога не бях изпитвала нещо такова като неуспех. И не защото съм много добра, а просто защото напуснах Грузия много млада и все още нямах житейски опит. За щастие всичко, което бях опитвала дотогава, проработваше добре. Когато погледнеш историята, обаче, всеки успешен човек е преживявал неуспех поне веднъж в живота си. Без неуспех дори не би могъл да оцениш успеха! Очаквах, че ще се случи нещо такова и то се случи, може би защото бях изморена, защото моментът беше лош или просто животът е такъв. Има върхове и падения. Опитвам се да не очаквам винаги да побеждавам и това наистина ми помогна да не бъда много тъжна и съкрушена. И все пак, в момента, когато стоиш и очакваш името ти да бъде обявено,  а то не е обявено, това е доста болезнен момент! Когато се върнеш вкъщи, ти трябва да решиш как да продължиш нататък. Дали да се чувстваш като: “О, не се получи! Не съм достатъчно добър!“ или “О, не се получи! Може би трябва да опитам отново! Може би трябва да науча повече! Може би трябва да се упражнявам повече!“ Аз избрах второто. Продължих напред. Всъщност нямах много време, предстоеше ми дебют във Валенсия като Зибел във “Фауст“ от Гуно. Заминах за Валенсия и се фокусирах върху моя френски език и върху ролята, без да се обръщам назад и без да губя надежда. Още нещо, което научих, е, че претоварването винаги води до лоши резултати. Така или иначе, в живота понякога ще успяваш, друг път не. Трябва да преживееш и двете!“

На концерта със Софийската филхармония и националния ни филхармоничен хор Вашите изпълнения на френски език звучаха добре, според мен. Дебютът Ви в Двореца на изкуствата “Кралица София“ във Валенсия в ролята на Зибел преминава много успешно. Разкажете ни и за предизвикателствата на тази роля!

“Зибел беше моята първа роля от френския репертоар. Винаги най-много съм се страхувала от френския език. В програмите за млади оперни артисти ми казваха: “О, Боже мой, твоят френски е ужасен! Разбираме, че си грузинка и ти е трудно, но трябва много да работиш, за да се освободиш от грузинския акцент и да звучиш по-френски!“ Наистина ми беше трудно. С италианския е ок, с немския също, дори когато пея на чешки се чувствам добре, но френският език по някаква причина винаги ми е бил много труден. И така, аз бях много изплашена, но в същото време приемах това като предизвикателство – трябва да работя много, много здраво за ролята на Зибел и може би след този дебют френският език няма да бъде вече толкова страшен за мен! Така и стана. След Зибел се чувствам малко по-уверена в моето френско произношение. Разбира се продължавам да работя по него, но вече не се страхувам. Ролята е прекрасна. Това беше първата ми мъжка роля. Беше забавно да си се представям в ролята на младо момче, влюбено в Маргарита. Валенсия е много красив град, театърът е страхотен, хората там са много приятни и са страхотен екип!“

Нека да поговорим и за музиката на Моцарт! Тя е като скъпоценен камък. Във вашето изпълнение този скъпоценен камък искреше в множество цветове. Как се шлифова интерпретацията на Моцарт, според Вас? Какво е най-важното, за да изпълняваш добре моцартова музика?

“О, разбира се, Моцарт е много труден и различен от Росини и останалите композитори, но мисля, че не трябва да се опитваш да постигнеш специфично звучене или нещо такова, а да следваш неговия стил. Веднъж един оперен певец го попитал: “Как мога да изпея това по-добре?“, а Моцарт отговорил: “Просто изпей нотите, които са написани в партитурата!“ И така, трябва много добре да си научиш нотите и да разбереш, че всичко, което е написано в партитурата, има значение. Не мисля, че трябва да се стремим да пресъздаваме звука на старинните инструменти от епохата на Моцарт, много лиричен, тънък звук или нещо такова. Мисля, че звученето трябва да бъде пълноценно, както и при Верди или Вагнер. Музиката на Моцарт е емоционално драматична и много трудна, но е като лекарство за гласа и изисква инструментална техника, гласът да бъде като музикален инструмент. Тя е здравословна за оперния глас. Мисля, че точно затова от младите оперни певци се изисква да пеят Моцарт. Ако вокалната ти техника е правилна, ти можеш да пееш Моцарт. Ако има нещо погрешно, ще ти бъде много трудно.“

Да, Вашият глас звучи като музикален инструмент, когато изпълнявате моцартова музика! А как избрахте репертоара, с който се състезавахте на конкурса “Опералия“ 2025?

“О, разбира се, известно време обмислях това, но го направих сама, без да ползвам съвети на други хора. Така, ако нещо не се получи, можеш да се сърдиш само на себе си, затова предпочитах да взема самостоятелно решение и да поема отговорността за него. Освен това ти самият знаеш най-добре какво би искал да изпееш, в какъв репертоар се чувстваш най-удобно. Помислих си: “Да, Росини е много подходящ за мен сега. Аз съм на 23 години. Това е най-доброто време да пееш Моцарт, Росини, Доницети, белкантов репертоар. И така, избрах две росиниеви арии – Розина от “Севилският бръснар“ и Анджелина от “Пепеляшка“. Защо не?! След това започнах да търся трета ария. Вече знаех, че ще изпея две росиниеви арии и две сарсуели, но трябваше да избера трета оперна ария. Намерих в YouTube Арията на Джейн Сиймур от “Анна Болейн“на Доницети. Тя е много красива и изисква известен драматизъм, но все пак е лирична, подходяща за свеж, млад глас. Реших да я изпея. Разбира се, сарсуелата също беше много важна за мен, защото аз наистина харесвам този огнен испански жанр. Мисля, че той е близък до грузинския дух и нямах никакво съмнение, че искам да подготвя и сарсуела. Избрах две различни, защото мисля, че на един конкурс разнообразието е много важно.Трябва да разкриеш колкото се може повече от себе си, всички страни на своя глас и своя характер. Затова едната сарсуела беше по-жива, радостна и огнена, а другата – по-драматична, за трагичната любов и самотата на една жена. Това бяха различни образи и мисля, че беше важно да покажа, че мога да почувствам и двата.“

Как се промени животът Ви след “Опералия“ 2025, когато спечелихте първата награда на журито при жените, наградата за най-добро изпълнение на сарсуела “Пепита Ембил де Доминго“ на името на майката на Пласидо Доминго и на наградата на публиката?

О, Боже мой! Всичко се промени! Разбира се, даде ми много “видимост“. Вече много хора ме познават, много хора в оперната индустрия знаят моето име, гледат моите изпълнения. Това е много важно в нашата професия, дава по-голяма платформа. Първата награда на “Опералия“ ми даде голяма увереност и отговорност, която чувстваш също така, защото след като си станал победител, винаги трябва да показваш високо качество. Хората вече не биха ти простили никакви грешки. Вече не си младият оперен певец, който се обучава в оперното студио или в програма за млади оперни артисти. Тази ера вече е в миналото! Вече трябва да мисля като професионален артист, който усъвършенства както вокалната си техника, така и артистичното си изпълнение. Разбира се, аз го правя и това е много важно, но се опитвам и да овладея натиска, който оказва победата. В противен случай тя не би донесла нещо позитивно в моя живот. Сторая се да не се фокусирам върху нея. След “Опералия“ пред мен се отвориха много нови възможности – много рецитали, концерти, нови дебюти в различни оперни театри. Мисля, че трябва да се състредоточа върху това, да гледам напред, а не назад. Да, аз съм млад оперен певец, който се старае да се развива и да бъде добър в това, което прави. Това е!“

        

На 5 март се завърнахте на сцената на зала “България“, където се проведе “Опералия“ 2025, за първия си концерт със Софийската филхармония и Националния ни филхармоничен хор под диригентството на Найден Тодоров. На концерта носехте на дясната си китка няколко български мартеници. Благодаря ви, че така уважихте българските традиции и българската публика! Как почувствахте нашата публика?

“Ах, дори не знам как да говоря за това, защото никога не съм получавала толкова много обич и топлина от някого! Разбира се, аз знаех, че българската публика е много мила – почувствах това по време на “Опералия“, но наистина не съм очаквала такова нещо! Публиката толкова много се радваше на музиката и беше толкова щастлива в края на концерта. Усетих тази признателност и все още се усмихвам, когато си спомня чувството, което изпитах! Това беше нещо вълшебно! То ми дава голяма мотивация да продължа напред и да споделям музиката с колкото се може повече хора. Да, беше наистина невероятно! Наистина се надявам да дойда скоро отново в България и да се срещна отново с българската публика!“

А какво бихте споделили за работата си с българските музиканти от Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор и с маестро Найден Тодоров?

“Господи, те са един невероятен екип, а маестрото е изключителна личност! Той прави толкова много неща в живота си. Нямам представа как успява, но това е огромно вдъхновение за мен, наистина! В същото време той е толкова спокоен. Може би вътрешно е нервен, не знам, но никога не съм го виждала да излезе от контрол. Маестро Тодоров винаги се владее и е невероятен музикант и личност! Софийската филхармония е оркестър с много високо професионално звучене. Те знаеха отлично, по-добре от мен,  всяка от ариите, с които дойдох. Бяха толкова добре подготвени! Просто те са оркестър от висока класа. Същото се отнася и за хора, който има толкова красиви гласове и приятни хора!“

Интересувате ли се от политика? Тревожи ли Ви светът, в който живеем днес?

“Разбира се, политиката е част от нашия живот и не е възможно да не се интересуваш от нея, но аз наистина се опитвам да не се фокусирам върху лошите неща, които се случват. Понякога най-хубавото, което един отделен човек може да направи за света, е да върши възможно най-добре своята работа, да бъде колкото се може по-добър човек, по-добра версия на себе си. Аз не съм политик. Това, което мога, е да изнеса концерт, на който да накарам хората да се почувстват по-добре, да направя тяхната вечер по-хубава. Върху това бих искала да се фокусирам. Разбира се, всичко, което се случва в днешно време, е невероятно ненормално. Никога не съм си представяла, че е възможно през 2026 г. все още да има войни и хаос. Но животът е твърде кратък и трябва да се опитаме да се съсредоточим върху своята мисия в него. Мисля, че по този начин бихме могли да променим света. В противен случай човек би изгубил своя път и това би било много тежко!“

Когато стъпите с успех на най-големите световни сцени, какво бихте искали да споделите с международната публика за своята Родина и за грузинската душа?

“Има толкова много неща, които бих искала да споделя! Трябва да дойдат в Грузия и да останат известно време, да се срещнат с хората, да опитат грузинската кухня, да се запознаят с историята, за да почувстват наистина грузинската душа. Грузия е много стара страна, с богата история, изпълнена с много страдание. Винаги съм си мислела, че в държавите, които са преминали през страдания в своята история, хората са по-истински, по-чувствителни, по-емоционално интелигентни. Човек, който е преживявал болка в живота си, е по-мъдър и по-дълбоко емоционален. Мисля, че същото се отнася и за България. Виждам това и у вас, българите, които сте много истински, сърдечни и обичате своята страна. В деня преди концерта се срещнах с някои от българските ми приятели и видях патриотизма в техните очи. Бяха щастливи да ме посрещнат в своята Родина. Същото е и в Грузия. Да, мисля, че когато една страна е преживяла много, нейната душа е по-богата. И музиката помага на хората да продължат напред. Затова и вие в България имате толкова много невероятни певци и музиканти. Защото единствено изкуството е това, което помага на душата и я храни. Трябва да дойдете в Грузия и да почувствате грузинската душа, защото е невъзмъжно да се опише с думи!“

О, Вие я описахте толкова добре! Възхищавам се на млад човек като Вас, който е толкова мъдър за годините си! Имам още много въпроси, но нека завършим този наш първи по-дълъг разговор с това: За какво мечтаете?

“О, Боже мой! Мисля, че мечтата ми е много обикновена – просто да бъда радостен човек,  добър човек, никога да не изгубя себе си! Някой беше казал, че за него успехът означава да бъде толкова силен, че да може да помага на хората. Мисля, че мечтата ми е да имам такъв вид успех – да бъда толкова силна, че да помагам на хората да се чувстват по-добре. Да се усъвършенствам като певец, като личност, като артист, като дъщеря, като сестра... И, разбира се, ако се превърнеш в най-добрата версия на себе си, ще пееш в най-големите оперни театри и всичко в живота ти ще съответства на това!“