Дряновската епопея: 150 въстаници падат в жертва, 47 успяват да се спасят

Историческото "Кърваво писмо" на Тодор Каблешков за обявяване на Априлското въстание пристига в района на Централен Балкан 2-3 дни, след като излиза изпод ръката му и усилената работа за вдигането на въстание в района започва. Турските власти обаче влизат в дирите на ръководителите на Търновския революционен окръг, извършват арести и това парализира до известна степен въстанието в окръга. Четата на поп Харитон се формира на третия ден след Великден, 28 април 1876 г., в село Мусина, Търновски санджак. 9-дневната неравна битка при Дряновския манастир, изпълнена със сила и трагизъм, е наречена "Епопея".

Четата на войводата поп Харитон е от близо 200 въстаници – половината са от Бяла черква, другата половина са момчета и мъже от Мусина, Михалци, Вишовград, Дичин и Русаля. Сред основните подбудители е селският даскал Бачо Киро, който е духовен водач на въстаниците. Това е първата дружина в Северна България по време на Априлското въстание, подчертава Дянко Колев, уредник в Историческия музей в Дряново.

Турците блокират четата в клисурата при Дряновския манастир. Светата обител става крепост на шепата комити, атакувани от башибозушки орди, наброяващи от 4-5 до 6 хиляди души, както сочат историческите източници. Апостолите храбро отблъскват набезите на противника, но настъпва повратен момент - при една нелепа случка войводата поп Харитон загубва зрението си, след като четник влиза с цигара, докато правели фишеци, изтърва я и възпламенява барута. Макар обкръжени, четниците се съпротивляват на непрестанните и мощни атаките, а очакваната помощ така и не пристига.

Юнаците се отбраняват с пушки кремъклийки срещу добре въоръжените башибозушки орди. Турските части се увеличават значително с пристигането на редовна армия, начело с известния военачалник Фазлъ паша от Шуменския гарнизон. Докарани са и два крупови топа. В последните дни от 9-дневната битка четниците са атакувани от 10 - 11 хиляди турци, черкези и башибозук. Съотношението на силите е 1 към 50, а изходът – предопределен. Въпреки това въстаниците на няколко пъти отказват да се предадат.

Тези мъже, оставили домовете и семействата си, не искали да ги смятат за разбойници, обяснява историкът, като се позовава на писмата, които разменят с обкръжилите ги турски части. В тях четниците излагат своите политически стремления.

Въстаниците от четата на поп Харитон и даскал Бачо Киро са хора, които са знаели какво правят и са имали какво да губят, хора образовани и имотни.

150 въстаници падат в жертва, а 47 успяват да се спасят.

Въстанието в Централна Стара планина има своя историограф. Името му е Христо Марков. В годините остава почти неизвестен. В своята книга от 1912 година, която Историческият музей в Дряново сега преиздава фототипно, но с допълнения, авторът разказва за хода на въстанието, след като се среща с поне половината от оцелелите четници. Христо Марков, който е самоковец, но се е намирал в района на Търново по онова време, предава всичко на хубав български език и в изключително четивен вариант, сочи историкът Дянко Колев.

Пред нас днес e писаното слово, но и следите от епичната битка, след която манастирът е бил обруган и разрушен. По стените на черквата в светата обител личат дупките от оръдията и куршумите. Показателно за ролята на манастира в националната памет е бързото му възстановяване – то започва още преди Освобождението.

Преди близо 130 години до църквата е издигнат паметникът-костница - един от най-ранните в България, посветени на храбреците от Априлското въстание. В близост до него ще бъде издигнат монумент на Аврам Стамболски от Мусина, който е във военното ръководство на четата. Инициативата е на неговите наследници. Откриването предстои и е част от програмата за 150-годишнинана от величавите събития.

Целия репортаж на Велина Махлебашиева в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.