"Паметта е жива": 150 г. от героичния порив на Априлското въстание - II епизод

За Априлското въстание от пролетта на 1876 година историците са безапелационни, че то е българската революция от 19-и век – морална и с оръжие, в която губим битката, но е основата за българската свобода. То трябва да бъде осмислено като успялата революция, в която най-силна роля играят местните революционни комитети, казва великотърновският историк професор Пламен Павлов, председател на фондация "Васил Левски".

Началото поставя Васил Левски през април 1871 година с основаването на Ловчанския революционен комитет. Днес в документалната поредица на програма "Хоризонт" – "150 години от Априлското въстание – паметта е жива" говорим за Първи търновски революционен окръг, който е един от най-дейните в подготовката и провеждането на въстанието.

От изнесеното ни студио във Велико Търново с историка професор Светла Атанасова, главен уредник в отдел "История на България XV- XIX век в Регионалния исторически музей – Велико Търново, възкресяваме паметта през разказите на наследниците.

"Аргументите за избор на Търново за център на Първия революционен окръг са няколко. На първо място - това е старата и последна столица на Българското царство преди падането под чужда власт. На второ място - тук е изградена една солидна комитетска мрежа от вътрешната революционна организация. Самият Левски и неговите съратници, които пребивават в Търновския край. Това са Матей Преображенски, Христо Иванов Големият, но според мен най-сериозният аргумент, който е и решение на Апостолското събрание в Гюргево Търново да бъде център на Първия Търновски революционен окръг, е самият факт, че той е стратегически за българските земи. Оста Търново-Русе-Гюргево за износа на революционна поща, канали за оръжие, трафик на хора, революционни дейци има една важна трансмисия, която той ще изпълнява и за другите четири революционни окръга, определени от гюргевските апостоли", разказа в ефира на БНР проф. Светла Атанасова.

Хората от Бяла черква или село Горни турчета, както се е казвало селището до Освобождението, са се готвили за революцията години преди 1876 година. През 1869 г. Бачо Киро създава първото селско читалище в България "Селска любов", а на следващата година – и първата пътуваща театрална трупа, чрез които е подготвял съселяните си за общонародната борба.

Мария Генчева, уредник в историческия музей в Бяла черква, разказва, че през февруари 1872 година в селото е създаден революционен комитет: "Тогава тук пристигат Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски, които са от първите помощници на Васил Левски, и основават революционния комитет, за председател избират Бачо Киро, тъй като той е бил тогава един от най-интелигентните хора, бил е учител, като заедно с него в комитета са били още девет души, един от неговите братя. Предимно участниците са били учители и революционери. Тяхната задача е била да се заемат с подготовката на местното население, с организирането на въстание или на революционното дело. Мъжете са се занимавали с подготовката и изработването на саби, тук сме имали двама ковачи, които са изработвали сабите. Отливали са куршуми, правили са фишеци. Работата на жените е била предимно да сушат хляб за сухари и да изработват въстанически дрехи".

Паметта за въстаниците от Бяла черква, поведени от Бачо Киро, се пази от техните наследници. Родовете са направили своите родословни дървета, пазят снимки и предават паметта на децата и внуците си. За първи път публично за своите велики родственици разказват Албена Петрова, Анастасия Георгиева, Ивалина Иванова и Валентин Кенаров.

Революцията има и първи търновски своите материални символи. Малко известно е, че Стефан Стамболов поръчва за Първи търновски революционен окръг да бъдат ушити четири знамена. В град Априлци беше намерен печатът на Първи търновски революционен окръг, за който до сега историците не знаеха, че съществува. За находката разказва кметът на Априлци Тихомир Кукенски.

Битката на четата на Бачо Киро и поп Харитон при Дряновския манастир е един от най-епичните моменти в Априлското въстание. За храбростта на четниците от Бяла черква, Мусина, Михалци, Вишовград, Дичин и Русаля и 9-дневната неравна битка, изпълнена със сила и трагизъм, и наречена с основание "Епопея", разказва Велина Махлебашиева.

Новоселският манастир "Света Троица" е живата памет от епилога на Новоселското въстание, което избухва на 1 май 1876 година. На следващия ден в Ново село е обявена Новоселската република, която просъществува 7 дни. За живата памет разказва отец Теодор, единственият свещеник в Новоселския манастир.

Във Велико Търново е единственият в България музей "Затвор". Той пази паметта за Васил Левски и на 399 поборници от Априлското въстание, които са били измъчвани по нечовешки начин преди да тръгнат към бесилката или заточението.

В документалната поредица "150 години от Априлското въстание – паметта е жива" говорихме за Първи търновски революционен окръг, специален гост беше професор Светла Атанасова от Регионалния исторически музей.

Следващият вторник в ефира на "Хоризонт до обед" ще бъде представен Врачанският революционен окръг, за ви разкажем за героите там, дали живота си, за сме свободни и за да я има днес България.