Иновациите в образованието: Между "скъпите играчки" и дигиталната душа на класа

Кога "новото" в училище е иновация и кога е просто лъскав етикет върху стара практика? Този въпрос постави в "Нощен Хоризонт" Александра Станева – начален учител в 100-тно ОУ "Найден Геров" в София. Тя и проф. Мария Алексиева, заместник-ректор на Бургаския свободен университет, анализираха състоянието на българското образование през призмата на международния опит и дигиталната трансформация.
 
За "Нощен Хоризонт" Станева сподели впечатленията си от университетите, студентите и преподавателите на Балеарските острови и в Кремс, Австрия, където е представила своя авторски проект "Виртуални приключения".

По думите ѝ, докато в Европа образованието е тясно свързано с пазара на труда и реалните умения, у нас все още битува максимата „първо диплома, пък после ще мислим". Тя обясни още, че иновацията в Кремс не е само в технологиите, а и в дисциплината.

Александра Станева допълни още, че изкуственият интелект смело навлиза в училище. Според нея той може да бъде инструмент за критично мислене, но само когато учителят не е "заложник" на технологиите. "Технологиите трябва да са мост, а не преграда пред духовността", обясни Станева.

За нея преподаването е "водене на душата към светлината", а професията изисква идеализъм.

Александра Станева участва в няколко програми на фондация "Заедно в час", сред които "Училища за пример" и "Усилвател", насочени към изграждането на лидерски капацитет и прилагането на съвременни организационни модели в образованието. Чрез инициативи като "Коучинг на лидери" тя развива умения за менторство и стратегическо управление на класната стая.

Как иновациите се превръщат от теоретични концепции в работещи педагогически практики, какво е "виртуално приключение" и какъв е пътят към светлината и знанието, разказват Александра Станева и проф. Мария Алексиева.

Още в интервюто на Гергана Мирчева с Александра Станева и проф. Мария Алексиева в "Нощен Хоризонт".