Защо се получават диспропорции при изследователските университети?

Сериозни са разликите между изследователските университети по отношение на показателите им за научна дейност. Това показват данни на Министерството на образованието и науката, поискани по Закона за достъп до обществената информация. През 2025 година бе променено постановлението за критериите за оценка на университетите, като минималният брой точки се увеличи от 1000 на поне 8000, а показателите за оценка на университетите са актуализирани.

Те вече се оценяват по четири показателя - научни публикации в издание, реферирани в международна база данни, научни монографии, видими в тези бази данни, независими цитирания в тях и продукти на интелектуалната собственост.

Защо се стигна до пропаст между изследователските университети според тези критерии на образователното министерство за финансиране на научната дейност?

"Ние не бяхме одобрени за изследователския статут, но ние подадохме документи и информация по старата методика". Това обсяни пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров:

"По новата методика резултатите са различни. Изминаха четири години от въвеждането на първата методика. Някои бяха по-подготвени с други публикации и изяви в научната област, които успяха да се класират като изследователски университети. Ние почти удвоихме нашата научна продукция".

За ректора на УНСС големият въпрос е дали ще има допълнително финансиране на изследователските университети:

"Когато беше въведена тази методика през 2021 година изследователските университети получиха 240 милиона по Плана за възстановяване и устойчивост. С това си обяснявам голямата разлика сега и това, че някои не могат да се класират", допълни в интервю за предаването "Хоризонт до обед" по програма "Хоризонт" проф. Димитър Димитров.

Цялото интервю на Валерия Николова с проф. Димитър Димитров можете да чуете от звуковия файл.