Войната в Близкия изток ескалира с атаки по енергийни обекти

Цената на петрола се увеличи днес с над 10 на сто след ирански удари по енергийни обекти в Персийския залив. В отговор на израелски атаки срещу ирански газови инсталации Техеран атакува петролни и газови обекти в Катар, Саудитска Арабия и Кувейт.

До над 119 долара за барел достигна цената на петрола сорт Брент след размяната на удари между Израел и Иран, който атакува държави в Персийския залив. Значително увеличение от около 20 на сто беше регистрирано на европейските борси и на котировките на природния газ.

Според Wall Street Journal и Axios, противно на първоначалните му твърдения, американският президент Доналд Тръмп е разрешил израелския удар по Южен Парс - иранският сектор на най-голямото находище на природен газ в света, което Иран споделя с американския съюзник Катар.

Нападението е предизвикало масирания отговор на Техеран срещу Катар. Индустриалният град там Рас Лафан, на около 80 километра северно от Доха, е център на енергийната индустрия и седалище на няколко международни компании, включително Shell, най-големият търговец на втечнен природен газ в света.

Най-големият терминал за износ на втечнен газ (LNG) в света е претърпял "значителни щети" след ирански ракетен удар, съобщиха местните власти. Газовите съоръжения в ОАЕ са спрели работа.

Иран атакува още рафинерия на Aramco-Exxon в Саудитска Арабия. Прихваната беше балистична ракета, изстреляна към пристанищния град на Червено море Янбу, който в момента е единственият изход за износ на суров петрол на Саудитска Арабия и където се намира ударената рафинерия.

Саудитска Арабия предупреди, че това ракетно нападение може да получи военен отговор от кралството: "Този ​​натиск ще има обратен ефект - както политически, така и морален. Запазваме си правото да предприемем военни действия, ако сметнем за необходимо" , каза външният министър принц Фaйсал бин Фархан ал Сауд в Рияд.

Премиерът на Катар също заяви, че емирството си запазва правото на отговор на иранските атаки срещу газовата инфраструктура.

Според експертни оценки рестартирането на поразените съоръжения може да отнеме месеци или дори години.

Eскалацията на войната в Близкия изток - с удари и контраудари по стратегически обекти на Иран и на арабските държави от Персийския залив, доведе днес до рязък скок на цената и на природния газ.

На холандската борса TTF синьото гориво първоначално достигна 72 евро на мегаватчас - 30-порецентен скок от вчера до най-високото ниво от януари 2023-а. По-късно цената спадна до 62 евро - пак близо два пъти по-висока от преди началото на войната на 28 февруари. Тогава беше 32 евро за мегаватчас. Петролът също продължава да поскъпва, като днес цената на фючърсите достигна $119,97 долара за барел от сорта Брент. В момента нивото е около $111.

Заради опасността от инфлационен шок централните банки на страните от Г-7 декларираха готовност за бърза намеса с увеличаване на лихвените проценти. Вчера Федералният резерв на Съединените щати и Банката на Канада оставиха основните си ставки непроменени. Днес същото направиха и Европейската централна банка и централните банки на Великобритания, Швейцария и Япония.

Същевременно стана ясно, че Пентагонът е поискал от американския Конгрес допълнителни 200 милиарда долара финансиране, потвърди днес министърът на отбраната Пийт Хегсет. И обясни:

"Убиването на лошите струва пари! Трябва да сме подобаващо финансирани за това, което може да се наложи да направим и да запълним запасите си."

Хегсет заяви, че целите на войната си остават същите и че тя върви по план. Отказа обаче да каже кога ще приключи. Европейските съюзници нарече "неблагодарници":

"Светът, Близкият Изток, неблагодарните ни съюзници от Европа, дори части от нашите медии трябва да кажат едно нещо на президента Тръмп: Благодарим ти, благодарим ти за смелостта да накараш тази терористична страна да спре да държи целия свят за заложник с ракетите си и с опитите си да се сдобие с атомна бомба".

Администрацията на Доналд Тръмп обмисля изпращане на още хиляди американски войници за десантни операции по иранското крайбрежие на Персийския залив, съобщи тази нощ агенция Ройтерс. Идната седмица в района на бойните действия се очаква да пристигне военноморска експедиционна група с повече от 2000 морски пехотинци.

Тези сили може да са достатъчни само за ограничени оперативни цели, но дори при това положение ще бъдат подложени на сериозен риск от контраудари, посочи пред БНР Патрик Бюри, преподавател по международни отношения в Университета на Бат, в Англия, и ветеран от войната в Афганистан.

Обезопасяването на Ормузкия проток с военни средства е много трудна и скъпа задача, въпреки превъзходството на американския боен флот и авиация, тъй като Иран може винаги да се възползва с предимствата на географското си разположение, обясни британският експерт. Интервю с него може да чуете в предаването "Събота 150" по програма "Хоризонт" на 21 март.