Барбара Слейвин: Израел избива иранските лидери, които могат да спрат войната

"Кажи ми как свършва всичко това."

Това е легендарна фраза на един от най-успешните генерали в историята на Съединените щати - Дейвид Петреъс - всъщност въпрос на генерала към носителя на "Пулицър" Рик Аткинсън от "Вашингтон пост", зададен през март 2003-а по време на щурма към Багдад за свалянето от власт на иракския диктатор Саддам Хюсейн. Тогава Петреъс е командвал 101-а десантна дивизия на Пети корпус на американската армия.

Близо четвърт век по-късно вече всички знаем как свърши тази война, на която още в началото се противопоставиха Франция и Германия. И Доналд Ръмсфелд ги нарече "Стара Европа" - нещо като определението "отживелица" на Тръмп за НАТО. Саддам беше заловен, осъден и екзекутиран за престъпления срещу човечеството. Оказа се, че няма оръжия за масово поразяване. А край на войната беше обявен 8 години след началото ѝ. Последва обаче гражданска война между сунити и шиити, а по-късно и война срещу "Ислямска държава".

Понастоящем иранското влияние над Багдад превъзхожда това на Вашингтон.

Днес Доналд Тръмп, по стъпките на Джордж Буш-младши, хвърля САЩ в нова катастрофална интервенция, казва Барбара Слейвин от "Stimson Center" във Вашингтон в интервю за "Събота 150".

Какво ще постигне Доналд Тръмп с операцията си "Епичен гняв" срещу Иран, освен епичния катаклизъм, на който сме свидетели в Близкия изток, а и отвъд него?

Чудя се наистина. Ще има сигурно големи поражения върху военния капацитет на Иран. Но цената, на която се случва това, е толкова висока, че не си струва. Военната инфраструктура винаги може да бъде възстановена, нови дронове, нови ракети, нови центрофуги за уран. Но с войната си Тръмп и Биби хвърлят света в рецесия и хората ще ги запомнят тъкмо с това, а не с някакви дребни успехи по отношение на Ислямската република.

Президентът Тръмп е обект на множество критики за това, че не формулира публично поставени предварително и ясно стратегически цели на Съединените щати с тази война. Каквито и да са тези негови цели - защото доста често ги променяше досега - дали целите на Нетаняху не са по-важният фактор за събитията в региона?

Аз не смятам Доналд Тръмп за стратег. А за комарджия, който копнее да го ласкаят. И Биби Нетаняху се възползва от тези негови качества. Убедил е Тръмп, че заедно американската и израелската армия ще могат да опустошат Иран, вероятно дори да свалят режима там и че Тръмп ще стане легендарен президент.

През целия си живот Тръмп е бил човек на риска. Когато е бил млад, рисковете са били по-маловажни - занимавал се е с казина и с недвижима собственост в Атлантик сити и в Ню Йорк. С годините обаче тези рискове са ставали все по-опасни. Докато днес е в позиция да рискува буквално световната икономика заради тази война. А аз мога - като американка - само да се извиня на света, че имаме толкова разстроен психически и некомпетентен президент.

Колко още ще продължава тази игра на зарове? Кой ще я спре в края на краищата?

Ами, в един момент Тръмп ще я прекрати и тогава и Биби ще трябва да спре. Това ще стане, когато икономическите последици станат толкова ужасни, че дори Доналд Тръмп ще си даде сметка за тях. Според мен биха го поотрезвили 150 долара цена на барел петрол и "Дау Джоунс" сринат на ниво 40 000.

Проблемът е, че сам се вкара в капан. Защото в резултат на тази война Иран пък доказа сам на себе си, че има огромен потенциал да диктува хода на събитията чрез блокада на Ормузкия проток и заплаха за енергийните обекти на съседите си. Как сега да върне Тръмп старото положение?! Говори за повторно отваряне на протока, опитва се да изнуди европейските ни съюзници - ако все още може да ги наричаме така - да му помогнат. А това би била много трудна операция, която ще изисква вече и сухопътни бойни действия. И още седмици наред война.

Той ще трябва да си направи сметката и да реши. Дали да приеме изход, който да нарече победа, макар и да не е точно така, защото Иран ще си остане с около 400 килограма високообогатен уран и режимът ще оцелее, макар и в поочукано състояние. Или да продължи войната, рискувайки още по-голямо бедствие за световната икономика.

Оцеляването на режима дори след ликвидирането на аятолах Али Хаменей е важно негово постижение. Дали все пак е възможно режимът да падне в резултат на тази война?

Не и по начина, по който Нетаняху е убедил Тръмп, че ще стане. Иран за пореден път се е подготвил по-добре от Съединените щати. Режимът е изграден от пластове и пластове апаратчици, които веднага запълват ролите, овакантени от убитите от Израел техни предшественици. А, за съжаление, Израел избива някои от най-опитните лидери в Иран, които биха договорили край на всичко това. Имам предвид и Али Лариджани, който беше начело на иранския съвет за сигурност два пъти. Срещала съм го за интервюта четири пъти - много консервативен идеолог беше, но и извънредно интелигентен и опитен. Трудно ще е без хора като него да се договори мир.

Колегите ни от британския вестник "Гардиън" пресметнаха в един свой анализ тази седмица, че откакто е свършила Втората световна война, Съединените щати са предизвиквали смяна на режими в Близкия изток средно веднъж на десетилетие. И всеки път е имало неочаквани последици и почти всеки път положението в съответните страни се е влошавало.

След Студената война станахме свидетели на серия от такива американски провали в региона. Защо президентите на Съединените щати не си вземат поуки от грешките на предшествениците си?

Последната успешна война там беше за освобождаването на Кувейт през 1991 година. Тогава президентът Джордж Буш-старши, съветникът му по националната сигурност Брент Скаукрофт и председателят на Съвета на началник-щабовете Колин Пауъл проявиха достатъчно мъдрост, като ограничиха целите до изхвърлянето на иракчаните от Кувейт. Проблемите дойдоха със следващите президенти. Бил Клинтън не ни хвърли в катастрофални авантюри, но Джордж Буш-младши го направи. Обама обаче постигна споразумение с Иран. Излиза, че сега и с Тръмп, само републиканци се провалят. Не бива да виним всички.

И преди съм Ви задавал този въпрос, но сега отговорът вече може и да е различен: Как ви се струва "новият Близък изток", за какъвто говорят Нетаняху - вече от три години - и Тръмп?

Няма нов Близък изток. Има само по-лош от преди Близък изток. Всички първопричини за войните там са още налице. Израелците продължават да си представят, че с убийства на чужди лидери или масово измиране на палестинци ще избегнат палестинския въпрос. А той ще си остане на дневен ред, докато по света има и един жив палестинец. За съжаление, след десетилетия напразни усилия Нетаняху най-накрая си намери американски президент, който е достатъчно наивен, за да се впише в схемите му.

Много отдавна вече не е имало нов Близък изток. В началото на 90-те години Съединените щати бяха единствената свръхсила и имаше огромно влияние, с което се опита да постигне решаване на проблемите в региона. Но не ни стигна времето. А също и въображението. След 11 септември Америка беше обсебена от смяната на режимите в Афганистан и в Ирак и шансовете за решаване на палестинския въпрос бяха пропуснати.

Арабските монархии от Персийския залив по принцип разчитаха до голяма степен за своята сигурност на връзките си с Америка. Иран обаче опустошава петролните и газовите им богатства. Ще се окажат ли скоро и те въвлечени във войната?

Те вече са въвлечени, защото понесоха доста големи щети, които ще доведат до колосални дефицити в бюджетите им. Това пък е спънка за амбициозните им икономически планове, като "Визия 2030" за диверсификация на саудитската икономика. Но дали ще се включат активно в бойни действия? Не. Не би било от техен интерес да понесат още повече разрушения от страна на Иран. Естествено, бесни са и на Иран, и на Съединените щати, както и на Израел. Но не виждам как биха могли да се дистанцират от Америка - твърде много са зависими от нея - и икономически, и за сигурността си.

А Ливан? Колко още опустошение може да понесе?

Бедният Ливан! Тази страна непрекъснато е подложена на изпитания. Вина за това носи и "Хизбулла", защото се присъедини към войната на Иран с Израел. Но вече повече от 1000 ливанци са убити, милиони са бежанци. Израелците завчера взривиха мостовете над река Литани и практически блокираха връщането на хората в Южен Ливан. Тази страна ми е на сърцето още от 70-те години, когато съпругът ми отразяваше гражданската война там. Поне от тогава Ливан няма и миг спокойствие.

Способен ли е Израел да "заличи" "Хизбулла" от лицето на Земята, както обича да се изразява Тръмп?

Не. Не е възможно да унищожиш по този начин такъв враг без да решиш проблема, който го е направил такъв. Няма да стане докато Израел окупира ливанска земя. Конфликтът ще продължи, каквото и да е останало от "Хизбулла". Същото важи и за "Хамас". И за Иран също.

Ирак е друг голям губещ от войната. Техният износ на петрол спря като на останалите в Залива, макар и да обявиха за отново функциониращ тръбопровода от Иракски Кюрдистан към Турция. Иран беше големият победител от американската война срещу Саддам Хюсейн, защото успя да се окопае по върховете на политиката в доскорошния си исторически противник. Аятолах Хаменей беше духовен водач и за много шиити в Ирак и затова ликвидирането му доведе до включването във войната на проиранските групировки в Ирак - с ракетен обстрел срещу американското посолство в Багдад и срещу военните в Кюрдистан.

Ако режимът в Техеран все пак оцелее, как ще се държи занапред Иран на международната сцена?

Много зависи от това как ще приключат бойните действия и колко дълго ще продължат. Режимът понесе много тежки удари - военни и икономически. Не бива да забравяме, че беше разклатен още преди войната - от масови протести. Това беше една от причините Нетаняху да успее да убеди Тръмп да нападнат отново. Не мисля, че иранският народ ще свали Ислямската република. Режимът ще е още по-репресивен, страната ще е още по-бедна и мизерна. Последното може би ще е фактор за по-голяма сдържаност зад граница - дълго време още ще ближе раните си.

В Съединените щати наближават междинните избори за Конгреса. Как ще се отрази войната на Тръмп в Близкия изток на представянето на неговата Републиканска партия?

Ще пострадат даже повече, отколкото се очакваше и без това. Преди ударите срещу Иран и последвалите контраудари републиканците вече губеха мнозинството си в Камарата на представителите. Сега вече може да загубят и контрола си в Сената. И това е изцяло заради Тръмп. Той наруши най-важните си предизборни обещания, а именно да направи Америка отново велика, подобрявайки състоянието на икономиката ѝ. Той прави тъкмо обратното - първо с налудничавите си мита и сега с тази война, която ще има огромен инфлационен ефект.

Дори ако успее да се измъкне от Близкия изток много бързо, демократите ще имат много силно оръжие за кампанията си. Уж нямаше да има повече глупави войни в Близкия изток, а какво стана?

Стана така, че Съединените щати май смятат вече и съюзниците си за противници. Без Израел, разбира се. Как да имат те доверие на Тръмп занапред?

Не бива. Той непрестанно лъже. Половината от времето изглежда не си дава сметка каква е реалността. Шокиращо е, че Дания се е готвила да взривява самолетни писти в Гренландия в случай на американско нахлуване там. Какво говори това за състоянието на Западния алианс?

Единственият печеливш от войната в Близкия изток е Русия, която отново си продава петрола и газа на високи цени, докато Украйна остава на заден план - няма да има достатъчно оръжия за нейната отбрана.

Не зная дали Европа ще може някога отново да има доверие на Съединените щати. Който и да стане президент след Тръмп, ще трябва да се извинява дълго за щетите, които нанесе той на Алианса. Какво мога да кажа? Аз не съм гласувала за него. А тези, които са го направили, бяха заблудени, и то два пъти, но особено втория път, че ще работи за техните интереси, а не за своите собственици. Това очевидно не се случва и е срамота. И нека послужи като предупреждение за европейците, на които разни популисти като Виктор Орбан обещават всичко, но всъщност се интересуват само от собственото си добруване.

Цялото интервю на Деян Йотов с Барбара Слейвин в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.