Патрик Бюри: Иран - не Тръмп - ще има думата кога да приключи войната

"НАТО допуска много глупава грешка!"

С тези думи късно във вторник президентът на САЩ изрази огорчението си от отказа на европейските съюзници да откликнат на призива му да му помогнат да отвори Ормузкия проток, практически затворен след като Вашингтон - без да се посъветва с Европа - нападна Иран.

Доналд Тръмп изговори още много горчиви думи - че винаги е смятал НАТО за "еднопосочна улица", че Съединените щати били похарчили "стотици милиарди долари за защитата на същите тези страни ..., но те няма да сторят нищо за нас". Това и изказването му пред "Файненшъл Таймс", че НАТО го чака "много лошо бъдеще", не обещават нищо добро за трансатлантическите отношения.

Но колко "глупав" всъщност е НАТО и колко "умна" е идеята на американския президент за военноморски конвои в Персийския залив? Доколко практични са идеите, които и според Ройтерс, и според Axios администрацията на Тръмп обмисля в момента - да прати десант на иранското крайбрежие?

Интервю с Патрик Бюри, преподавател по международна сигурност в Университета на Бат, в Англия, и ветеран от войната в Афганистан.

Три седмици откакто войната в Близкия изток започна, Съединените щати и Израел похабиха бомби и ракети за милиарди долари с основен приоритет елиминиране на иранския арсенал. Но Техеран продължава да нанася болезнени удари и по Израел, и по съседите си в Персийския залив. Бихте ли се съгласили, д-р Бюри, че военновъздушните сили достигнаха предела на възможностите си?

Мисля, че за 20 дни от началото на конфликта си проличаха няколко неща във военно отношение. Съединените щати и Израел не съумяха да превърнат тактическите и оперативните си успехи в стратегически. Това не означава, че няма да успеят, макар че целите им си остават не съвсем ясни - дали пълно разоръжаване, или само деградиране на иранския ракетен арсенал, дали елиминиране на дроновете, или пък на ядрената програма, или може би само на военноморския им флот. Виждаме, че тези задачи не са постигнати напълно, защото Иран продължава да нанася удари. Предвид непосредствената заплаха, на която е изложен, иранският режим задейства всички лостове, които има. И стратегическият ефект от това бе почувстван по целия свят далеч по-бързо (отколкото САЩ могат да се наложат на Техеран).

С израелския удар по иранското газово находище Парс от сряда пролича потенциален разнобой във възгледите на САЩ и Израел за конфликта и възможната му развръзка. В тази бомбардировка прозира желанието на Израел да се наложи като силата, която държи инициативата и от която зависи доколко конфликтът ще ескалира. Успее ли, ще може да упражнява възпиращ ефект над Техеран. Но иранците просто отвърнаха на удара (с удари по катарската газова индустрия и саудитските рафинерии на Червено море - б.р.) и ефектът се почувства веднага. В стратегически смисъл моментът е много напрегнат. Ще надделее този, който е по-хладнокръвен. Нещата могат и да излязат от контрол.

През следващите седмици бих препоръчал да се наблюдават внимателно няколко неща. Едното е броят на балистичните ракети, които Иран изстрелва, също и попаденията и прехващанията им в Израел и в Залива. Следва да се наблюдава и броят на изстреляните дронове и колко от тях успяват да пробият противовъздушната отбрана. През последните дни виждаме леко повишение и на двата показателя, което притеснително.

Отбелязахте видимия разнобой между Тел Авив и Вашингтон. Мислите ли, че Техеран залага именно на този разнобой?

Не съм сигурен. Виждаме по-скоро усилия на Техеран да нанесе повече щети арабските страни от Залива. Ако се вгледате в мишените, които иранците си подбират (тази седмица) - първо по Обединените арабски емирства, а сега и по Саудитска Арабия - именно тук те се опитват да вбият клин (между Вашингтон и съюзниците му). Но що се отнася до Израел, към днешна дата той е много по-петимен от Вашингтон да удари петролната инфраструктура на Иран. Това очевидно има сериозни последици за света.

По отношение на засилването на атаките с дронове, което посочихте, как може да се противодейства на тази заплаха най-ефективно?

Казано накратко - в краткосрочен план с украинска помощ. Дългосрочният и по-голям проблем е помощта, която иранците получават от Русия не само за подбора на мишените, но и за начина, по който да направят безпилотниците "Шахед" по-трудно уязвими. Предполагам, че това е още един елемент, който Съединените щати не са очаквали. Сега вече знаем, че поне 10 много скъпоструващи радари, от които има твърде малко в региона, са били унищожени от дронове. И ефектът от това е чувствително забавяне на предупрежденията за въздушни заплахи и на времето за реакция в Израел и засегнатите арабски страни.

Казвате, че украинците могат да помогнат. Но американският президент обяви, че не се нуждае от тях. Това е само риторика или ще има проблем в сътрудничеството?

Не, той се съгласи (в крайна сметка). Американците поискаха и получиха помощ от Киев. Наистина само украинците знаят как да противодействат на най-новата руска тактика. А тя се променя доста бързо, защото на всеки няколко седмици се появяват технически подобрения в дроновете. Само украинците имат опит в това и вече подсилват отбраната на американците и арабите в региона.

Иранските дронове могат да останат трайна заплаха и след тази война. Изграждането на ефективна защита срещу тях сигурно ще отнеме време?

Да, ще отнеме време. Първоначалната адаптация ще изисква поне няколко седмици. И, знаете ли, един "Шахед", който струва 20 хиляди долара, извади от строя радара на THAAD. Това е най-скъпата и най-добра система за противодействие на балистични ракети. Поне три такива системи загубиха радарите си, а те струват стотици милиони долари. Неслучайно САЩ прехвърлят THAAD от Южна Корея в Персийския залив. Познайте какво ще се случи, когато системата стигне до Залива. Ще бъде открита и извадена от строя, освен ако няма много добра защита срещу дронове.

Говорите за опита на украинците в борбата с дроновете. Виждаме обаче, че самата Украйна търпи ежедневно жертви и щети от руските бомбардировки. Т.е. и украинските дронове-прехващачи не могат да дадат пълна гаранция за безопасността на корабоплаването и индустрията.

Нищо не може да даде 100-процентова гаранция. Процентът зависи от средствата, с които разполагаш. В идеалния случай многослойната противовъздушна отбрана е смесица от няколко взаимно допълващи се компонента, които включват и камуфлаж, и заглушаване, и тактика. Към дроновете трябва да се добави и опасността от балистичните ракети и особено способността на Израел да ги отбива.

Може ли да се каже същото и за военноморските конвои - че не дават 100 процента сигурност? Американският президент се разгневи на съюзниците от НАТО, че отказаха да помогнат за отварянето на Ормузкия проток, докато бойните действия продължават. Но доколко такива конвои могат изобщо да гарантират безопасността на моряците на танкерите и контейнеровозите, които сега са блокирани от двете страни на протока?

Ормузкият проток е много, много трудна задача за военните. Даже ако са подготвени, а Съединените щати изобщо не са подготвени като гледам как припряно придвижват военноморски сили към региона. Иранското крайбрежие се разпростира на над хиляда и сто километра по протежение на Персийския залив. Говорим за труднодостъпен, на места планински терен. Иранците разполагат с голям брой установки за противокорабни ракети. Но истинската заплаха, ако се вгледаме с какво всъщност поразяват танкерите, са дроновете им. А тези дронове могат да бъдат изстреляни от вътрешността на страната. Обсегът им е поне 2 хиляди километра. При това положение е очевидно колко трудно е да бъдат открити навреме местата, откъдето излитат.

Ако Съединените щати съберат многонационални военноморски сили под свое командване, те ще трябва да ги вкарат в Персийския залив, да наредят ескадрените миноносци с противовъздушните им системи като предни стражи по протежение на всичките тези хиляда и сто километра иранско крайбрежие, с непрекъснати патрули на изтребители в небето над тях. И под тяхно прикритие да пратят фрегатите си като ескорт на танкерите. Да не забравяме и миночистачите. Това би била невероятно сложна операция. И невероятно скъпа.

Когато изпробваха подобна система през 1987 и 1988 година (по време на Иранско-иракската война), а тогава заплахата бе далеч по-малка, Съединените щати наистина успяха да изведат известен брой танкери от Залива. Но похабиха за това много ресурси за три-четири танкера на ден. Е, при това положение, смятате ли, че военноморските конвои са практично решение? Защо мислите, че повечето европейци се питат дали това изобщо може да се направи?

При това положение, могат ли морските пехотинци, които Пентагонът изпраща в региона, да помогнат някак?

Не, това е пълна загуба на време. Две хиляди и петстотин морски пехотинци в Иран! Пълна лудост! Може би ще могат да завладеят остров Харг. Но за тази цел трябваше да са вече на място, а едва сега ги прехвърлят от Индо-Пасифика. Могат да ги разположат около петролната инфраструктура там и да се надяват, че иранците няма да ги ударят, за да не разрушат собствените си съоръжения. Но не можеш да пратиш 2 500 пехотинци на крайбрежието. На места то дори не е крайбрежие, а скали. Ако сериозно мислят да пращат войски в Иран, това ще е просто катастрофа.

Да обобщим: военно решение няма. Отваряне на Ормузкия проток и решение на енергийната и продоволствената криза са възможни само чрез дипломация.

Американците и израелците имат някакъв график за военните операции и все още се мъчат да постигнат стратегическите си цели. Мислеха си, че иранският режим ще се пропука и че народът ще въстане. Което бе доста глупаво от тяхна страна предвид това колко жестоко бе потушено въстанието през януари. След такъв погром няма как да се вдигнеш наново само 6 седмици по-късно! Възможно е в даден момент Вашингтон да спре ударите по Иран, ако сметне, че го е отслабил достатъчно във военно отношение.

Но иранците също имат думата. Съединените щати и Израел могат да преустановят бомбардировките, но Техеран може и да продължи атаките си. Европа и Оман се опитват да посредничат, но за момента никоя от двете воюващи страни не е заинтересована от дипломацията.

Цялото интервю на Добрин Йотов с Патрик Бюри в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.